Средновековната черква в крепостта „Земенско кале“ се намира на около 3,5 км североизточно от центъра на село Полска Скакавица, над махалата Пчелино. Разположена е насред Земенския пролом, на десния бряг на р. Струма върху плато на скалист рид с надморска височина 655 м.

За крепостта:
Самата крепост се простира на площ от около 15 дка (включва укрепен част – цитадела и предградие) и е заобиколена от три страни от р. Струма, която описва живописен меандър. Достъпна е само от югоизток.
Крепостта е проучена през 1972 – 1975 г. под ръководството на археоложката Дора Димитрова. При разкопките се установява, че на това място е съществувал интензивен живот през четири исторически епохи: късна античност (IV-VI в.), IX-X в., XII-XIIIв. и късно средновековие (XVI-XVII в.). Най-значителни са останките от ранновизантийската епоха и Второто българско царство.

Крепостта има неправилна форма, съобразена с очертанията на терена. На уязвимите ѝ места е била оградена с крепостен зид, който сега може да се проследи на протежение до около 50 м. Цитаделата се намира в североизточния край на чуката, на най-високото ѝ място. Представлява седемстенна кула - донжон, градена от ломени камъни и бял хоросан, в чиято зидария са използвани сантрачи. С добре запазените ѝ стени, някои достигащи на височина до 5 м и с дебелина 1,40 м, кулата е най-значителната и впечатляваща част на крепостта. На 11 м западно от кулата има правоъгълна сграда със същата зидария, но нейните стени са с дебелина 1 м и са запазени до 0,50-0,60 м над скалата. Южно от тази сграда има друга по-малка постройка и щерна, в която се е съхранявала питейната вода на крепостта. На около 20 м югозападно от кулата личат основите на трета сграда. Между описаните сгради е разположена именно крепостната църква, разпаднала се до основи през годините.
Към първия строителен период (ранновизантийския) принадлежат жилищната и стопнаската постройка с щерна. Вторият период е маркирам с останки от раннобългарски жилища, градени от плет. Третият период е представен с части от крепостната стена, седемстенната кула и черквата. От четвъртия период (османския) е жилищната сграда встрани, в която е открито съкровище от 36 златни и сребърни предмети – накити и монети (западноевропейски, сечени от 1500 до 1666 г.).

Според проучването, историческите сведения и преданията крепостта „Земенско кале“ е била главната крепост на укрепения Земенски пролом („Горна Сътеска“), през който е минавал един от главните пътища, свързвали Средец и Подунавието с Македония и Беломорието. Съществуват предположения, че в северното ѝ подножие се е намирал един от основните квартали на средновековния Землън град. Крепостта е била разрушавана на няколко пъти от сърбите, но няма сведения последните дълго да са се задържали в нея. Навярно скоро след тяхното оттегляне местните жители са се завърнали и продължили да живеят тук, макар крепостта да не е възвърнала предишното си значение. По-късно, след като укреплението било превзето от османските завоеватели, вероятно голяма част от местното население било избито и се разбягало, като тук останала една съвсем малка част. Най-вероятно крепостта е била окончателно разрушена в края на XVII в. поради масовото участие на местното население във въстанието на хайдутина Карпош. Впоследствие по тези места са заселени турци (по-скоро помохамеданчени българи), в чиито чифлици работили българи от околните села като кесимджии и изполичари. Свидетелство за тукашно дълготрайно присъствие на мюсюлмани е мюсюлманското гробище, чиито останки до не отдавна се виждали до развалините на крепостта. Може би от османския период е останало името на близката местност - „Пазарлия“, в която, според преданието, в определени дни ставало „пазарище“. След Освобождението, когато „турците“ са изгонени, работилите в чифлиците им аргати образуват днешните три скакавишки махали Тополарска, Пчелино (разположена е под крепостта) и Айдуците, известни под общото название Земенчанье.


За черквата:
Средновековната крепостна черква се намира в най-високата част на крепостта. Разкрита е в много лошо състояние, почти в субструкция. В архитектурно отношение е еднокорабна, едноапсидна, с вътрешни размери: дължина (без апсидата) – 3,55м, широчина - 2,35 м, дълбочина на апсидата – 0,90 м. Градена е от ломен камък на калов разтвор. Дебелината на зидовете е 0,70 м. При проучването в насипа ѝ са открити голямо количество фрагменти от тънкостенни съдове, украсени в техника „сграфито“. Източно от апсидата са разкрити няколко гроба, ориентирани запад-изток. В некропола е открит погребален инвентар – гривна и пръстен с гравиран орнамент и стъклена инкрустация.
Черквата и некрополът са отнесени към третия строителен период на крепостта – XIII-XIV в.




Източници:
1. Димитрова, Дора. - Разкопки в м.Калето при с.Ръждавица, Кюстендилски окръг. - В: Археологически открития и разкопки през 1975 г., Смолян, 1976 г., с.78;
2. Дремсизова-Нелчинова, Цв., Слокоска, Л. Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
3. Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.36-37.