Средновековната черква, известна като „Манастирище“, се намира на около 2.5 км северозападно от центъра на село Раколовци, на около 1 км западно от махалата Белолови, в близост до махалата Бандачка. Разположена е на платовидно възвишение от източните склонове на Рудина планина.

Днес на терена се очертава затревена и засипана с пръст сграда, с удължен план и ориентация изток – запад. Старинният храм е открит случайно преди години, когато местни хора вадили от мястото камъни за ново строителство. Тогава била разкрита апсида и олтарна трапеза, което спряло изваждането на строителен материал. Но спирането на тази разрушителна дейност е станало твърде късно, защото значителна част от църквата вече била разрушена.
Поради липса на градеж над нивото на земята, черквата не е датирана. Към някакъв исторически период насочват единствено някои фрагменти от строителна керамика по терена, които се отнасят към ранното средновековие.

Ранната история на това свято място би могло да се свърже с два, намиращи се в близост, археологически обекта. Не далеч, на площ от около 40 – 50 дка, са открити останки от антично селище, а на около 200 м от църквата се намират две малки антични могили, известни като „Чуките“. Може да се допусне, тукашното селище да е било наследено от по-късно такова, през късната античност или ранното средновековие, към което да е принадлежала разглежданата култова сграда.
Не се изключва и възможността старинната черква да е принадлежала на малък манастир или скит (или метох) на недалечния Пещерски манастир „Св. Никола“. Към тази хипотеза навежда известният факт, че през късното средновековие село Ракиловци носи второ наименование Свети Никола. Към този ред на мисли насочва и местно предание, според което едно от селищата предшественици на днешното село е носило името „Свети Никола“. Освен това, самото име на мястото е известно от незапомнени времена като „Манастирище“.
Изглежда че след разрушаването на черквата, местното население е продължавало да почита святото място, което по приемствен път се е превърнало в оброчище. Но явно споменът за него през вековете е избледнял, тъй като в началото на XX в. вече е бил съвсем загубен.


Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 151.