Средновековната църква „Св. Никола” се намира в центъра на с. Долни Раковец, в двора на училището.

История:
Не е известно точно по кое време е изграден този храм, но ако се съди по схлупения ѝ външен вид (полувкопана в земята), то това трябва де е били през първите векове на османското робство. Според изискванията на тогавашната власт българите не са имали право да строят църкви по-високи от феса на турчин яхнал кон.
Храмът е бил разрушен през турското господство и стените му дълго време са стърчали на височина до 2,20 м. Възстановен е през Възраждането (1849 г.), като тогава на запад е бил доизграден притвор – „женска църква”. Вероятно по същото време, в близост до църквата е била издигната и четиристенна кула-камбанария, от която днес няма и помен.
Източно от църквата се намира гробът на изявеният в Радомирско и роден в Горна Раковица свещеник Михал поп Георгиев – Сакелариев (1852-1936 г.).
Преди няколко години старината е била ремонтирана – покривът е сменен, западната фасада е измазана, а на останалите стени са направени малки поправки. Общо взето църквата се намира в добро конструктивно състояние, но е нужна реставрация, предимно  отвътре.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата „Св. Никола” представлява еднопространствена, псевдотриконхална сграда, с една апсида на източната стена и по един певник на северната и южната стена. Изградена е от ломен камък споен с хоросан. В градежа ѝ са използвани дървени сантрачи (греди). Църквата вероятно е имала полуцилиндрично сводово покритие, което при преизграждането е заменено с дъсчен свод. Входът е от запад, като от него до по-ниското подово ниво води четиристъпална стълба. Вътрешността се осветява от по един тесен прозорец в апсидата и южния певник и един по-голям над апсидата. В североизточния ъгъл на олтарното пространство спрямо канона са разположени проскомидийната ниша и умивалнята. За олтарна трапеза са използвани  гранитен блок и мраморен античен капител. В тази църква прави впечатлени един характерен архитектурен елемент – трите конхи отвътре, дори и проскомидийната ниша, са затворени с цариградски арки.
Стените във вътрешността на църквата са измазани с хоросанова мазилка.  Може би под нея са запазени фрагменти от средновековни стенописи, каквито несъмнено е имало.
Иконостасът на храма е късен, представлява просто столарско изпълнение. Единствено „Венчилото” - кръстът над него е с резбани орнаменти. От оригиналните икони, рисувани от „зографа Димитър” – представител на Самоковската художествена школа, днес не е запазена нито една. Изключение правят само царските двери, които ще трябва да са изографисани от същия художник.
Въз основа на архитектурните особености, църквата „Св. Никола” може да се свърже с църковното строителство от поречието на Горна Струма и Средна Западна България и да се отнесе към късното средновековие – XV-XVII в.
 

Източници:
1. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 70-71.
2. Местни източници