Средновековната черква „Св. Четиридесет Мъченици” се намира в крепостта „Преславски Хасар” („Хисаря”), разположена на едноименния хълм, югоизточно от село Сталево, върху височината „Малък Хасар” и по-точно, на място известно сред местните хора като „Черковището „.
Малко е известен фактът, че тукашната църква, както и всеизвестната черква "Св. 40 Mъченици" във Велико Търново, е построена и наречена по времето на цар Иван Асен II (1218-1241) в чест на победата му при Клокотница на 9 март 1230 г. над епирския деспот и солунски император кир Теодор Ангел Дука Комнин (1215-1230). Не се изключва възможността църквата да е съществувала като крепостна и преди това, като след паметната победа българският цар да я е  само преизградил или преименувал. Местоположението на храмът е съвсем обяснимо, издигнат е в близост до мястото на битката (на 11 км северозападно от Клокотница), откъдето се открива просторна гледка над равна Тракия. Оттук, при хубаво време, се вижда голяма част от коритото на река Марица,  а според някои, дори минаретата на одринските джамии.
Средновековната крепост или по-скоро пограничното укрепление, по време на битката през 1230 г. e служело на цар Иван Асен II за наблюдателница. Според преданието от този стан до мястото на битката царят е поставил на всеки сто метра свой войн, които притичвали един до друг съобщавайки за хода на битката. Така царят освен визуално могъл и от пряк източник да се осведоми за развоя на сражението. По тези места на времето е имало гъсти дъбови гори, които са били удобно място за укриване на войска.
Стратегическата крепост е била известна още на владетелите от времето на Първата българска държава, при кан Тервел (700-721 г.), когато получава областта Загоре, вероятно тук е минавала границата между Византия и България.
Изборът на това място за изграждане на църква не е случаен, хълмът Хасара е бил познат като свещен от далечни езически времена. Тук се забелязват останки от мегалитни паметници ("Провиралото"), както и езическо светилище, което местните наричат „Кралимарковска стъпка”. За нея има легенда, според която в скалата се е отпечатила стъпката на Крали Марко, а дъждовната вода, събираща се във вдлъбнатината се смята за Света вода (лековита) и не пресъхва дори и в най-големите горещини.
Хисарската черква „Св. Четиридесет Мъченици” е била обект на посещение и поклонение от незапомнени времена. Хората пренощували на самата църква и получавали изцеление, а някои водели жените с надеждата след това да заченат. От близко и далеч, тук са идвали не само християни, но и турци. В миналото на поклонение и за спасение на душата си идвали и турци от далечни малоазийски краища, като мястото за тях било „Баба ери”, т. е. „дядово място”, татковина. Всичко това недвусмислено говори, че тези турци са били далечни потомци на изселените и потурчени българи, обитавали някога разсипания от османлиите Медо-град (Меден град), намирал се в подножието на крепостта.
С църквата е свързана и интересна местната традиция, която се поддържала от векове. Всяка година на 22 март – денят на Светите Четиридесет Мъченици (по стар стил) тук се е провеждал съборът на селата Сталево и Ябълково, празникът се е съчетавал и с посрещането на пролетта. Допреди няколко години се е изпълнявал един уникален ритуал -  по време на празника местни хора, след като се изкачвали на хълма Хисаря и преминавали за здраве през каменния процеп, известен като „Провиралото”, хвърляли камък към югоизток в посока Клокотница и казвали "Анатема кир Тодоре!"
Местните хора още пазят в спомените си думите на Баба Ванга, която казала: “Кога се дигне църквата Св. 40 Мъченици, ке я биде и България”. Думите на пророчицата може да се отнасят и за двете църкви (търновската и тукашната), които са исторически свързани помежду си.

Днес, за местоположението на средновековната църква има две предположения. Едното е, че върху църквата е изграден сегашният параклис „Св. Св. Кирил и Методий”, а друго, което е прието и за меродавно, е че руините на старинния храм се намират в местността „Черковището” на височината Малък Хисар.  Дълги години на мястото е бил поставен  един стар каменен кръст. Днес няма никакви видими следи от църквата, но ако се направят археологически разкопки биха могли да излязат основите на сградата, както и да се осветят повече въпроси засягащи историята на храма и крепостта.
Параклисът "Св.Св. Кирил и Методий", намиращ се на височината Голям Хисар, е построен през 1919 г.  Той е бил причината в по-ново време втория събор на селото да е на 24 май. Църквицата е ограбвана и разбивана много пъти, през социализма дори е била използвана и като обор. Понастоящем параклисът е обновен, измазан е отвън, но по този начин е изгубил предишния си автентичен облик, когато добре се е виждала красивата каменна зидария.