Църквата "Св. Петка" се намира в югоизточния край на гр. Брезник, в подножието на хълма Бърдо.

История:
Точното време на възникване на този храм не е известен, но това трябва де е било през средновековието. Сред месното население е запазен споменът, че някога е бил манастирски храм, като  едно предание го свързва със съществувал някога по тези места значим манастир лавра, известен като "Бреза манастир", който заедно с 6 черкви, построени по хълмовете обграждащи днешния град, образувал известното дори в Цариград "Седмопрестолие". И наистина, старинният вид на църквата и някои артефакти край нея дават сериозни основания за потвърждение на преданието.
Отделно от устните предания и легенди, за съществуването на манастир в Брезник разбираме и от писмените извори. В османски данъчен регистър на хасове и тимари на софийския бейлербей от третатата четвърт на XV в. се споменава за „Манастир Матеялъ, спадащ към Брезник“, облаган с годишен данък 50 акчета. Съществува голяма вероятност днешната черква „Св. Петка“ да се разпознае със записания в документа манастир. В подкрепа на това предположение може да се изтъкне един съществен довод. Черквата е била известна със същото име - „Светая Мати“ чак до Освобождението (1878 г.). Например поп Димитър Стоянов, „родом от Бегновци“ (около 1830 г.), пожизнен иконом на същия храм, назовава светицата – патрон „Светая богомолителница преподобная Мати“. Става ясно, че името (Матеял) на записания в регистъра от XV в. манастир е подчинено на турските езикови норми и е еквивалент на българското „Света Мати“ (Света Петка).
Докога е функционирал манастирът, не е известно, но се знае, че неговия храм е разрушен през 1804 г. от вилнеещият по тези земи кърджалийски главатар Кара Фейзи. Последният разсипва много църкви и манастир из Брезнишко. "Св. Петка" е възстановена през 1818 г. От един скромен надпис върху иконостаса се разбира, че ктитори на това възобновяването на храма са били поп Кръстю и протопоп Павел.
По-късно, през 1847 г. в  постройка към черквата „Св. Петка“ се  открива първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев (ученик на възрожденеца Захари Круша).
Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението (1878 г.), до 1948 г., когато е осветена новата и просторна черква „Св. Георги“.

Архитектура и изкуство:
Черквата "Св. Петка" добива вида, с който я виждаме днес след неколкократни преизграждания. По план се състои от три части. Най-старата (източната) част е изградена през средновековието и носи типичните белези на епохата, характерни за географското ѝ местонахождение. Тази първа сграда представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Покрита е с дървен свод, който навярно е заменил по-стар куполен покрив. Вероятно още през средновековието църквата е била разрушена и преизградена. Може би тогава е бил подменен зидания покрив с дъсчен. Градежът на сградата е от ломен камък споен с хоросан.
При възстановяването на черквата (1818 г.), наосът ѝ е разширен с притвор на запад,  както повечето църкви в този район. За тази цел западната стена е съборена изцяло, а над пристроената част е изградена галерия (нартекс).  В ново време (XX в.) на запад е пристроен втори притвор (екзонартекс), а на няколко метра западно от църквата е изградена камбанария.
Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Вероятно са били унищожени при разрушаването на храма. Запазените фрески са от XVIII и XIX в. По голяма част от тях са в наоса, като отделни фрагменти има и в притвора (галерията). Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара, които държат в ръцете си макет на черквата "Св. Петка". Някога около всеки храм посветен на споменатите светици е имало лековит извор - аязмо. Кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. По предание целебните ѝ свойства привличали хора от цяло Граово.
Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст - "Венчилка" най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ѝ мотиви са рядкост в българската резба. Орнаментацията на арката, представена с плоска резба, се състои от гъста плетеница с розетки от рода на арабеските. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа.
Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение).
Въз основа на архитектурните данни, характерни за Западна България и Горнострумските земи, изграждането на църквата "Св. Петка" може да се отнесе към XV - XVI век.

Дворът на църквата представлява истински археологически музей. Сред многото артефакти могат да се видят стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Вниманието привличат и мраморните плочи, орнаментирани с розети и кипариси, които някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия.




Източници:
1. Миятев, Кр. - Старини из Трънско и Брезнишко, ГНМ III, 1921 г., с. 281-282.
2. Турски извори за българската история. Том II (серия XV – XVI в.),  София, 1966 г.
3. Митова-Джонова, Димитрина - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 32.
4. Георги Нешев, Петко Асенов, Елена Огнянова, Вельо Велев. Брезник и брезнишко /краеведски изследвания/, изд. "Вулкан 4", София, 2005 г.
5. Асенова, Анелия - Храмът "Св. Петка - Параскева" XV-XVI в., сп. "Оренда", бр. 3, 2011 г.