Средновековната църква "Св.Никола" се намира в края на горната махала на село Слокощица, в ляво от шосето, на левия бряг на река Слокоска.
Има предположение ,че тази църква е била митрополитска,тъй като след паданате на Кюстендил под трурско робство,Коласийският (Кюстендилски) митрополит се мести в Слокощица.Според преданията,след Велбъждската битка през 1330 г. тялото на българския цар Михаил Шишман е било погребано именно в тази църква.Поради това предание,пред нищо неспиращите се иманяри,през 1988 г. разкопават цялата вътрешна част на черквата,като дори изваждат престолния камък в олата,за да намерят съкровището на Михаил Шишман.
Първоначално църквата се е казвала Св.Георги,но след като била намерена икона на Св. Никола в основите ѝ,по време на обновяването на храма през 1886 г.,тя била преименувана на Св.Никола,каквото име носи и до днес.
През многовековното си съществуване църквата е претърпяла доста промени.Тя представлява еднокорабна,едноапсидна постройка,с полукръгла апсида и с външни размери 7 Х 5,30 м.Имала е полуцилиндричен свод,отдавна рарушен,сега заменен с дървен-стреховиден.Изградена е от ломени камъни, червени тухли и хоросан.Вградени са архитектурни детайли от късноантичното селище,съществувало на територията на днешното село.
Първоначалното изграждане на църквата е датаирано от XVI в.Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите-външни и вътрешни.Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил.
Преди години са правени сондажи под мазилката,от които се установило,че някога цялата вътрешност е била изписана,но след като църквата дълго време е била без покрив,старите стенописи били значително увредени,и при ремонта през 1886 г. са покрити с нова мазилака.Днес част от средновековната живопис се вижда,състоянието им е същото,както на стенописите в църквата "Св.Петка" в Таваличево.Нуждаят се от пълно разкритие,след което да бъдат реставрирани и консервирани.

Използвана литература:
1.Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.;
2.Захариев, Йордан - Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН, с.250;
3.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.28;
4.Кирил Г. Михайлов-Село Слокощица,Кюстендил,2002г.