ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Никола" - с. Сапарево
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сапарево
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дупнишка
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната църква „Св. Никола“ се намира в южния край на село Сапарево. Разположена е в старото селско гробище.

История:
Времето на изграждане на тази старинна църква не се знае със сигурност, но се предполага, че това е станало някъде през XIV в. Според местни предания храмът продължавал да функционира и след падането на тези земи под османска власт (края на XIV в.), а през тъмните години на робството играел важната роля на крепител на християнската вяра и българско самосъзнание в района. В него идвали да се черкуват християни не само от близките, но и от по далечни села и градове
Според записките на сапаревеца Спас Вуков от 1930 г., джелепкешаните (овцевъдите) от селото, които през османското робство представляват една от най-заможните и влиятелни прослойки сред немюсюлманското население, за да предпазят черквата от разрушаване от турците, изнесли цялата утвар и украса, опушили я с борина и я превърнали в овчарник. А друго предание говори, че храмът е бил затрупан с пръст (подобни случаи им и на други места из България), за да не я открият. По-късно черквата била възобновена, като по сведения на същия Спас Вуков, първият свещеник, който дошъл да служи бил поп Пешо от Солун, през 1676 г.
В контекста на достоверните исторически събития, може да се приеме, че в тези предания има известна доза истина. Известно е, че по време един от военните походи на султан Мехмед IV (1642-1693 г.), целящи разширяване на Османската империя, неговите войски преминават по близкия Далматински път (Цариград – Пловдив – Кюстендил – Драч) и нанасят големи поразии на християнското население. Според Чепинския летописен запис, написан от поп Методи Драгинов от с. Корова, Велинградско, около 1666 г. 150-хилядна войска, предвождана от 6 паши потурчва чепинските българи (в долината на р. Чепинска в Родопите) и разорява множество християнски храмове по пътя си: „Асан оджя за кашмер натера потурняците, та расипаха сите цръкви от Костьенец до Станимъка, 33 монастире и 218 цръкви.“ Като се има предвид, че Костенец не е много далеч от Сапарево, а споменатият главен път минава в непосредствена близост до селото, то не се изключва по това време да е била пострадала (или да е била изложена на реална заплаха от разорение) и сапаревската черква „Св. Никола“.
През османското робство към черквата „Св. Никола“ действа килийно училище. От нея изхожда първото писмено сведение за учители и учебно дело в Дупнишко. До недалечното минало по стените на храма е имало множество надписи (графити), някои от които са със следното съдържание: „Да се знае кога дойдува даскал от Дупница 1735  лето“; „Да се знае кога се е продавал един вол за един кутел жито 1787  г.“; „Да се знае кога попува поп Атанас у Сапарево у нужи времена, писа Стефан 1806 г.“; „Мома Венче роди у среду“ и т.н.
Черквата оцелява през цялото робство и продължава да функционира и след Освобождението (1878 г.). За жалост, през 1952 г. старината става жертва на стихиен пожар, предизвикан от богомолци, след който оцелява само източната стена и незначителна част от другите стени.

Архитектура и изкуство:
Църквата има два строителни периода. Първата църква е малка еднокорабна и едноапсидна постройка от XIV век. Предполага се, че е била разрушена през по времето на походите на султан Мехмед IV (60-те години на XVII в.). Впоследствие е възобновена и разширена (вероятно през 1676 г. от дошлия от Солун свещеник поп Пешо), при което е запазена старата апсида, а подът е вкопан около 1 метър. По късната църква е също еднокорабна, с открит притвор и полуцилиндричен свод, от която след пожара от 1952 г. са оцелели само източната стена с апсидата и протезисната ниша, оформена в цариградска арка. Останалите стени са частично запазени.

Църквата е била изцяло изписана отвътре. До наши дни са запазени стенописи само в олтарната апсида и в ниша, намираща се от лявата ѝ страна. Оцелелите живописни остатъци са силно пострадали от пожара и цветовете им са променени. Горната част на апсидата е заета с "Богородица на трон с Христос  -  дете и архангелите". Тази композиция е обградена по обиколката на апсидната ниша с фриз от девет медальона с допоясни изображения на светци или пророци. Под тези стенописи, в пояс който обхваща височината на апсидното прозорче, е изобразена Евхаристията – вляво и вдясно на прозорчето са нарисувани по един престол с куполни балдахини и велуми, прехвърлени на капителите на две колони, под които стоят двойните образи на Исус Христос, поднасящ на апостолите тайнствата на причастието. В отделен фриз под Ефхаристията, в един купол чаша, е представен -  Мелизмосът – Христос-дете, а от двете му страни стои по един ангел с рапиди в ръце. От ляво и дясно на ангелите са фигурите на великите църковни отци. В нишата до апсидата е оцелял фрагмент от сцената "Пиета".
Поради това, че фреските са изложени на преки атмосферни влияния, сигурността им е застрашена и постепенно се унищожават. Спешно се нуждаят от реставрация и консервация!
До пожара по стените все още ясно са личали надписи (графити) на българи-поклонници от XVIII и XIX в.
Малкото по обем запазени части от сградата и нейните стенописи показват, че гробищната църква в село Сапарево принадлежи към средновековните църкви от Западна България.

Запазената част от църквата дълги години е била предпазвана с покривна конструкция, който доскоро беше съвсем рухнала и заплашваше храма от пълна разруха. За щастие, през 2011 г. кметът на село Сапарево подел инициатива, при която старината е разчистена от растителността, а защитната конструкция над олтара е основно обновена.




Използвана литература:
1. Василиев, Асен. Проучвания на изибразителните изкуства из някои селища по долината на Струма - Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с. 165 и сл.
2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.27.
3. Коритаров, Васил. Сапарева баня - хроника на духовния живот, София, 2005 г.
4. Меджидиев, Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането, Дупница, 1940 г.
5. Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Историческия музей, Кюстендил, т. XVI, Велико Търново, 2010 г., с. 117-128.

 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"