Средновековната църква "Свети Никола" се намира в югоизточната част на село Марица.
Черквата се състои от две части-стара и притвор.Старата църква е  еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 6,30 х 3,50 м. и вътрешни размери : 5,4 м. дължина, 3,6 м. ширина и 3,2 м. височина. Дебелите до 1 м. стени са изградени от речни камъни, споени с хоросан.Северната и южната й стена се подпират от огромни камъни,изпълняващи функцията на контрафорси,непозволяващи стените да се разтварят навън.Към първоначалната църква през 1830 г. е изградена обширна пристройка, удължаваща наоса в западна посока, представляваща обширно засводено помещение(притвор), с правоъгълен план и два входа от запад и юг.Изграждането на новата част е документирано с релефен каменен надпис, издълбан под нишата на западния портал, който гласи : "Да се знае кугасе настави сограждение храмъ Святи Никола вовреме султань Махмудово турско царство 1830 сене.".
През 1869 г. се извършва ново разширение на църквата, при което към западната и южната и страна се издигат малки паянтови постройки, изпълняващи функцията на нартекс. Тези пристройки са отстранени при реставрацията през 1961-1970 г.
Последното преустройство е извършено от свещиника на църквата поп Стоян Стамов през 1880 г. Той изрязва дървените обтегачи на старата църква, което довежда до бързо разпукване на свода и издълбава голяма протезисна ниша в олтара, което украсява с наивно изображение на благославящия Христос Велик архиерей.
Живописта в притвора датира от 1834 г.,ограничава се в свода, и е разделена на три хоризонтални пояса.В зенита на свода са изрисувани два медальона:"Христос великого совета ангел" и на Йоан Предтеча.От двете страни на кръговете се простира по един ред образи на пророци,а под тях ,в хоризонтален ред,сцени от житието на Св.Никола.
Стенописите в старата част на храма са от XVI век,и са изпълнени на два етапа.Стенописите от първия етап са изписани непосредствено след построяването на църквата върху глинена подложка. Към тях се отнасят няколко фрагмента от сцената "Страшният съд" на западната фасада, запазени след разрушаването на стената по време на разширяването на църквата през 1830 г., както и украсата на апсидната конха, състояща се от изображенията на "Богородица Ширшая небес" и композицията "Поклонение на жертвата" (Мелизмос), включваща образите на Великите църковни отци: Григорий Нисийски, Йоан златоуст, два ангела, Василий Велики и Атанасий Александрийски.
Останалата част от църквата е изписана няколко години по късно, върху варова мазилка.Долния регистър на наоса ( на височина до 2 м.) обхваща на източната стена ктиторския надпис, заедно с протезисната ниша под него на север и Свети Стефан - на юг. Като проодължение на "Поклонение на жертвата" в апсидната конха, на южната стена в олтарното пространство следват образите на светците Григорий Богослов, Вукол Смирненски и Иларион Мъгленски, а на северната стена е сцената "Видението на св.Петър Александрийски. На южната стена на наоса са светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат, Свети Пантелеймон, Свети Козма и Свети Дамян. На северната стена на наоса са композицията "Моление" (Дейсис), включваща допоясните образи на Богородица и Христос и Свети Йоан Предтеча в цял ръст и паноамната сцена с конните фигури на Свети Георги и Свети Димитър.
Непосредствено над изображенията от долния регистър в олтарното пространство е изписан фриз с медальони на светци в правоъгълни рамки - на южната стена : Кирил Александрийски, Андрей Критски, Ипатий Гангърски, Епифаний Кипърски и Софроний Йерусалимски, и на северната : Игнатий Богослов, Герман патриарх Константинополски, Поликарп Смирненски, Григорий Декаполит и дионисий Ареопагит. В наооса над изображенията от долния регистър също е изписан фриз с кръгли медальони на светци - на южната стена : пет повредени изображения, последвани от образите на светците Евстатий, Агапий и още едно повредено изображение, на северната стена : медальони на светците Мисаил, Азарий, Трифон, бюстово изображение на Свети Никита и отново медальоне на светците Яков Персиец, Мина, Виктор и Викентий.
Цикълът на празничните сцени и Страстите Христови от горния регистъър започва на източната стена със двустранната сцена "Благовещение", разположена от двете страни на апсидната конха  : отляво е Архангел Гавраил, а отдясно - Дева Мария. На южната стена следват сцените "Рождество Христово", "Сретение Христово", "Кръщение Христово", "Възкресение Лазарово", "Влизане в Йересалим" (Цветница, Впод господен). На северната стена са сцените "Съдът на Пилат", "Разпятие Христово", "Оплакване", "Жените мироноски на гроба" (Камък господен) и "Възкресение" (Слизане в ада). Композицията "Възнесение" е разделена на две части : - долната част "Възнесение : Богородица и апостолите" е разположена в люнета на източната стена между свода и апсидната конха, над сцената "Благовещение", а горната част "Възнесение Христово" е в зенита на свода. В зенита на свода следват главната композиция "Христос Пантократор" (Вседържител) в голям двоен кръг, уграсен с медальони на Богородица, Йоан Кръстител и ангели и западно от него - по малко изображение на "Христос Емануил" (Спасител). Трите хипостаса на Христос в зенита на свода са обградени от двете страни от фризове с изображения на пророци - на южното рамо на свода са изписани пророците Давид, Соломон, Михей,Авакум, Яков и Йеремия, а на северното рамо на свода са образите на пророците Мойсей, Арон, Самуил, Йона, Даниил и Захария.
На източната стена на църквата, отляво на апсидата, над допълнително издълбаната протезисна ниша е поместен паметен ктиторски надпис. Макар и частично повреден, може де са реконструира следния текст : " .. Тази църква на Свети Никола по..строи се.. ло Ма ..хала мали и големи. Бог да прости .. Никола, Михо, Радивой, Вуково, Дража, Кагана, Секула, Лека, Петко, Ради, Стоян, Воен, Гуро, Радосав, Герман..".Впечатление прави името Секула,което е маджарско и е донесено вероятно от сасите-рудничари работили из тези земи.
За принадлежността на стенописите в църквата "Св.Никола" към крайното звено на българската средновековна живопис ,говори и иконографския стилистичен анализ-изобилие на архитектурни аксесоари,многолюдни сцени и пр.
Стенописите имат близки аналогии в Арбанаси и особено в Западна България-средновековните църкви във Видин,църквата в Планиничкия манастир(Царибродско) и др.
Изоставена и почти запустяла след изграждането на новата селска църква в началото на ХХ век, старата църква "Св.Никола" започва бързо да се руши. Пропукването на свода и честите наводнения, налагат провеждането на обширни укрепителни работи, с което се заема в края на 50-те години на XX век новооснованият Национален институт за защита на паметниците на културата. След близо десетгодишна работа, творческият колектив на Института, ръководен от арх.Н.Мушанов, художник-реставратора Б.Илиева и инженер В.Венков завършва през 1970 г. консервацията и реставрацията на архитектурата и стенописите, като възвръща паметника на българския народ.

Използвана литература:
1.Семерджиев.Хр,Самоков и околностите му,София,1913 г.,стр.103-105
2.Миятев, Кр., Старини по горното течение на Марица, В : ИБАИ, V/1928-29, с.338-340