Средновековната църква „Св. Никола” се намира в центъра на град Сапарева баня, до автобусната спирка, лежаща на маршрута в посока към град Дупница.

История:
Според нейните изследователи, църквата е построена през XII-XIII век. В края на XIX в. в археологическия музей в гр. София бил изпратен един престолен камък от светия олтар на църквата, на който проф. Р. Христов разчел надпис с годината - 1160 г. Видният български  учен проф. Никола Мавродинов определя църквата като гробница или обикновен параклис до някой по-голям храм, посветена на второстепенните му светци. В действителност, през 1838 г.  при опит за построяване на нова църква селяни разкрили западно от "Св. Никола" стари основи и стълбове от друга по-голяма църква. Според местни предания пък, църквата е гробница на местен феодал на име Никола. Тези податки дават основание да се предположи, че въпросната по-голяма църква е била главен храм в съществувалото през средновековието църковно средище Германия.
През османския период старинният храм постепенно започнал да се руши, тъй като турците не давали да се обновява. Намирал се в средата на селището и бил заобиколен с турски къщи и кафенета. По това време, а и след Освобождението, мястото на църквата е било сборище на селския добитък, който безпрептятствено влизал в храма, а кози се катерели по купола му. Освен това, след Кримската война (1853-56 г.) група черкези, които били настанени над село Мацакурово (дн. кв. Гюргево), започнали да разрушават църквата, а черкезинът, който наченал да я събаря откъм купола паднал заедно с него в църквата и загинал. Сметнали случилото се за Божи знак, останалите се уплашили и се отказали от пъкленото си дело.  
Въпреки гореописаните факти, средновековната църквата "Свети Никола", макар и да е била частично разрушена, е един от малкото оцелели до наше време и добре запазени средновековни паметници в Западна България.
Старината е цялостно реставрирана (в днешния ѝ вид) през 1937 г. по проект на арх. Александър Рашенов.
Църквата е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и декларирана като художествен паметник на културата от национално значение (декл.писмо № 4782/21.12.1978 г.)


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение  сапаревобанската църква „Св. Никола” е кръстокуполна, със свободни рамене. Планът ѝ е много близък на този на църквата „Св. Тодор” в гр. Бобошево. Размерите на сградата са: дължина - 7,20 м., ширина 5,70 м, а височината при купола достига 6,60 м. На изток постройката завършва с дълбока, полукръгла апсида, осветена от един прозорец. Входът е на западната фасада, поместен в двустъпална ниша, която се разширява и развива в четири архиволта. Надлъжните стени от външната страна са разчленени от по две двустъпални арки. Куполът е опасан от дванадесет двустъпални арки, в четири от които са вместени прозорци.
Църквата е изградена върху каменни основи от червени тухли, споени с бял хоросан, като тухлите са замазани през ред. Характерният ѝ градеж - тип "потънала тухла", както и дванадесет стенният купол и аркирани ниши, ѝ придават живописен външен вид.
Църквата е била изцяло изписана отвътре. От стенописите до днес са запазени само отделни фрагменти, които имат нужда от реставрация и консервация.




Източници:
1.  Мавродинов, Никола - Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г., с.62,
2. Миятев, Кр. - Архитектурата в Средновековна България, София, 1965 г., с.189,
3.  Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.27.
4. Коритаров, Васил. Сапарева баня - хроника на духовния живот, София, 2005 г.
5.  Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.117-128.