ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Йоан Кръстител" - с. Върбово
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Видин
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Върбово
ЕПАРХИЯ: Видинска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Белоградчишка
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Църквата „Св. Йоан Кръстител“ се намира не далеч от центъра на село Върбово.
По данни от архива на Видинската митрополия се узнава, че върбовската църква е вече съществувала през 1600 г. А от възпоменателният надпис в наоса се разбира, че е била изписана през 1652 г. През 1898 г., когато е било пристроено предверието (нартиката), възпоменателният надпис е бил преписан наново. Намирал се е на северната стена и е гласял така:

От надписът се вижда, че църквата е била изградена наново в продължение на около един месец и вероятно непосредствено след това е и изографисана.
Църквата е разбита и ограбена през 60-те години на миналия век от студенти-бригадири от Художествената академия, реставрирана е през 90-те години на XX в. Обявена е за Народна старина в ДВ.№69/27 г. и за Архитектурно художествен паметник на културата в ДВ.№.54/73 г.
Храмът е типичен представител на църковното строителство по българските земи от XV-XVII в. Външният му вид е доста безличен – схлупен и полувкопан, строен е така, че да бъде мъчно забележим за погледа на турците, но за сметка на това е постигнато едно остроумно вътрешно пространствено въздействие, далеч по-добро от външното.
По план църквата представлява здрава каменна сграда, еднокорабна, с голяма полукръгла апсида, с два прозореца на южната стена и с вход от запад. Размерите на постройката са: дължина – 7,50 м; широчина – 5,90 м; дебелина на стените – 0,90 м. Полуцилиндричният свод е покрит отвън с каменни плочи. Вътрешното пространство се пресича с дебели дървени обтегачи, поставени доста ниско. В олтарното пространство, на източната стена, са традиционните ниши за протезис и диаконикон, а на северната стена – умивалнята. Към средновековната църква по-късно е била добавена паянтова нартика от запад, но днес тя не съществува.
Цялата вътрешност на църквата е изписана със стенописи. Днес в по-голямата си част са добре запазени, като изключение правят тези на свода, които са с малки поражения, появили се на тавана от протекли води. Живописната украса на храма е една от рядките творби от средата на XVII в., особено ценна по художестеното си и техническо изпълнение.
Разпределението на стенописите е следното: в средата на свода в голям кръг е изобразен Христос Вседържител, заобиколен от 12 медальона с образите на апостолите. На изток от тази композиция е представен Иисус Христос Вехти Денми, а на запад Христос Емануил. От двете страна на последните композиции има по два реда с по 6 медальона с образите на пророците. На извивката на свода, надолу, в правоъгълни полета в два пояса са нарисувани сцени от живота на Христос, а в следващите редове са представени сцени из живота на Св. Димитър (на северния склон), Св. Георги, Св. Богородица и др. В апсидата канонично е изобразена богородица Ширшая Небес, а под нея в редица от 6 са поставени образите на църковните отци. На западната стена, над вратата, са нарисувани 4 сцени: най-отгоре е „Възнесение на Иисус Христос“, а под нея в един ред са - „Покрепение“ (погребение),“Успение“ и „Опретение“. В първия пояс над цокъла, на северната и южната стена, е имало изображения на светци в цял ръст, днес съвсем малко е оцеляло от тях. На южната стена между двата прозореца е изобразен патронът на църквата Св. Йоан Кръстител с необичайна поза. Над това изображение е представена една рядка, а може би и единствена по сюжет в българската иконография, сцена от живота на Св. Йоан Кръстител. В композицията са съчетани два момента: в първия светецът е изобразен като малко момче с нимб на главата, което броди из пустинята, водено от ангел, непосредствено до тях друг ангел подтиква вече възрастния Йоан Кръстител. От цикъла сцени от житието на Кръстителя особено впечатляваща е сцената „Иродовият пир“.
Отново на първия пояс, на западната стена в ляво от вратата, в цял ръст е изобразен Св. Архангел Михаил, а от дясната страна на входа канонично присъстват ликовете на Св. Св. Константин и Елена.
Близък паралел в стила на иконографията на църквата във Върбово се намира в разрушената църквата „Св. Никола” в с. Железна (стенописите й се съхраняват в Националния археологически музей) и в църквата "Въведение Богородично" в Сичевачкият манастир (край Ниш, дн. Сърбия). Зографите, работили в Сичево, не са известни по име. М. Ракоция, публикувал фреските от Сичево, дава някои най-общи паралели, но не посочва други произведения на ателието. Същите художници вероятно са изографиали  притвора на манастира Темска (1654) и в притвора на Яшунския манастир “Св. Йоан Предтеча”, които Г. Суботич датира приблизително от средата на ХVІІ в. Ателието работи в един сравнително не-голям регион около Сува планина и Чипровския дял на Стара планина.
Според Иванка Гергова изписването на житейни сцени в наоса на църквата е характерно за църквите от този край и такива сцени се срещат, освен в църквата „Св. Никола” в с. Железна, също и  в църквата „Св. Никола” в с. Долна Вереница.
Иконостасът на храма е дърворезбен и е доста по-късен, изработен е през XIX в. Днес от иконостасните икони не е запазена нито една, всички са били откраднати по времето на комунизма. Оцеляла е една икона Св. Богородица, която по-рано е стояла във вече несъществуващия притвор. Рисувана е от представител на Тревненската художествена школа – Витан Николов, през 1889 г.
В двора на църквата е запазен надгробен камък с надпис: „Ереi попъ Стою въ лето 1797“.

Източници:
1. Василиев,Асен - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проичвания, т.IV, 1950 г.
2. Г. Стойков, А. Василиев - Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961 г.
3. Гергова, И. - Църквата „Св. Никола" в село Железна, Чипровско

КОМЕНТАРИ
ЙОЧИЧ
24.11.2013 11:11
Това с бригадирите не е през 60 години а през 70 години. върнаха много икони но течовете от покрива ги развалиха защото бяха оставени на земята аз лично съм ги виждал... след това ги отнесоха в софия...предполагам национално историческият музей... иконите са много стари както и самата черква ..предполагам че за това ги няма ...доста са ценни..... може би така е по добре да се съхранят ... Важно е да се знае че стенописа на купола в затворената/скритата част е изобразена е изобразена богородица Ширшая Небес....когато я погледнете тя ви поздравява за това е вдигнала двете си ръце за поздрав към всички .... Този стенопис е много рядък и го има в с.Върбово и гр.Париж.... Бог да пази върбовляните ....
ivailo jivankin
19.10.2012 16:22
през зората на българския комунизъм комунистите извършват във черквата най позорното убийство съществувало някога в историята на северозапада
Петров
25.08.2011 14:39
Ограбена през 60-те години от бригадири,иконите са намерени в Русе,върната е саво една,реставрирана през 90-те години
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"