ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Богородица" - с. Миланово
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Миланово
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: За спешна реставрация
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната църква "Рождество Богородично" се намира в махалата Старо село, на около 2 км източно от центъра на село Миланово. Разположена в живописна местност, в която е било разположено селището предшественик на днешното Миланово. До мястото води добър черен път, достъпен за леки коли.

История:
Според възпоменателен надпис, разположен на западната стена над входа отвътре, черквата е изградена през 1492 г.: "В името на Отца и с поспешение на сина и (с).....(-шението) на Светия дух Амин. Свърши се .......... (този) храм на Рождеството На пресветата наша Владичица Богородица и приснодева Мария. Започна се и се свърши той на 15 юли в лето 7000 [от сътворението]." Надписът е открит от писателят Димитър Николов, роден в с. Озирово, който го преписва такъв, какъвто е оцелял, превежда го и го публикува в “Църковен вестник”, бр. 6 от 1940 г. в статията “Едно старо светилище”. Впоследствие надписът претърпява още поражения, за да остане във вида, който виждаме днес.
Сведения за времето на изграждане на черквата откриваме и в народната памет. В “Историческо описание на с. Осиково [старото име на Миланово]” от 1927 г. се казва, че „... църквата е построена, когато къщите били нараснали на 10-12”. В “История на с. Миланово”от 1973 г., позовавайки се на данни на Петър Гьонков Ханджийски, кмет на селото около 1902 г., се твърди, че църквата е изградена преди около 500 години. По-нататък в историята се посочва, че това се случило поради натиска на турския поробител. В следващите столетия храмът е бил изоставен, но през 1865 г. е възстановен и осветен. Местните предания разказват и, че храмът е построен на най-слънчевото място, а именно – на място, огряно през целия ден от изгрева до залеза на слънцето.
Потвърждение за наличие на старинен храм, вероятно за тук разглеждания, намираме в османските данъчни документи: в муфассал регистър (описва живеещите войнуци в селото) за периода 1515 – 1520 г. сред имената на данъкоплатците присъстват и тези на поп Радивой и поп Радул; в същия опис от 1541 – 1542 г. се споменават поп Беро и поп Пейо, а през 1566 – 1574 г. - поп Дойно. Това е явно доказателство, че в онези далечни времена на робството в селото е имало християнски храм (вероятно не един, ако се има предвид наличието на множество топоними с християнска обвързаност и оброчища) и са се извършвали богослужения – лъчи светлина на живеещия в мрак угнетен планинец.
Според предание в дворното място пред черквата, което в наше време е поляна, се е намирало първоначално гробището на селото и по-късно, също много отдавна, е изместено там, където е сега старото гробище. Гробовете и гробни места са били подредени по фамилии. На празници като Гергьовден, Петковден и др. хората се подреждали по фамилии в двора пред черквата така, както по фамилии е било подредено и гробището. След трагична катастрофа и гибелта на 15 души от с. Миланово през 1968 г. гробището от Старото село е преместено на местността „Църквище“, където е и днес, без да се спазва традиционният ред и подредба по родове и фамилии. В днешно време при старата черква в Старото село се прави събор с курбан, църковна служба и водосвет за здраве.
Храмът в Старо село е имал камбана, която е била закупена по време на кметуването на споменатия Петър Гьонков Ханджийски, т.е. около 1902 г. За целта кметът събрал от хората бакър и за сметка на събраното количество, майстор изработил камбаната. Старите, които живели в Старо село, знаят и помнят какъв невероятен звук e притежавала тази камбана. Последната е била открадната и след това е подхвърлена  друга  покрай шосето за село Дружево.
Църквата не се използва за целите си след смъртта на свещеник Симеон Коцов Рагьов през 1984 г. Многократно е ограбвана и осквернявана. За щастие част от оцелелите икони се пазят и днес от дългогодишния църковен настоятел Александър Цветков Алексов от с. Миланово.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата е еднокорабна и едноапсидна, с полуцилиндричен каменен свод. В североизточния ъгъл на олтара ѝ са вградени каноничните проскомидийна ниша и умивалня. Градежът на сградата е от ломени камъни споени с хоросан. Покривът е двускатен, покрит с каменни плочи. До западната фасада от двете страни на входа е иззидана каменна пейка за сядане на поклонниците. Над входа има патронна ниша, в която изображението е закрито от много по-късно положена мазилка.

Цялата църква отвътре е била изписана със стенописи. Днес от тях има запазени отделни фрагменти, като не малка част са били съхранени под по-късни мазилки. В апсидата е сравнително добре запазено изображението на Богородица Ширшая Небес с медальон върху гърдите ѝ на Христос – Емануил, а от двете ѝ страни - двама архангели. Отдолу е поместен фриз с медальони на светци, а под тях църковните отци, които са доста увредени и малко е останало от тях. На южната стена има фрагмент от изображение на светец (зад трона) и библейска сцена (до западната стена). На западната стена освен възпоменателния надпис са оцелели една силно повредена сцена (в ляво от унищоженото "Успение Богородично") и почти неузнаваемите изображения на Св.Св.Константин и Елена (северно от вратата). На северната стена са останали само частици от стенопис, разрушени от влагата и мухала през годините. На зенита на свода (в западната част) е сравнително добре запазено изображение на Богородица. Най-добре запазените стенописи заемат един участък от свода (над южната стена), долепен до западната стена. Там се намира едно чудесно изпълнение на "Тайната вечеря".
Иконостасът е обикновен – дъсчен, сравнително късно изработен (втората половина на XIX в.). За интериорното оформление допринася и владишкият трон, долепен до южната стена.
Църквата е художествен паметник на културата от национално значение.

Текущо състояние и реставрация:
До средата на второто десетилетие на XXI в. старинната църква се намира в изключително окаяно състояние. Пикривът е пропукан и вътре влиза вода, така че продължават да се унищожават и без това доста увредените стенописи. Иконостасът е разграбен и празен, а на пода са пръснати свидетелства за венчание (някои са отпреди 100 и повече години) и други църковни документи. Местни хора вземат спешни и превантивни мерки като покриват каменните плочи с полиетилен...

През април 2015 – април 2017 г. староселската черква „Рождество Богородично“ е реставрирана по проект „Храмът на родовата памет“ Консервация, реставрация и експониране на Църквата „Св. Рождество Богородично“ в с. Миланово, община Своге", иницииран от Областна администрация Софийска област (водеща организация) в партньорство с  Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ и  POLAR PERMACULTURE SOLUTIONS  – Кралство Норвегия. Проектът се финансира по програма БГ08 „Културно наследство и съвременни Изкуства“, Мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство“ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г.“. Общата стойност на проекта е в размер на 342 182, 81 евро.
Една от основните цели на проекта е консервация, реставрация и експониране на църквата. Освен технически и работни проекти и провеждане на консервационно-реставрационни и строително-ремонтни работи по църквата, са заложени и други дейности, като изкуствоведски и краеведски проучвания на храма и района около село Миланово, в резултат на което е изработено изследване „Оброци и оброчни дейности в Искърското дефиле” и Краеведско проучване на с. Миланово. 20 представители на местното циганско население са получили обучение и квалификация за озеленители и пътни строители. В края на 2016 г. в рамките на проекта се провежда и специален тридневен фестивал на традициите и родовата памет.
Както се вижда набелязаните цели на книга изглеждат прекрасно, но дали действително отговарят на практически извършената работа и оправдават заложените средства?!
Ръководителите на проекта официално оповестяват, че в рамките му на изпълнение е възстановена напълно цялата покривна част на църквата (каменните плочи са подредени без застъпване и с широки фуги помежду им, запълнени с варомазилка, която водата вече е започнала да отмива). При каменните зидове са премахнати остатъци от късни мазилки по западната фасада и на зиданите пейки (премахването на каменните пейки е безугледно нарушаване автентичността на сградата). Върху зидарията е нанесено защитно покритие с дълбокопроникващ водоотблъскващ и защитен продукт (не е извършен задължителният дренаж около сградата). При всички отвори по фасадата на църквата са поставени нови декоративни метални решетки с алуминиева предпазна мрежа с цел постигане на естествена вентилация (поредният груб кич). При т.нар. „реставрация“ на църквата е направен очеваден пропуск с изключителна важност за конструктивната цялост на сградата - носещата греда на покривната конструкция (дървен обтегач) не е сменена при ремонта, а старата е изгнила и има голяма опасност полуцилиндричният каменен свод скоро да рухне от собствената си тежест и тази на покривното покритие.
Извършени били реставрационни дейности по иконостаса, стенописите и иконите. При иконографията било наблегнато на реставрация на сцените „Възнесение Господне“, „Влизането в Йерусалим“, „Исус Христос в гроба“,  „Тайната вечеря“ и други (стенописите на са реставрирани, а по-скоро консервирани). Изцяло реставриран е т.н. Владишки трон (след завършването на проекта тронът е поставен в съседна на църквата постройка – т.нар. „посетителски център“).
Учудващо е защо не е наблегнато и извършена цялостна реставрация на стенописите и оригиналната мазилка, при положение че църквата е обявена за паметник на културата от национално значение, именно заради ценните си стенописи?!
Но вместо това, за да могат да бъдат „усвоени“ повече средства, е направено доста за „облагородяването“ на терена около църквата - изградени каменен зид и са оформени два портала с две дървени порти тип стоборни прегради. Изградена е и специална каменна настилка в двора с неравномерни по големина каменни плочи. Направена е каменна конструкция, върху която е изградено клепало (релса, вместо камбана). В двора на църквата на входа откъм селото е изградена нова постройка, която ще изпълнява функциите на абсолютно ненужния тук посетителски център. Долната част е от зидан камък, а горната – от дървена конструкция. Тази грубо скована от дъски постройка може по-скоро да послужи за плевня (или сеновал), отколкото за център на каквото и да било. Надали „посетителският център“ ще влезе някога в употреба, по-скоро ще се превърне в поредната плячка на „ромовете“ от Своге, които отдавна са претарашили за „джелезо“ и опустошили всички къщи в района. Фрапиращ е фактът, че камъни за изграждането на „центъра“ и „облагородяването“ са набавяни от руините на старото селско училище и от останките на изоставените фамилни къщи, въпреки че документално добива на голямо количество камъни и транспорта им е изписан чак от Димитровград....




Източници:
1. Динова, Цветана и Жъльов, Илия. От началото към вечността (книга първа и втора), ИК „Славина“, 2013, 2015 г;
2. Тодорова,Калина, Павлова, Силвия. „Оброци и оброчна дейност в Искърското дефиле“ - специализирано проучване по проект: “Храмът на родовата памет“;
3. Уеб сайт на село Миланово – http://milanovo-sf.bashtina.org/;
4. Интернет страница на проект „Храмът на родовата памет“ - http://sofoblast.bg/selomilanovo/bg/;
5. „Църква от 15 век грейва като нова“ - статия в портала на българските общини – КМЕТА.bg;
6. „“Реставрация” обрича на гибел 525-годишна църква“ - блог пост.
 

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Весела Николаева
28.05.2018 20:39
Храмът вече е възстановен, с пари от европейски проект. Заключва се, ключът се пази в кметството на Миланово. До Старото село води хубав горски път и може да се посети. Църквата е включена в туристическите маршрути на Природен парк "Врачански Балкан".
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"