ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Богородица Петричка" при Асеновата крепост - гр. Асеновград
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Асеновград
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Асеновградска
СТАТУС: Недействаща, паметник на културата
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната църква „Св. Богородица Петричка“ се намира на около 2 км южно от гр. Асеновград, високо на левия бряг на река Чая (Асеница). Разположена върху недостъпен, скалист и силно наклонен терен, тя се откроява поради доминиращото си положение в местността и прави впечатление с красивия си силует. Църквата е част от архитектурния комплекс на Асеновата крепост  и е един от най-добре запазените паметници на старобългарската църковна архитектура. Обявена е за паметника на културата с национално значение.

За крепостта:
Прочутата Асенова крепост, символ на Асеновград, е един от най-значителните и интересни паметници на културата от българското средновековие. Намира се в дела Чернатица на Родопите и по-точно - на рида Могилата. Разположена е върху самотна скала, като е надвесена над шосето Асеновград - Смолян, минаващо по долината на р. Асеница. Скалният рид, на който е построено съоръжението се извисява на 130 м от нивото на града, на около 100 м над нивото на реката и на около 30 м западно от древния път Станимака - Бачковски манастир, минавал в подножието на крепостта и охраняван от нея.

Проучване:
За пръв път системни археологически проучвания на обект „Асенова крепост“ са започнати през 1970 г. Дотогава крепостта е била позната на специалистите само по писмени извори и частични наблюдения на запазените следи по повърхността. В периода до 1978 година, след редовни археологически разкопки бива проучена западната част на скалистия масив, която обхваща площ от 1800 кв. м. Това на практика е най-сериозното археологическо проучване на терена на крепостта. В чест на 1300 - годишнината от основаването на българската държава (1981 г.), крепостта е проучена почти изцяло, при което е укрепена и експонира за хилядите посетители.

История:
Разкритите многослойни културни напластявания по време на археологическото  проучване, при което са намерени следи от праисторическа керамика от бронзовата епоха сочи, че животът върху този живописен родопски рид е просъществувал в продължение на повече от 2 000 години. Най-ранните археологически находки датират от V - ІV в. пр. Хр., когато траките, оценили непристъпността на терена, построяват укрепление тук. След тях, районът на крепостта е обитаван и през римската и ранновизантийската епоха. Според археологически данни българската крепост датира от втората половина на IX в. Намирани са монети от времето на император Теофил (829-842).
Първоначално крепостта е представлявала малка стратегическа крепост-кула, контролирала прохода, свързващ Пловдив с Беломорието по дефилето на река Чая. По-късно край нея се обособили две села - Петрич и Стенимахос. Тогава логично населението на крепостта нараснало, като околния терен бил застроен с жилищни и стопански постройки. Първи писмени сведения за нея намираме в Типикона (устава) на Бачковския манастир, написан по нареждане на основателя му Григорий Бакуриани през 1083 г., където е наречена "укрепеното селище Петрич". В корена на думата "петрич" лежи гръцкото съществително "петрос" (скала, камък), което идва от скалистия терен както на цялата местност, така и на възвишението, където се намира храма. Уставът на Бакуриани дава богата информация за крепостта. От него се разбира, че през XI век укреплението вече е съществувало, като център на поземлено владение, съставна част от едно средновековно селище заедно със селото Петрич, което местните жители наричали още Василикис, т.е. „Царско село”, намиращо се първоначално на 300-400 метра северно от цитаделата, която е била своеобразния укрепен център, а селото – подградието, където са живели занаятчиите, обслужващи военния гарнизон и административния персонал, населяващ крепостта. Това малко средновековно владение е притежавало и земи, упоменати в Типикона – „Янова, Бачкова, Доброланг, Добростан, Лилкова, Мосина и Аврова..“. Крепостта и земите около нея са били лично поземлено владение на император Алекси Комнин, който именно от своите си царски земи дава на Бакуриани, правейки го Велик Доместик на Запада, а той от своя страна ги подарил на Бачковския манастир през 1083 г. Пряко свързано с крепостта и селото Петрич е и другото село - Стенимахос. То отстояло на около 2,5 км северно от крепостта и било значително по-богато и развито, поради местоположението си в равнината. Намирало се е в богат земеделски и скотовъден район и постепенно станало негов център, а с построяването на двете сега известни крепости в него, и още една на височината „Св Димитър“, както и странноприемницата, известна ни от Устава на Бакуриани, Стенимахос се превърнало в естествено предградие на крепостта. Разраствайки се и поглъщайки старото село Петрич, селището се развива в един процъфтяващ средновековен град с неговите основни характеристики на укрепено подградие, където са се настанили занаятчиите (мелничари, железари, кожари, зидари и др.) и феодална цитадела.
В крепостта е било съсредоточено феодалното ядро, като там се настанили административната и военна власт на района. Така, в началото на XII век замъкът и селището Петрич вече образуват средновековния град Стенимахос, известен оттук нататък под това име във всички писмени извори.
Според хрониста Ансберт крепостта е превзета от кръстоносците през 1189 г., по време на Третия Кръстоносен поход, воден от император Фридрих I Барбароса (1152-1190 г.). Пътувайки по пътя Белград – София – Пловдив – Одрин – Константинопол, поради конфликт с императора на ромеите Исак II Ангел, кръстоносците превзели градовете Филипополис (Пловдив) и Вероя (Стара Загора).
След като се обезпечил със завземането на Вероя откъм североизток, Фридрих I, ,за да се предпази от изненади от страна на отстъпилата в Родопите ромейска войска, изпратил своя маршал Хенрих фон Калден, който завзел „много укрепената и прочута крепост Скрибенцион (Scribention)”, след като гражданите били неочаквано принудени да се предадат и да признаят властта на германския император.
Интересен факт е, че именно в крепостта на Стeнимахос през 1200 г. е бил пленен от византийския император Алексий III Ангел българският болярин Иванко (братовчед на цар Иван Асен I и негов убиец), който преди това за кратко бил подчинили под своя власт почти цялата Родопска област, до Бяло море. Каква е била по-нататъшната съдба на този български болярин не е известно, името му изчезва от страниците на историята. Но се знае, че градовете и селата, които трябвало да влязат в състава на предполаганото независимо Иванково княжество, Алексий III без труд завоювал и в тях били поставени ромейски войски.
През 1204 г. Стенимахос влиза новосъздаденото Филипополско (Пловдивско) херцогство, след успеха на IV Кръстоносен поход, когато кръстоносците превзели Константинопол и създали Латинската империя. По време на Въстанието в Тракия срещу кръстоносците, което било подкрепяно от цар Калоян, крепостта Стенимах се превърнала в убежище на управителя на Пловдивското херцогство Рение дьо Три (юни 1205 г.), в която той бил обсаждан дълго време. Тогава, повредената от щурма на император Алексий III Ангел, при войната му с Иванко през 1200 г., цитадела била поправена. Благодарение на това тя издържала 13-месечната обсада на войските на Калоян до пристигането на рицарския отряд на Конон дьо Бетюн и Жофроа дьо Вилардуен, който успял да я отблокира (17 юли 1206 г.). Но след като всички разбрали, че техният император Балдуин е бил пленен от Калоян и умрял в тъмница, още на другия ден напуснали Стенимахос, който вече е можел да бъде зает от българите. От мемоарите на Вилардуен научаваме, че в началото на XIII в. селото Стенимахос вече се е било превърнало в един хубав град, който не е подчинен на крепостта, а обратно. Укреплението е функционирало единствено като жилище на феодала, при което останалата административна власт се е преместила в града.
Стенимахос с неговата цитадела остават под българска власт до смъртта на Калоян (1207 г.) и стъпването на престола на цар Борил. Тогава другият сестрин син на Калоян – Алексий Слав се отцепва от новия цар като самостоятелен владетел на Родопската област. Не е известно дали крепостта е влизала в деспотството на Слав, което е обхващало областта Ахридос или е била под властта на латините. Очевидно твърдината е била в доста запуснато състояние, за което свидетелства изсеченият в скалата Асенов надпис, показващ времето на следващото ѝ издигане и укрепяване, от българския цар Иван Асен II, след битката при Клокотница през 1230 г. Осемредовият надпис на български език, над входа на крепостта, звучи така: „В лето 6739/1231/, индикт 4, от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси севаста и изгради този град." В ново време този надпис става причина крепостта Петрич да бъде наречена Асенова, а близкият град - преименуван от Станимака в Асеновград. Всъщност, най-значителното укрепване и разширяване на крепостта е извършено именно от цар Иван Асен II, във връзка с влошените му отношения с латините.
Асеновата крепост остава в пределите на българското царство до края на царуването на Йоан Асен II (1241 г.). След смъртта на силния владетел, влиянието на България над областта намаляло  и крепостта попадала ту в български, ту във византийски (никейски) ръце. През 1246 г., след смъртта на цар Калиман Асен /1241-1246/, тя е преотстъпена на никейския император Йоан III Дука Ватаци, а след смъртта на последния, през 1254 г., българският цар Михаил II Асен /1246-1256/ я завзема за кратко, за да може новият император на Никейската империя Теодор II Ласкарис /1254-1258/ отново да я отвоюва. Крепостта Стенимахос попада отново в пределите на България при цар Константѝн I Тих Асѐн (1257 - 1277 г.) в 1262 г., но още на следващата година е върната на ромеите. През следващите десетилетия, когато Византийската империя е разтърсвана от граждански войни, Станимашката твърдина била здрава опора на ромеите в конфликтите им с българските царе. Крепостта отново влиза в българско владение през 1343 г., когато в замяна на подкрепата си към регентите на малолетния византийски император Йоан V Палеолог, българският цар Иван Александър (1331-1371) получава 9 града и крепости в Родопите и Тракия, а именно: Цепина, Кричим, Света Юстина /с.Устина/, Филипопол, Стенимахос, Аетос /над Смолян/, Беаднос /с. Беден/ и Косник /край Рудозем/.
Последния път, когато крепостта се споменава в изворите е от времето на гражданската война между наследниците на султан Баязид Светкавицата. През 1410 г. в нея се затваря Муса Челеби, отстъпвайки пред брат си Сюлейман Челеби, когото всъщност по-късно побеждава и убива, за да бъде на свой ред победен и удушен от другия си брат - султан Мехмет I. Сведенията дължим на Константин Костенечки (около 1380 – 1431 г.), като вероятно през това време крепостта е била все още здрава и добре укрепена, но след тези събития е започнала да се разрушава, за да я видим в руини в наши дни.

Архитектура:
В архитектурно отношение Асеновата крепост представлява сложно фортификационно съоръжение, чието изграждане по много умел начин е съобразено с особеностите на терена. В основите си укреплението има многоъгълна форма като следва очертанията на скалите. Крепостта се състои от външно укрепление и вътрешна част (цитадела). Външната крепостна стена е с дебелина 2,9 м и е със запазена височина до 3 м. Склоновете на рида на запад от черквата са не само отвесни, но дори надвесени над реката, което ги прави абсолютно недостъпни. Стръмни, на места отвесни са и склоновете откъм север, юг и запад, на места вероятно допълнително изсечени и загладени, с цел допълнително затрудняване на евентуално изкачване и за превземане. Най-достъпна е височината само от югозападния и край и от тази именно страна е направена в скалата пътека за ездачи и пешаци, широка около 2 метра през която се е влизало в крепостта и се е отивало до черквата. Крепостните стени започват от север и юг с посока изток, като северната стена се свързва със северната страна на голямата крепостна църква "Св. Богородица Петричка", а южната стига до вътрешния вход, изсечен в скалата и като извива в северна посока, обгражда замъка от изток и опира в северната стена. По този начин се образува затворено пространство с форма на триъгълник, в което амфитеатрално са разположени постройките за обитателите на феодалния замък.
Цитаделата (замъка) е разположена в западния ъгъл на крепостта и е най-високата и добре укрепена част. Тя представлява комплекс от сгради - жилищни и стопански помещения, крепостни съоръжения, водохранилища, църква и други. Акрополът на крепостта е гъсто застроен. С подпорни стени са образувани тераси на няколко нива, до които, поради голямата денивелация на терена, се е стигало с дървени или каменни стълби.
Вътрешната крепостна кула - "донжон" е включена в замъка и доминира над останалите кули, както по местоположението си, така и с многоетажността. В основите си има многоъгълна форма като следва очертанията на терена. Тя е от типа вътрешни кули, които са се строяли на най-високото място и е служила за наблюдение и защита. Преустройвана е три пъти. Намерените фрагменти от битова керамика, кости от животни и други предмети говорят, че тя е служила и за жилище на защитниците на крепостта.
Двете крепостни водохранилища са изградени в най-охраняваната част на крепостта. Пълненето и черпенето на водата е ставало отгоре. За да не пропускат вода, вътрешните стени са измазани с един пласт хоросан, смесен със счукани тухли, върху които са налепени керамични фрагменти и над тях е поставен още един пласт червен хоросан. Единият водоем представлява четириъгълно помещение, разположено в горната част на крепостта, недалеч от вътрешната кула, с размери 4,5 м дължина широчина 3,2 м и височина около 5 метра, закрито отгоре с полукръгъл каменен свод. Този водоем не е бил единствен, до него има друг - по-малък, покрит отчасти с дървени греди, встрани от който се забелязват следи от зидан водопровод. Водите във водоемите се събирали от дъжда, като за тази цел покривите са устроени по специален начин и със специални средства - керемиди, волски кожи, дървени улуци, кори и т. н., а стените на самите водоеми са облицовани с керамични парчета.
Източно от водоемите, почти в центъра на цитаделата, е разположена малката крепостна църква (параклис), известна като „Св. Богородица“ (Малката), която може да се нарече "домашна", тъй като е служила само за обитателите на замъка. Тя е изградена върху основите на по-стари сгради. Построяването ѝ може да се отнесе към края на XI и началото на XII век.
Между водохранилищата и църквата минава тясна уличка с посока север-юг. Тя извива в западна посока и отвежда до западната крепостна стена. От двете ѝ страни са разположени сградите, които служели за живеене, складове и работилници. По открития археологически материал може да се предположи, че представителните помещения са се намирали в източната и южната част на склона. Вероятно долните етажи на сградите са се използвани като складове и работилници, а горните за живеене и приемни. Откритите два оловни печата от края на XI и XII век дават основание да се предположи, че административната част на сградата е в близост до изсечения в скалата Асенов надпис.
Крепостта е строена от ломен камък ,споен с бял хоросан. Тухли са били използвани вероятно при горните части на сградите, които са били двуетажни. Приземните етажи нямат отвори за прозорци. Вероятно те са били използвани за складови помещения, тъй като обикновено в най-добре укрепената част се разполагат водохранилищата и складовете. Подовете на тези помещения са застлани с каменни плочи. На едно от тях той е замазан с хоросан. По всяка вероятност то е било склад за зърнени храни. Покривната конструкция на сградите е била също от каменни плочи. Тази традиция е запазена и до сега в съседните села Лясково и Яврово.
Северната крепостна стена не е много дебела, тъй като тук е най-недостъпното място. Под нея е отвесна пропаст с дълбочина 60 метра. Тук зидът е строен с бойна платформа, широка 0.70 м, която е добре запазена и до днес. От тук се е извършвало наблюдение на север, в посока на прохода. Зъберите и бойната платформа на южната стена също са запазени в оригиналната си височина.
Не се знае точно как е бил направен външният вход на крепостта, но затова пък вътрешният вход личи много добре - изсечен в скалата на височина 2,5 до 3 м, в широчина 2,3 м. Следите от един необичайно дебел зид (3,2 м), запазен и до днес в източният ъгъл на крепостта, подсказват, че на това място навярно е имало наблюдателна кула.
За сега не е напълно изяснен въпроса за връзката между замъка и църковния комплекс, които се намират непосредствено един до друг. Но е установено, по археологическия материал и времето на изграждането на малката църква, че замъкът е оформен като такъв в края на XI и началото на XII век.


За църквата „Св. Богородица Петричка“:

История:
Съществуват различни мнения за времето на изграждане на този забележителен паметника на църковната архитектура. Доайените на българската наука Никола Мавродинов и Кръстю Миятев отнасят издигането на сградата към XII в. Според Виолета Димова строителният метод, планът и архитектурният стил на църквата са причислени към първата половина на XIV в. А изтъкнатият наш изкуствовед Лиляна Мавродинова датира живописта на храма в средата или третата четвърт на XIV в.
За датирането на паметника не е за подценяване и доводът, както ще се види по-долу, свързан с някои характерни архитектурни особености на сградата, които не се срещат нито в Солун, нито в Цариград, нито някъде в Гърция., а са свойствени единствено за старобългарската архитектура през XIII в.
Относно предназначението на църквата, изхождащо нейната функционалност, напоследък си пробива път и мнението, че освен за храм тя е използвана и за наблюдателница и камбанария. Това мнение е напълно основателно, защото е било нужно камбана да подканя населението от съседното селище Петрич за молитва и макар там да е имало църкви, най-нормално е било тази чест да се е падала по право на най-важната църква, а именно тази в крепостта, строена вероятно по заповед на цар Иван Асен. Още повече, че наблюдателницата идеално пасва за тази цел.
Арх. Стоилов изказва хипотезата, че съчетанието на църквата с кулата-камбанария е направена заради малкото места за сгради в крепостта.  
Старинната църква устоява на историческите напрежения и удари, докато не е била частично засегната (куполът над наоса) от земетресението през 1904 г. Впоследствие е възстановена в автентичния си вид от арх. Рашенов през 1936 година.
Независимо от липсата на категоричен отговор за времето на издигането ѝ, самият факт, че църквата „Св. Богородица Петричка“ се е съхранила през вековете в оригиналния си вид почти непокътната ѝ придава особено историческа и културна стойност.

Архитектура:
Днес църквата "Св. Богородица Петричка" е най-запазената сграда от крепостта. Разположена върху североизточния ръб на крепостното възвишение.
В архитектурно отношение църквата е еднокорабна, едноапсидна, двуетажна и еднокуполна, с тройно вътрешно разпределение на олтарната част и кула-звънарна над притвора на втория етаж. Постройката е с размери: дължина - 18,30 м, ширина – 6,90 м и височина - около 15,30м. Дебелината на зидовете е 0,85 до 1,15 м в основите. Силният наклон на терена е наложил изграждането на висока цокълна част във вид на приземие (първият етаж), което придава подчертана извисеност на сградата. Този първи етаж е имал вероятно предназначение за склад или гробница, но поради липса на намерени кости си пробива мнението, че по-скоро се е ползвал за склад. Странен е факта от липсата на каквито и да било намерени кости в долният етаж на храма, защото този тип двуетажни храмове са принадлежали към типа църкви-гробници (костницата при Бачковският манастир). Защо долният етаж не се е позвал по първоначално предназначение, остава един открит въпрос.
Тази сграда е единственият представител на сложния вариант в групата на еднокорабните куполни църкви със стегнат кръст, с две двойки пиластри към надлъжните стени, които поддържат чрез пендативи подкуполния барабан, оформен отвън дванадесетостенно. Кръстните рамена от изток и от запад представляват полуцилиндрични сводове, а от север и от юг – тесни арки. Двете странични свещени помещение в олтарната част са с полукръгли ниши, вместени в източната стена. Трите помещение на олтара са свързани помежду си и с наоса с входове. Притворът е покрит с полуцилиндричен свод, над който се издига четвъртита кула-звънарна с четири двустъпални, аркирани отвора. В църквата се влизало чрез два входа на южната стена – през притвора и директно към наоса по външни стълби, но днес се използва само първият. Първият етаж има същото планово решение, както на втория.
Долният етаж е зидан от обикновени ломени камъни (мраморни и др.), споени с бял хоросан, наредени в пояси, които се редуват с тухлени пояси, състоящи се от по три реда тухли. Градежът на стените на втория етаж е от обикновени ломени и загладени камъни, свързани с бял хоросан. Наредени са в пояси, които се редуват с тухлени поясни състоящи се от по един ред тухли. Зидовете на абсидата, отчасти източната и южна страна са градени от обработени бигорни камъни взети от близкият терен, редуван с зидария от тухлени пояси. Вътрешните стени са измазани с бял хоросан, смесен с плява. Подът е постлан с каменни плочи.
Интересно решение е взето при декорацията на стените отвън. Пластична украса има само южната фасада. Двата етажа на църквата са обединени от висока сляпа арка, която завършва над покривния корниз. Освен тази арка стената е декорирана с непрекъсната редица от седем засводени слепи ниши (пет двустъпални и две едностъпални). Ъгловите пространства, затворени между слепите арки, са изпълнение с ромбовиден орнамент. Апсидата, която достига до подпокривния корниз, е с гладки стени. Тя е украсена с три интересни тухлени мотива: зигзаговидна линия и ромбовидната мрежа над нея разграничават двата етажа, а под покрива, под двуредовия корниз „вълчи зъб“, е разположен меандров фриз. Северната фасада не е декорирана, като е оживена само от тесни прозорци.
Редовете от аркирани ''псевдоконструктивни'' арки, които са характерни за църквата при Асеновата крепост са свойствени единствено за архитектурата по българските земи през XII-XIII в., като един нов декоративен мотив, който придава особена лекота и изящност на сградата.

Живопис:
Стенописи е имало само на втория етаж - в същинската църква, отвън - днес слабо запазени върху една от слепите ниши и отвътре - разположени в три пояса: долен, среден и горен. Сигурно това е първото и единствено изписване от времето на издигането на църквата и то от добра школа. Запазеният гръцки надпис върху пиластър - ''Света Богородица Петричка с иждивения и труда и ръката на грешния и нещастен йеромонах Константин . . .'' се отнася до построяването на църквата. От богатата живописна украса е оцеляло малко нещо, но достатъчно за да се разбере, че фреските са дело на изкусни майстори.
В най-долният пояс има медальони с очертани вътрешно кръгли или квадратни вписани или тъмножълти полета, редуващи се един след друг.
Вторият живописен пояс е представен от изображения на правостоящи светци и светици в цял ръст. От тях най-добре запазени са тези в олтарното пространство: в апсидата – двама от Великите църковни отци, на северната стена и на колоните. Добре съхранение са и образите на западната стена на наоса: южно от входа – Св. Св. Петър и Павел, а северно – Св. Св. Константин и Елена“. Между втория и третия пояс има фриз от медальони със светци. Медальони има и по слепите арки, които крепят купола.
В горния (третия) пояс са поместени библейски сцени, като от тях сравнително добре е запазена сцената „Успение Богородично“ (над входа, на западната стена на наоса).
По своите стилови особености и епиграфски белези стенописите от църквата „Св. Богородица Петричка“ са датирани към средата или третата четвърт на XIV в.



Източници:
1. Златарски, В. История на българската държава презъ срѣднитъ вѣкове. Второ българско царство. България при Асѣневци (1187—1280), Томъ III, I фототипно изд., Наука и изкуство, София, 1972 г.
2. Гръцки извори за българската история, т. VII, VIII и X.
3. Морева – Арабова, Р. Писмени извори за историята на Асенова Крепост. В: Известия на музеите от Южна България, т. XX, 1994 г.
4. Мавродинова, Л. Стенната живопис в България до края на XIV в., София, 1995 г., с. 60.
5. Димова, В. Църквите в България през XIII-XIV в., София, 2008 г.
6. В описанието е използвана информация от сайта „Станимака - Духовно наследство“ -  www.history.asenovgrad.org
7. Повече информация за Асеновата крепост и нейната църква - тук

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"