ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Св. Богородица - Панагия" - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Църквата „Успение на Пресвета Богородица – Панагия”, известна още като „Малката Богородица“ се намира в централната част на град Варна (Стара Варна), в така наречената гръцка махала.

История:
Историческите сведения за този старинен храм, сочен за най-старият, действащ във Варна, са доста оскъдни. Един от малкото достоверни извори, свързани с неговата история, представлява каменна плоча със следния надпис на гръцки език: "Устрои се този храм на пресветата наша Богородица, с помощта и разноски на всички благочестиви християни на този град през 1802 г." Годината е изписана погрешно вместо 1602 г. Фактът, че надписът е на гръцки подсказва, че църквата е обслужвала представители на гръцката общност (гърци и гърчеещи се българи) във Варна, която вероятно по това време вече е била многобройна. Годината 1602 не би трябвало да се приеме безрезервно за основаване на храма, тъй като съществува вероятност същата да е свързана с негово възобновяване, каквото според наличните данни е извършвано не веднъж.
Поради липса на други писмени извори много моменти от историята на храма остават неизяснени. Подобно на другите гръцки църкви в града, така и за тази липсват храмова кондика и стар архив. Въпреки многото неизвестности, съществуват достатъчно податки за да се смята, че черквата е по-стара от посочената 1602 година. Братята Шкорпил, които археологически са обходили голяма част от града, изказват предположение, че в храма е погребан самият крал Владислав Варненчик, което, макар и малко вероятно, ни препраща към средста на XV в. Те правят този извод от показанията на Х. Мергест, който бил пленен по време на сражението от 1444 г., и според когото кралят бил погребан в една малка черквица. "Света Богородица Панагия" била най-старата черква във Варна и по времето на Шкорпил, от което вероятно идва и този извод. Други изследователи твърдят, че църквата е изградена на мястото на джамия, която пък е била издигната върху по-стара, раннохристиянска (или средновековна) църква.
Като източник на информация не бива да се подценяват и местните легенди. Известни са две легенди, свързани с тази черква. Едната  разказва как селяни намерили, сред клоните на един бряст, в местността "Теке Караач" (Аязмото) край Варна, където имало древен български манастир, да виси чудотворна икона на Св. Богородица и решили да я вземат и закарат в града. Качили я на каруцата на един турчин, но воловете не помръднали. Така се случило и с колата на един грък. Иконата потеглила само с воловете на един праведен българин и тогава хората решили да оставят иконата там, където спрат добичетата му. Те спрели на тогавашният площад Кале мегдан, и там издигнали черквата "Успение Богородично". Втората  гласи така: „Когато бил построен храмът, иконата на Св. Богородица била поставена, както изискват църковните канони, на източната стена. Но на следващия ден тя висяла на северната стена. Това се повторило няколко пъти и тогава хората решили да я оставят там, където я отнася провидението.“
Външният вид на църквата – малка, полувкопана в земята и схлупена, издава че е изградена през османското робство (преди XIX в.), когато християнски храмове са строени почти тихомълком и не по-високи „от феса на мюсюлманин, възседнал кон“, така че да не бият на очи. По време на строителството се оказало, че в миналото на това място е имало древен храм. Наосът на издигнатата през 1602 г. черква е бил широк 7 м и дълъг 8 м.
През 1640 г. храмът пострадва от пожар, но не след дълго е възстановен и разширен. Следващият основен ремонт на сградата е направен едва през 1896 г., за което свидетелства надпис над южния вход: "От благочестие следвам старото предание и вярвайки в удивителното чудо на Пресветата, казвам, че храмът на Пресветата Божия майка почитаемият беше основан, когато владееше голям страх в замяна построеното мюсюлманско светилище, въпреки мрачните, трудни и тъжни времена, изграден с трудност. Скромен и вкопан в земята, но възвишен с добрината и извършващ всякакви чудотворчества с благочестивото прилежание на доблестните първенци, несъмнен подвиг на воюващите варненци. Беше построен през 1640г. от Рождество Христово, беше възстановен по времето на пресветия Йоанис Макри през юни 1896г.”
Старинната църква „Св. Богородица Панагия“ е под опеката на гръцката митрополия до 1914 г., след това е затворена за десетина години, а през 1924 г., след назначаване на новия ѝ настоятел – българин, е отворена отново.
Понастоящем храмът е действащ, в него редовно се извършват богослужения. Неделните литургии са съпроводени от женския камерен състав „Св. Йоан Златоуст”, носител на не  една награда.

Архитектура и изкуство:
По план църквата е трикорабна, едноабсидна и с притвор от запад. По-късно е изграден притвор и от към южния ѝ вход. При неколкократните преустройства наосът е удължаван с 2,40, 4,50 и 7,40 м, като при всяко добавяне е променяна и ширината му, така че надлъжните стени на по-новите части са под лек ъгъл спрямо тези на първоначално построената сграда. Централният кораб в източната (старата) част е разделен от доста тесни странични кораби с два реда от по три кръгли колони, докато на запад, в удължението на наоса, колоните са квадратни. И трита кораба отвътре са с полуцилиндрично сводесно покритие, а цялата сграда има двускатен покрив. В ново време до източната фасада на черквата е долепена камбанария.

В днешния си вид храмът няма стенописна украса, което не изключва да е имал такава преди последното голямо преустройство от 1896 г. или пожара в 1640 г. Но за сметка на голите стени храмът притежава великолепен иконостас и безценни икони.
Иконостасът е изработен от тъмно дърво, вероятно орех или кипарис, наситен с православни символи и богато орнаментиран. Направен е през 1896 г. и се предполага, че е дело на майстори от Дебърската художествена школа.
Най-голямото достояние на черквата са нейните икони. Иконната сбирка ключва десетки икони от различно време. Малко са храмовете, които могат да покажат икона от XIII век, каквато е „Св. Марина“, донесена тук от едноименната църква, която е била разрушена през 1828 г.
Изключително ценна е иконата „Св. Богородица с Младенеца” от типа „Умиление”, определена от специалистите като най-старият образец за средновековна живопис, открит във Варна. Богородица придържа малкият Христос с дясната си ръка, което е характерно за по-старата византийска живопис. Образът на Божията майка е с големи изразителни очи, а усмивката и е нежна и загадъчна. Вероятно втората легенда, спомената по-горе, се отнася за тази икона.
Другата ценност на храма представлява чудотворна икона на Света Богородица от XVIII в. Изписана е на обратната страна на икона „Св. Благовещение” от XVI - XVII в. Смята се, че е попаднала тук, след извършено религиозно шествие. Свидетелствата за чудодейната сила на светинята са многобройни. Поклонниците казват, че Божията майка чува молбите само на искрено вярващите.
Забележителна е и иконата на Св. Георги с житийни сцени, донесена от разрушената през 1948 г. средновековна църквата „Св. Георги”. При реставрация се разбира за годината на нейното зографисване - 1766. Особен интерес представляват изобразените в нея пейзаж и архитектурните декори, които дават основание да се предположи, че в изписването ѝ са се намесили холандски или немски майстори.
С голяма художествена стойност е житийната икона на Св. Николай Чудотворец от XIX в., в чийто долен край правят впечатление кораби. Други интересни икони са: „Иисус Христос” (1816 г.), „Св. Йоан Кръстител” (XVIII в.), „Св. Харалампий” (XIX в.), „Св. Апостол Петър” (XVII в.), „Св. Димитър и Св. Мина” (1831 г.), „Св. Благовещение” от (XIX, и от XVII  в.), „Св. Успение Богородично” (XIX в.).
Много от иконите имат ръчно изработени сребърни обкови, които сами по себе си предстваляват забележителни паметници на златарското изкуство от XVII - XIX в.
Голяма част от иконите са реставрирани от художник-реставратора Робърт Попов.



Източници:
1. Мариана Ацева. Църквата „Св. Богородица – Панагия“ в град Варна (дипломна работа)
2. Сайт „Българската древност“ - http://historicalcities.narod.ru/photo-varna-panagia.html

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"