Средновековната църква „Св. Атанас“ се намира в южния край на с. Новаково. Разположена е в местността „Селището“, до старото оброчище „Св. Атанас“.

История:
Църквата е разкрита през 2003 г., при археологически разкопки, които продължават и през следващите две години. До разкопките се стига след като при теренно обхождане на мястото се откриват следи от каменен градеж на хоросанова спойка. Проучването се извършва от екип в състав: ръководител - доц. д-р Иван Джамбов (ръководител на катедрата по История и зам. декан на ФИФ на ПУ), зам. ръководител - гл. ас. д-р Георги Митрев и член на екипа - ас. Петя Калоферова (докторант към катедрата в ПУ). Работните групи са сформирани от членовете на студентски историко-археологически клуб “Проф. Велизар Велков” към ПУ,  в който участват студенти от специалностите “История” и “Български език и история” и няколко работника по програмата “Временна заетост”. Археологическите проучвания в района се провеждат с финансовата подкрепа на Фонд “Научни изследвания ” към ПУ “Паисий Хилендарски” по проект за проучване на паметниците на материалната култура и етно-религиозните процеси в Родопите. Помощ оказват и частни дарители и община Асеновград.
В резултат на тригодишното проучване се установява, че далеч преди построяването на църквата на това място вероятно съществува тракийско селище или светилище от ранножелязната (XIII-VI в. пр. Хр.) и късноримската епоха (ІІІ-ІV в.). Самата църква функционира през периода XI – XIII в. Teренът около нея е зает от некропол, който продължава да се ползва и след като тя престава да е действаща, до към ХVІ-ХVІІ в. Някои гробове са разположени върху зидовете на култовата сграда. Тези разкрития дават важни сведения за съществуването на неизвестно дотогава селище, към което принадлежат църквата и некропола. То е обитавано по време на византийското иго и Втората българска държава и най-вероятно е предшественик на по-късно заселеното Новаково.
Църквата „Св. Атанас“ намира сходство с една друга църква в района – тази в местността „Църквище“ край с. Искра, което дава основание на специалистите да предположат, че двата храма са били изградени по едно и също време в рамките на епископията Буково, чието средище се разкрива през последните години над недалечното село Драгойново. Възможно е дори и строителите им да са били едни и същи, ако се имат предвид еднаквите планировка и конструктивни решения.
Каква е причината за разрушаването на църквата, не е известно, но мястото продължава да се почита като свято векове наред, до наше време. Потвърждение за последното ни два намиращото се в близост оброчище, на което местните хора още палят свещи.
През годините останките от средновековния паметник са периодично доразрушавани, поради обстоятелството, че се намират в рамките на селото и жителите му използват камъни от градежа за строителен материал. Друга главна причина за лошото състояние на църквата е  фактът, че теренът е подготвян за строеж на нов параклис, при което е подравнен. На мястото са докарани голямо количество камъни за градеж, които биват отстранени преди започване на археологическото проучване. За съсипването на старината не малко спомагат и иманярските набези. Преди разкопките се установява, че иманярски изкоп е попаднал в апсидното пространство на храма.
Днес останките от средновековната църква „Св. Атанас“, които са със статут на  археологически паметник, са затрупани и непоглеждани от никого. А би могло след провеждане на грамотна реставрация и консервация на старината, святото място да стане обект на посещение и да бъде включен в маршрути на поклоннически и културно-исторически туризъм, което неминуемо би се отразило върху развитието на с. Новаково.

Архитектура:
В архитектурно отношение средновековната църква „Св. Атанас“ представлява еднокорабна, едноапсидна църковна сграда, с едноделен скъсен притвор от запад и вход към притвора от юг. Тя е с размери: 15,80 м (обща дължина на наоса и притвора), 13,80 м (дължина на наоса без притвора) и 6,60 м (ширина на наоса). Към северната му фасада на църквата (до притвора) е прилепен параклис, който е достъпен чрез вход от юг през наоса на основната църква. Параклисът е с размери 5 м дължина и 3,50 м ширина. Вероятно е изпълнявал функции на баптистерий. Дебелината на зидовете при основите на църквата и на параклиса е 0,75 м, а тази на апсидния зид е 0,85 м. Диаметърът на апсидата 4 м, а дълбочината ѝ -  2,20 м.
Църквата е изградена от ломен камък на хоросанова спойка. В конструкцията на градежа не са видни промени, отнасящи се към евентуално преустройство на храма, което би могло да означава, че той е  използван без прекъсване през средновековието.

Находки:
Тънкият културен слой и естеството на терена са причина за значително малкото количество на разкрита керамика. Събраният при разкопките керамичен материал е датиран най-вече към периода ХІ-ХІІ в. и е представен от битова средновизантийска керамика, светло и тъмночервена на цвят, работена на грънчарски кръг.  Открити са и няколко фрагмента тракийска керамика от ранножелязната епоха и късноримска керамика ІІІ-ІV в. Към трако-римския период принадлежи и една трудно определима бронзова монета с диаметър 5 мм.
Теренът около църквата е бил зает от некропол, който след разрушаването ѝ се разраства и върху нея. Погребенията са извършени в обикновена гробна яма по християнски обред в изпънато положение, с ръце скръстени в областта на гърдите. Ориентацията е запад–изток. Гробен инвентар не е открит. Изключение правят два бронзови пръстена (или висулки от обеци), както и две мъниста от гердан, които са керамични, с украса от бяла паста в геометрични орнаменти (вълнообразна линия).
Западно от църквата е открит счупен на две капак от саркофаг с дължина 2 м и ширина 0,47 м. В средата капакът е релефно оформен и образува по-висока средна част.
Освен разположението на някои гробове върху градежи на църквата, друго доказателство, че теренът около и върху църквата е използван за некропол и след нейното съществуване, е и едно сребърно турско акче с арабски надпис, датирано около ХVІ-ХVІІ в.



Източници:
1. Джамбов, Г.; Митрев, И. Археологически разкопки на църквата „Св. Атанас“ в м. „Селището“ във вилната зона на с. Новаково, Община Асеновград. В: Археологически открития и разкопки през 2004 г., изд. БАН, София, 2005 г.
2. Джамбов, Г.; Митрев, И.; Калоферова, Петя. Проучвания на обект „Св. Атанас“ в с. Новаково, Община Асеновград. В: Археологически открития и разкопки през 2005 г., изд. БАН, София, 2006 г.