ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Света Параскева" - с. Енина
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Стара Загора
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Енина
ЕПАРХИЯ: Старозагорска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Казанлъшка
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

 

Църквата "Св. Параскева" се намира в самия северен край на село Енина, Казанлъшко, в подножието на Стара планина.

До наши дни не са достигнали точни сведения, или поне няма известни такива, за да се каже категорично, кога първоначално е била изградена църквата. За това черпим информация от преданията и легендите и от някои косвени доказателства.
Най-разпространеното предание обяснява, че църквата е била построена през XIII в., когато са били пренасяни мощите на Св. Параскева от родното ѝ място - с. Епиват (на Мраморно море) за Търново. Това станало по време на царуването на цар Иван Асен II (1218- 1241 г.), по-точно след битката при Клокотница (9 март 1230 г.), когато българският владетел, постигнал военна и политическа хегемония на Балканите, изискал мощите от Латинската империя. През юли 1231 г. тържественото шествие минало по историческия път Цариград - Одрин - Колена - Енина - Габрово - Търново, и където пренощували мощите, впоследствие издигали църква на името ма Св. Параскева. Такава църква била издигната и в Енина.
Според друго предание, когато била строена тази църква, на избраното място за строеж имало гора и всички материали, необходими за изграждането на храма, били приготвяни именно от тази гора.
Косвено доказателство за старинността на църквата "Св. Параскева" са намерените в нея стари богослужебни книги, най-старата от които е т. нар. Енински апостол от XI в. Възможно е и ръкописите да са били пренесени тук от намиралите се през средновековието в близката околност манастири - "Св. Троица" и "Св. Никола".
За съществуването на църква в Енина през късното средновековие (XVII в.) узнаваме от един турски документ от 1691 г., чрез който се разрешава жителите на село Кечи дереси (Енина) да си поправят църквата. Във фермана не е упоменато името на църквата, но е твърде вероятно да става въпрос за "Св. Параскева".
Знае се, че средновековната църква е изгорена до основи около 1804 г., когато е било едно от трите опустошения на селото от кърджалиите. В днешния си вид църквата е изградена върху основите на старата вероятно малко преди 1814 г. За това се съди по надписа на една икона на Св. Богородица, рисувана от Симеон Зограф от Трявна през 1814 г.
Градежът и архитектурата на възстановената църква е типичен за храмовете строени през османското робство. Вижда се, че църквата е строена на бързо, без да ѝ се дава външен вид, така че отвън по нищо да не се разбира, че това е християнски храм. Преданието обяснява, че когато са строили църквата, на близката височина "Кръстът" бил поставен наблюдател, който при идването на турци, да дава знак на работниците да се скрият в гората.
През 1927 година тогавашните официални власти обявяват църквата „Св. Параскева в с. Енина за националнозначима културна и историческа старина.
През 1960 година по инициатива на Градския исторически музей “ Искра “ – Казанлък и на Института за опазване паметниците на културата храмът е подложен на основен ремонт и реставрация като археологически паметник.
За последно храмът е ремонтиран (изцяло) през 2002 г. със спонсорството на сем. Гущерови.

Архитектура и изобразително изкуство:
В архитектурно отношение църквата "Св. Параскева" представлява малка, еднокорабна и едноапсидна постройка, с притвор от запад. Външните ѝ размери са: дължина 25 м, широчина 8 метра и височина в наоса 2,50 м. На южната стена има една конха, полукръгла отвътре и правоъгълна отвън. Градежът на стените е от ломени камъни споени с хоросан, използвани са и дървени сантрачи (греди). Цялата църква е полувкопана в земята, покрита е с двускатен покрив с керемиди. Входът е от южната страна на притвора, наоасът се осветява от четири малки прозорчета (60 х 60 см).
Не се знае дали първоначалната средновековна църква е била украсена със стенописи, но след възстановяването ѝ през 1814 г. тя не е била стенописана.
Днешният иконостас е копие на олтарната преграда, която била направена след последното опожаряване на храма по време на Руско-турската война (1877-78 г.). Днес в наоса на църквата се съхранява апостолски фриз с икони, който е принадлежал към най-стария иконостас, от средновековната църква, вероятната му датировка е XVIII в. Три от иконите: „Св. Богородица с малкия Иисус”, „Иисус Христос” и „Св. Георги”, са рисувани през 1814 г. от Симеон Зограф от Трявна. Днес те не са в храма, съхраняват се в Художествената галерия в Казанлък.

Книжнина:
Енина е старо духовно средище, в което векове наред се създава книжнина. Известният възрожденски деец от същото село архимандрит Онуфрий Хилендарски споменава в своята автобиография, че в началото на ХIХ век в енинските църкви се съхраняват и ползват старинни книги. През 40-те – 60-те години на същия век в Енина идват последователно Г.С. Раковски, Др. Цанков и П.Р.Славейков, за да търсят старинна книжнина.
През различни периоди от време в малката енинска църква „Св. Параскева” са открити няколко изключителни ценни ръкописни книги, писани на старобългарски, а това са: Енинският апостол (XI в.), Енинският стихирар (XIV в.) и две четириевангелията от XVI в., едното от българска, а другото от сръбска редакция.

Енинският апостол е открит случайно през 1960 г. от строителни работници, които ремонтирали църквата „Св. Параскева”, която била обявена за археологически паметник. Майсторите предали силно повредения ръкопис, от който не е запазен нито един цялостен лист, на местна учителка, която пък от своя страна го занесла в Института за български език при БАН. Впоследствие уникалният писмен паметник е реставриран. Той съдържа 39 пергаментни листа от изборен апостол с месецослов, литургични песни и указания за някои черковни служби. Съхранява във фонда на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (под № 1144) и е най-старият български ръкопис – оригинал, който се съхранява в България.
Датиран от началото на XI век, Енинският апостол е единственият старобългарски кирилски паметник, с изключение на Рилските глаголически листове, намерен в България.
Книгата е и най-старият запазен препис на Апостола в цялата славянска писменост. За първи път е бил превеждан от първоучителите Св. Св. Кирил и Методий, като е преписван и разпространяван от първите им ученици, дошли в България.
Енинският апостол е класически старобългарски паметник, който илюстрира бързото навлизане на кирилската писменост във всички краища на българските земи. Това е книга, изписана за провинциална църква, не за дворцова библиотека, но притежаваща всички белези на старобългарските ръкописи от IX-X век. Важна палеографска особеност са глаголическите букви на няколко места в текста. Същевременно в езика му се наблюдават и някои съвременни на преписването особености, което води до извода, че преписът е изготвен в Източна България. Книгата е изписана с кирилица, с тъй нареченото древно „висящо” писмо – буквите не са изписани върху редовете, а сякаш са закачени за тях.
Някои особености в украсата на ръкописа от своя страна свидетелстват за ранното възникване на т. нар. „народна тератология“ – специфичен художествен стил, който се развива в България през XII и XIII век.
Този безценен паметник от българската културна съкровищница, като част от световното писмено наследство, е включен в регистъра на програмата на ЮНЕСКО „Паметта на света“.

Енинският стихирар е среднобългарски кирилски писмен паметник от XIV в. Намерен е през 1842 г. в църквата „Св. Параскева”, а днес се съхранява в Националния археологически музей в София под № 99. Съдържа 224 пергаментни листа.
Езикът на ръкописа е характерен за среднобългарските паметници, като някои фонетични явления свидетелстват за влияние на източнобългарския народен говор.
Енинският стихирар е особено интересен като тип богослижебен сборник с химнографско съдържание. Той е единственият достигнал до нас пълен български средновековен паметник с название стихирар – специализиран певчески сборник. Някои литургически указания в текста го свързват с Търновската книжовна школа. В него не са включени произведения от български автори, но е поместена службата за Св. Параскева (Петка Търновска), преведена в Търново, вероятно през 1234 г.

Източници:
1.Пюскюлев, Н., Стогодишнината на църковата "Св.вмч.Георги", с.Енина, Казанлъшко, Казанлък, 1937 г.
2.Енциклопедия на България, т. 2, изд. БАН, 1981 г.

 

 

 


 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"