ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
"Рождество Богородично" ("Бельова черква") - гр. Самоков
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Самоков
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Самоковска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Бельова черква или "Рождество Богородично" се намира на около 2 км южно от гр. Самоков, от ляво на шосето за курорта Боровец.

История:
Старинната Бельова черква е един от най-добре проучените християнски култови паметници в Самоковско, поради което белите страници от нейната история са сравнително малко. Най-ранното известно засега споменаване на църквата в литературата е в учебника  „Общое землеописание” (отпечатан през 1843 г.) на книжовника-просветител от Самоков Константин Фотинов, където авторът дава указания за много старини из района, като препоръчва това място да се проучи.
С ясното съзнание за значимостта на този паметник за духовната култура на Самоков, в ново време Бельова църква бива многократно проучвана и става обект реставрационно-консервационни дейности. Първото археологическо проучване на старината е проведено от археоложката Димитрина Джонова през 1984 г., когато чрез сондажи се установява, че църквата има три строителни периода, обхващащи периода от V до XIX в. През 1994 – 1995 г. се извършват редовни археологически разкопки от екип с ръководители Бони Петрунова (НАИМ при БАН) и Веселин Хаджиангелов (ИМ – Самоков), при които се изяснява с точност хронологията на строителните периоди и проучва некропол около църквата, датиран в периода XII – XIX в. (преместен е през 1885 г. с решение на Самоковска община). Материалите, открити в гробовете, са ценно свидетелство за бита, културата и нивото на погребалната обредност през вековете. Намерени са сребърни и бронзови накити, части от облеклото и различни предмети. Най-интересни са бронзовите обеци и гривни от ХII-ХIV в., сребърните накити от ХV-ХVI в. и сребърното тасче, произведение на Чипровската златарска школа.
Не малко сведения за „най-стария действащ християнски храм в Самоков“ изхождат и от местните предания и легенди. Въпреки че не посочват кога точно е построена, последните поясняват, че неин ктитор и строител е някой си местен феодал – боляринът Бельо, владетел на Самоков през втората половина на XІV в. Именно той е дал името на черквата, съхранило се непроменено до наши дни.

В резултат на проведените проучвания и прилагането на интердисциплинарен подход се изясняват съществени моменти от историята на Бельова черква. Първият храм, представляващ раннохристиянска базилика, се отнася към късната античност (V – VI в.) и най-вероятно е бил разрушен при аваро-славянските нашествия. През средновековието (XII – XIII в.) храмът е реконструиран и възобновен най-вероятно като гробищна или манастирска черква. Разкрити при археологическите проучвания на некропола около храма погребения на монаси от XII в., допускат съществуването на манастир на това място от времето на Второто българско царство (XII – XIV в.).
Преданията свързват изграждането на църквата през този период с болярина Бельо, който според местния изследовател Христо Семердижиев ...още преди завоеванието .....имал обширни пасбища и много добитък, съградил на същето място черква, наречена по-късно на негово име. Така също посочват на развалини и купище сгурия в ущелието на Искъра, носящо името Бельово маданище; на една местност близо до Сефер чешма, наречена Бельова поляна. Навярно този Бельо трябва да е бил владетел на Самоков, за съдбата на когото преданието нищо не казва – дали е паднал убит в боевете с турците или избягал някъде.” Според някои предния, които подкрепят предходното, преди османското робство Самоков бил по-на юг от днешния град, именно около Бельова черква, където минавал старият „Арнаурски (Драчки) път“, свързвал Цариград с Драч (Адриатическо море). Предполага се, че по време на първото превземане на Самоков от османлиите през 1371-1372 г. църквата е опожарена и разрушена до основи, с което настъпва краят на втория етап от нейното съществуване.
Третият етап на църквата се свързва с късното средновековие (XV – XVII в.). Тогава продължава да изпълнява функциите на гробищен храм на Самоков и има за свой патрон св. Николай Мирликийски. Според едно предание, по това време българите ходели на черковна служба нощем на тайно и за да намират пътя в тъмното, те поставили на известно разстояние големи камъни.
Бельова църква остава действаща до към втората половина на XVIII в., когато започва преизграждането и разширението на Митрополитската църква „Успение Богородично“ в Самоков. До тогава тукашната църква се явява като седалище на Самоковския митрополит, който освен тук резидира и в Дупница, където по това време има по-голям храм. Не случайно именно в Бельова черква е разкрит гробът на самоковския митрополит Симеон Попович, впоследствие канонизиран за светец и признат за покровител на Самоков, за когото се знае, че заема Самоковската митрополитска катедра през 1734 г. Митрополит Симеон се изявява като защитник на християните и участва в завера за сваляне на османската власт, за което е арестуван през юли 1737 г. и след жестоки мъчения в опити да смени вярата си, е обесен на 21 август същата година зад църквата "Св. София" в София. Мощите на светеца  са открити при археологическите разкопки през 1994 г. от археолога Веселин Хаджиангелов. Гробът с останки от кости, евангелие, митрополитски жезъл и златотъкани архиерейски одежди е намерен в притвора, вляво зад вратата.
След въздигането на обширния Митрополитски храм, Бельова черква е изоставена за дълги години и постепенно бива покрита с пръст и трева, а на покрива ѝ израства бряст. Това и състояние е увековечено от един прекрасен пейзаж, изписан на стената северно от входната врата към притвора от изтъкнатия самоковски зограф Никола Образописов.
През Възраждането самоковските граждани подемат инициатива за възобновяване на стария храм. През 1862 г. в църквата е извършена тържествена служба, заедно с водосвет на намиращото се до нея аязмо. Цялостното преустройство започва през 1867 г. и е завършено в 1869 г., когато цялата вътрешност на църквата е изписана наново върху старата стенописна украса, от зографите Никола Образописов, Христаки Зографски и Дититър Даскалов (Дупничанин).
За последното възобновяване на храма научаваме и от ктиторския надпис, разположен над входната врата отвътре: “…За слава на светата единосъщна и неразделима троица Отца и Сина и Светия дух, изписа се тази църква такава, каквато е сега на 1869 година, 15 април. Тя беше и от старо време изписвана, но в последните времена издраскана и развалена дотолкова, щото не беше възможно да остане така. За уверение на това се намира запазена част зад долапа. Кога е пак съградена не знае никой да каже, нито се намери негде надпис. По предание се разказва да я е соградил некой си Бельо и по тази причина да носи неговото име - Бельовата църква. Тя беше, преди да се обнови, през средата преградена... немаше нито един прозорец, а от вън беше зарита със земля...“
След възобновяването на църквата, при което получава вида, в който я виждаме и днес, на храмовия празник, известен като „Малка Богородица”  (Рождество на пресв. Богородица – 8 септември) отново започва да се провежда голям събор, организиран от самоковските еснафи. Съхранени са спомените за това как цялата нощ преди събора колони от коли са тракали по калдъръмените улици, забързани да заемат местата си на църковната ливада.
В наше време, в началото на XXI в., към Бельова черква е изградена сграда, а дворното пространство е заградено с масивен каменен зид, така че след много векове на мястото отново се оформя манастирски комплекс.


Архитектура и изкуство:
Както разкриват археологическите проучвания, за да достигне до днешния си вид, Бельова църква преминава през три строителни периода. При най-ранния - раннохристиянския (през късната античност – IV – VI в.) е изградена базилика. През втория период (средновековния) е изградена едноабсидна, еднокорабна църква, с просторен притвор и вход на запад. Средновековната църква стъпва върху раннохристиянската базилика, така че западната ѝ фасада съвпада и се покрива напълно със западната фасада на ранната сграда, северната и южната надлъжни стени лягат върху част от по-ранните. На изток средновековната църква излиза на 2 м от базиликата. Плановото решение на раннохристиянската църква е по-различно от това на средновековната. Ранната се състои от две затворени помещения на север и открито преддверие на юг. Видът на запазените останки дава основание да се предположи, че южното и източното лица на преддверието са били открити. Солидна субструкция води до извода, че тук са били изградени масивни зидани аркади. Това предположение се потвърждава и от широкия представителен вход (застлан отпред с плочи), който свързва преддверието с прилежащото му на север помещение. Третото преустройство е извършено през късното средновековие (вероятно още в края на XIV - началото на XV в.), когато е издигната църква с по-различен план и големина (удължена е на запад), съобразена да обслужва градския некропол. Западната част на съвременната Бельова църква, до стъпката на сводовото ѝ покритие, е съществувала през ХV - ХVII век. Последното преустройство на храма е от Възраждането (1869 г.), когато от запад е добавен открит притвор (нартика).

Архитектурата на Бельова църква е пределно проста и непретенциозна, типична за епохата на късното средновековие. Това, което най-напред я прави забележителен паметник на културата, е нейната стенописна украса.
През Възраждането цялата вътрешност на храма е изписана със стенописи (1869 г.). Техни творци са талантливият самоковски майстор Никола Образописов, както и на зографите – Христаки Зах. Зографски и Димитри Христов - Дупничанин. По-късно по украсата (стенописна и резбарска) работят и М. Белстойнев, Стойчо Фандъков и Петър Белиомустак.
При реставрацията на стенописите е разкрита голяма част от по-ранно изписване на църквата, датирано към края на ХVI и началото на ХVII в. Художествената реставрация е дело на специалистите от НИПК – Боряна и Благой Дживджанови. До сега са разкрити и консервирани около 20% от късносредновековните стенописи. Впечатление прави, че няма припокриване на сюжетите и иконографията между ранните и късните стенописи. По мнение на реставраторите, стенописната украса е близка до стила на гробищните църкви. Измежду разкритите ранни стенописи се отличават сцените на седемте Вселенски събора върху западната и северната стена и българските светци - преп. Иоан Рилски Чудотворец, преп. Гавриил Лесновски, преп. Прохор Пшински и преп. Иоаким Осоговски, изписани върху западната фасада отляво на входа. Върху първия ред на южната стена, в близост до олтара, с голяма изящност е изобразена пресв. Богородица на трон, а на срещуположната стена се различават светци войни. На свода на притвора е изобразен Христос Пантократор. Разкритите ранни стенописи са в частичен вид. Техен стилов анализ от специалисти изкуствоведи все още не е направен, но близостта им със стенописите от Алинския манастир „Възнесение Господне” („Св. Спас”) и църквата „Св. Никола“ в с. Марица, Самоковско навежда на мисълта за местна художествена традиция.

Интерес представлява и намираща се в църковния двор чешма с барелефна украса в ориенталки стил, изградена през 1879 г.




Източници:
1. Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. София, 1913 г.
2. Хаджиангелов, Веселин. Бельова църква. Електронно списание „Онгъл“, 2001 г., бр. 2, 93-97.
3. Рангочев, Константин; Хаджиангелов, В. Градът. „Неправилните“ мъртъвци през XII – XIX век. Електронно списание „Онгъл“, 2012 г., бр.4, 160-174.
4. Петрунова, Бони. Хаджиангелов, В. Късносредновековен некропол в двора на Бельова черква, Самоков. В: АОР през 1994 г., София, 1995 г. 154.
5. Петрунова, Бони. Хаджиангелов, В. Проучвания на Бельова черква, Самоков. В: АОР през 1995 г., София, 1996 г. 106.

 

JW Player goes here
КОМЕНТАРИ
Любомир Дюлгеров
30.09.2018 21:06
Изградената в двора чешма е осветена на 01 септември 1879 г Пода й е покрит с мраморни надгробни плочи от турските гробища. Личат надписи на плочите с арабско писмо. На първи септември 1979 г под покритата част на чешмата имаше мраморна плоча i kdomri кога е осветена чешмата и от кое духовно лице. В последващите години плочата я нямаше в двора на черквата.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"