Средновековната църква „Ранинско църкве” се намира в северозападния край на село Чепино с местността „Ранинци” до сами селските гробища.

История:
За тази църква няма сведения кога е била изградена, но по всичко личи, че това трябва да е било през средновековието, и по-скоро късното. Вероятно тя е останала навремето недовършена и неосветена, потвърждение за което дава факта, че няма име на светец-патрон, а я наричат просто „Ранинското църкве”, може би на името на майстор Рано, който я е строил.
Не е известно и от кога храмът е използван за гробищен, навярно първоначално, в средновековното селище, чието наследник е днешното Чепино, е имал друга функция. Допреди години църквицата е била съвсем занемарена, но местни хора са подели инициатива по възстановяването ѝ, в резултат на което я виждаме, каквато е днес – добре реставрирана и поддържана.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата представлява малка еднокорабна, едноапсидна постройка с полуцилиндрично сводово покритие. Размерите ѝ са: дължина – 5,50 м, широчина – 4,20 м и дебелина на стените – 0,60 м. Осветява се от две малко амбразурни прозорчета – едно на апсидта и едно на южната стена. Църквата е вкопана в земята, като две стъпала отвеждат към подовото ѝ ниво. В северозападния ъгъл в олтарното пространство, според канона, са разположени проскомидийната ниша и умивалнята. Малка ниша има и ма южната стена, до иконостаса. Олтарната трапеза е зидана и изпълва цялото сечение на апсидата. Входът е от запад, а фасадата около него има обичайното за Западна България оформление - патронна ниша над входа и ограничаващи стената анти, като в случая се стесняват при съпката на арката, която е продължение на свода. От запад е  пристроен открит притвор с размери 8 х 5 м.  Градежът на стените е от дялани и ломени камъни, споени с хоросан.
Стените на храма, днес без мазила, били покрити изцяло със стенописи. От старата живопис е останал един незначителен фрагмент в проскомидийната ниша, който в по-ново време е преизписан от някой посредствен майстор. Негово дело вероятно е и изрисуваната в конхата на апсидата „Богородица Ширшая Небес”. Допреди десетилетия, под това изображение се четял следният надпис: „Помѧни Гди ктитор ѿ село Чепино Стоѧн Стоименъ Тодоръ Геюра Лазарка Манка Лазо”.
В църквата има и един интересен графит, представляващ старобългарски надпис, врязан върху камък от западната фасада – “ПОМЕНИ ГОСПОДИ”.
Въз основа на плановото решение, строителната техника и стенописния фрагмент, „Ранинско църкве” е отнесено към късното средновековие – XV-XVI в., а изграждането ѝ се свързва с характерното за този период църковно строителство от Горнострумските земи.

Използвана литература:
1. Василиев,Ас. - Църкви и манастири от Западна България, Разкопки и проучвания, т.IV, 1950 г., стр. 72-73.
2. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., стр. 173.