Параклисът „Св. Богородица“ (Малката) се намира южно от Асеновград в Асеновата крепост, високо над шосето за с. Бачково. Разположен е в централната част на цитаделата на крепостта, на югозапад от църквата ''Св. Богородица Петричка''.

История:
Според археологическото проучване първичният градеж на параклиса е от IX в. Предполага се, че това е станало след като Пловдивска област е преотстъпена от българския кан Пресиян на Византия. Вероятно при попадането на Петричката крепост във византийски ръце в нея е бил изграден религиозен паметник, какъвто е тукашният параклис. Известна е византийската традиция, при превземането на нова област, да бъде веднага териториално и административно преустройвана, наред с фортификационната ѝ система. Остатъците от параклиса, както и други сгради, говорят, че именно тогава, около средата на IX век, Петричката крепост е преустроена в укрепление, даващо сигурност от към север.
Археологическите данни сочат, че параклисът е окончателно оформен към края на XI и началото на XII в. Разрушен е с рухването на крепостните стени - заедно с гибелта на крепостта в края на XIV век.
Параклисът "Св. Богородица“ (Малката) може да бъде наречен и ''царският малък храм'' на крепостта. Той се е ползвал само от обитателите на феодалния замък.

Архитектура:
Откритите по време археологическите разкопки останки от основи са били достатъчни да се направи реконструкция на плана малката църква, въз основа на което след това е реставрирана и консервирана.  Параклисът е еднокорабен, едноапсиден с форма на квадрат. Бил е на два етажа, без нартика. По западната си страна е залепен за стената на водохранилищата (щерните). Иззидан е от каменна зидария с тухлени пояси.
По план параклиса принадлежи към най-разпространения тип средновековни крепостни църкви-параклиси по българските земи – малки и еднокорабни, с една апсида, без притвор.
Намерените при разчистването фрагменти от стенописи свидетелстват, че храмът е бил украсен със стенописи.