ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Средновековни църкви
Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Крупник
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Благоевградска
СТАТУС: Изоставен
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Средновековна
 

Средновековната епископска черква „Св. Троица” се намира в югоизточния край на село Крупник, на около 600 м от селската черква в центъра на селото. Разположена е на заравнена тераса, от която се открива прекрасна гледка към цялата Симитлийско-Крупнишка котловина и към входа на Кресненския пролом.

Тази забравена и оставена на произвола на времето българска старина има доста интересна история. Точната дата на създаването на крупнишката църква не е известна, но е прието тава де е било през XIV в. Знае се, че след окончателното завладяване на Велбъждското деспотство от османлиите в началото в началото на XV в., тук идва и става епископ Яков I, който преди това бил болярин в Велбъжд (Кюстендил) и първо избягал в кюстендилското село Граница.  Дали разглежданата църква е била епископска преди дохождането на Яков I или е станала такава след това, не е установено със сигурност. Доказан факт е обаче, че църквата е била катедрален храм на просторната Крупнишка епископия, просъществувала до втората половина на XVII в.
Тук са служили известните досега крупнишки епископи: Яков I (починал 1448 г.), вероятно и неговите синове Йоасаф, Давид и Теофан (възобновителите на Рилския манастир), Яков II (ктитор на изписването на църквите в метоха „Орлица” и в Бобошевския манастир) и Йоасаф, който през 1577 г. подарява на Рилския манастир прочутото Крупнишко евангелие. Досега не е доказано, но има вероятност това евангелие да е писано именно тук.
Епископската църква е разрушена около 1670 г., когато населението на Крупник е помохамеданчено. Тогава на мястото на мястото на разрушената църква е построена джамия. Последната просъществувала до 1904 г., когато била съборена от голямото Крупнишко земетресение. Основите на минарето ѝ са запазени и до днес. Интересен е фактът, че по време на споменатото земетресение, не пострадал нито един християнски храм из околните села. Това било прието от тогавашното мюсюлманско (помашко) население на Крупник като знак свише, че е дошло време тези земи да станат отново български (Крупник е освободен от османско робство през 1913 г.).
Епископската църква е разкрита и проучена от проф. Станчо Станчев, след като през 1947 г. в близост до нея при започване на строежа на Здравен дом, са разкрити основите на късноантично селище. В последствие се установява, че върху селището и около църквата, през средновековието е имало некропол. Гробовете са били ориентирани, спрямо християнската традиция, по направлението изток-запад.  Интересно е, че някои от гробовете били иззидани с тухли и покрити с двускатен покрив от тикли. Това е един от малкото примери в България, в който така ярко се проследява вплитането на антични традиции в българското средновековие.
Освен основният изследовател на крупнишката църква проф. Ст. Станчев, и редица други български учени и специалисти включват в изследванията си разглеждания паметник, между тях попадат имената на Нели Чанева-Дечевска, Цв. Дремсизова-Нелчинова,  Виолета Димова, краеведът Крум Костов и др.

Запазената днес в основи църква представлява триконхална сграда с притвор, с една апсида на изток и по една конха на северната и южната стена. По план принадлежи към еднокорабните куполни църкви със стегнат кръст. Храмът е бил значителен по размери – 16,30 х 11,75 м. Основите, дебели от 0,80 до 1 м са изградени от редица камъни и един ред тухли на хоросанова спойка. Сега са запазени на височина до 0,80 м. В наоса еднакво дълги кръстни рамена чрез пендативи са поддържали подкуполния барабан. Конхите са проектирани извън корпуса на сградата, така че са придавали на църквата правилна кръстовидна форма на църквата.
В апсидната конха е изграден синтрон, белег за предназначението на този храм като катедрален – епископски. Пред синтрона стои цилиндричен камък, който е служил за поставка на олтарната трапеза. В ново време, в средата на апсидата е изградено с тухли малко параклисче за култови нужди.
Притворът, свързан с наоса посредством широка врата, е бил просторен и декориран със слепи ниши, разположени в средата на северната и южната стена, а покривът му е бук полуцилиндричен.  Днес притворът е затрупан и по-голямата му част влиза в съседния, заграден с ограда, частен имот.
Подът на църквата е бил застлан с малко каменни плочи и почти изцяло с тухли, същите, каквито са употребявани в градежа на стените. При разчистването на църквата, в северната конха е открита делва, която по всяка вероятност е служила за хранилище.
При проучването на църквата, във вътрешността ѝ, са разкрити два хоросанови пласта, които покривали някога изцяло стените. И върху двата пласта личали стенописи с фрескова техника. Фрагменти от стенописи са намерени и в насипа, който запълвал църквата. В гамата на цветовете по намерените фрагменти, е установена лилава, ясно червена, охро-кафява, ясно-жълта, зелена и черна боя. Всичко това говори, че вътрешността на храма е била изписвана на два пъти, първият слой стенописи вероятно е нанесен скоро след самото изграждане на църквата, а вторият при реконструкциите ѝ, каквато археологическото проучване на паметника констатира.
Освен голямото количество късове мазилка със стенописи, в насипа на църквата са намерени и: сребърен утвар с изящна апликация, керамична паница със спирална украса, късове от стъклени съдове, множество парчета от строителна керамика, както и няколко блока от градежа.
Типът на триконхалната крупнишка църква със стегнат кръст има многобройни представители по българските земи. Под влиянието на Атон този образец се е разпространил из целия Балкански полуостров. Подобни аналогии се срещат при съборните храмове на манастирите: „Св. Наум” край Охрид, Тетевенския, Трънския, Пещерския, Погановския и др. Различното при тукашната черква е, че много ясно се откроява кръстовидния план на сградата, използвани са свободни рамене, до които са долепени северната и южната конхи. Този план прави крупнишката църква уникална.
Датировката на църквата на църквата не се отличава от тази на други църкви от същия тип. Въз основа на архитектурните и художествените ѝ особености приблизително може да се постави създаването ѝ към XIV в., а продължителността ѝ на съществуване до втората половина на XVII в.
Днес епископската църква „Св. Троица” – някогашен катедрален храм на Крупнишката епископия е съвсем позабравена и тъне в забвение. След построяването на параклиса „Св. Троица” в нейна близост, като че ли на старинната църква се обръща все по-малко внимание.
Голяма част от сградата е затрупана с пръст и обрасла с растителност, дори почти целият ѝ притвор влиза в частен имот, парчето земя е заграбено от собственика! Подобаващо отношение към този паметник е той да бъде отново проучен, реставриран и консервиран.

Източници:
1. Станчев, Ст. – Триконхална църква в с. Крупник, сп. Археология, 1960 г.
2. Дремсизова-Нелчинова, Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
3. Димова, Виолета-Църквите в България през XIII-XIV век., София, изд.АГАТО, 2008 г.
4. Костов, Крум – История на Крупник, от дълбока древност до наши дни, изд. ИБИС, 2009 г.



 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"