Средновековната църква "Света Петка Стара" се намира в центъра на София,на ул."Цар Калоян",вградена е в сградата на Софийската митрополия.
Има предположения,че на мястото на днешната църква е съществувал раннохристиянски храм от първите векове на християнството .В подкрепа на това твърдение са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики,построен от него по времето,когато е резидирал в София (днес под основите на сградите на хотел "Рила" и бившия "Кореком").Тогава е бил изграден и раннохристиянски митрополитски комплекс,към него влизала ротондата "Св.Георги",както и пространството обхващащо карето,в което се намира сегашната постройка на храма (ъгловото пространство между улиците “Съборна” и “Цар Калоян”).Като доказателство може да се приеме и фактът, че корабът на днешния храм се намира на ниво по-ниско от това на улицата,но еднакво с това на ротондата “Св. Георги”.
Някои изследователи поддържат тезата,че храмът "Света Петка стара" е построен като част от дворцовия комплекс на тогавашния управител на София – севастократор Калоян,наред с намиращата се в близост църква “Св. Никола Мирликийски”,за която се счита,че е изградена като семейна в градския дом на севастократора.Успоредно на дворцовия комплекс е имало митрополитски комплекс (на мястото където и днес съществува),вероятно храмът още от тогава е част от него.Доказателство за това е писменото свидетелство от XVI в. на немския пътешественик Стефан Герлах,който пише за “Света Петка-стара” в митрополията”.От тук се налага и извода,че от самото си съществуване старинният храм “Света Петка” е със статут на митрополитски.
На южния вход на храма има надпис: “Старинен храм “Св. Петка”, 1241 г.”,което означава,че през 1241 година храмът или е обновен, или е новосъграден върху стари основи.Тази дата е съвсем правдоподобна,защото се връзва със събитията по това време.След победата на българския цар Иван Асен ІІ над латините през 1231 г. при Клокотница,в 1238 г. същият пренася мощите на светицата в старопрестолно Търново,за които построява в царския комплекс едноименен храм.От тогава почитта към света Петка като българска светица започва да се разнася из цялата страна,като името ? става патрон на множество храмове.
Според историческите данни първоначалната сграда на храма представлявала малка еднокорабна постройка с каменни основи,зидария и дървена конструкция отгоре.
През 1382 г. София пада под османска власт,което изцяло променя облика на града.Много от църквите западат или биват разрушени,а други са превърнати в джамии.По време на османското робство храмът "Света Петка стара" не е бил събарян или превръщан в джамия,нито пък е бил затварян.Според описанието на немския пътешественик Стефан Герлах,посетил София през 1578 г.,действащите църкви в този момент били дванайсет.Той описва “Света Петка-стара” в митрополията” като скромна на вид, малка,еднокорабна църква с богата стенописна украса–тип храмостроителство,наложило се на Балканите още преди идването на турците,но, както се изразява авторът, “много подходящи в условията на малките финансови възможности на православните и ограниченията на шериатските норми”.
Съществува предание,че при “Света Петка - стара” по време на робството имало килийно училище, в което децата били тайно учени на “четмо и писмо”,както и на богослужебния църковно-славянски език,макар, че по времето на фанариотското робство официалният богослужебен език бил гръцкият.
Преди Освобождението,а и след това храмът е бил обгрижван от еснафа на чизмджиите (обущарите).
Първоначалната (средновековна) църква "Св.Петка стара" е била с тухлен свод и дебели зидове,и с размери: 12-13 м дължина и 10 метра ширина.До нея,по-късно е построено женско отделение (5 м дълго) на два ката.Подът на долния кат е равен на пода с черквата,а подът на горния почти на нивото на двора На западната стена на тази част има надпис,който показва кога е пристроено това отделение: “Во славу стя единосущнiа и нераздьлнi троiци повлънемже благовьномь настоятели черковни во лето, 1866 септврiа 11 день.” .
Някъде около 1906 г. към западната стена на църквата е доизграден притвор,както и административната сграда с кръщелната в църковния двора.
През 1930 г. "Св.Петка Стара" е вписана в цялостен архитектурен ансамбъл,с колонада в дворната част,върху която са изградени административните сгради на митрополията,като цялото каре представлява единен митрополски комплекс.Външната облицовка е от бигор,а над входа откъм двора се намира храмовата икона на патрона на храма,представляваща барелефно изображение.
За това ,че вътрешността на храма е била покрита със стенописи през средновековието,говорят разкритите по време на рамонт през 2000 г. фрески.Те се намират в две ниши,срещуположни една на друга(на северната и южната стена),разположени в непосредствена близост до иконостаса.След реставрационни дейности се открити детайли от следните стенописи: на южната ниша-изображение на св. Петка,на северната-в средата е св. Георги,вдясно-св. Меркурий,вляво-св. Теодор Стратилат,а в медальоните са изобразени св. Пантелеймон и св. Харалампий.Специалистите датират стенописите между XV-XVII в.
Интерес представлява иконостасът от най-ново време,дело на известния български майстор Петър Кушлев(XX в.).Олтарните икони се отнасят към XIX в.,както и повечето икони в храма,а тези в претвора са от началото на XX в.
По описанието на Евтим Спространов от пролетта на 1901 г.,когато е обхождал софийските черкви,узнаваме за тогавашното вътрешно оформление на храма: "Както долу,тъй и горе има доста стари икони,но на никоя не е означена дата.Само на две намерих такива.Горе в женското отделение на източния десен ъгъл има икона на Бог Саваот с дата 1796.Последните две цифри са олющени,но от опашките се вижда,че първата, т.е. третата е 9, а крайната 6 или 7.До горната има хубава икона с образа на св. архидякон Стефан.До нея отгоре на левия ъгъл четеш: “18013 (нулата не трябва да се чете) помени ктиторе милень цветко андрея слафко младень”.
Богатство за храма са и двете чудотворни икони: Проскинитарийната икона на св. Петка и иконата на св. Мина,за която е известен случаят на предпазване от пълна слепота.
В храма има аязмо с лековита вода(аязмо) на св. Петка,намира се непосредствено до светия престол.Според преданието то е избликнало в древни времена.Свещениците гребяли водата с каничка,сипвали я в шишета и я раздавали на хората.Известни са много случаи на изцеление от него,един от които е и на светогорски монах от слепота.И досега аязмото е пълно с вода,но в най-ново време,когато започват изкопите за метрото,институтът по хигиена запечатва аязмото под предтекста за смесване на подпочвените води.
Голяма ценност за храма е реликавта "Дървото на Св.Тарапонтий",от което мнозина са намерили изцеление.Свещеномъченик Терапонтий,според едни свидетелства,е бил обесен заради християнската си вяра от мохамеданите по време на османското робство на дървото,чийто дънер се пази в храма.А според други е обезглавен извън града,а на мястото,където бил посечен и се стекла мъченическата кръв,израства дърво.Същото дърво е отсечено и част от него пренесена в странния храм “Света Петка”.Според поверието обзети от бяс били привързвани към дървото и се изцелявали.
Днес светинята се съхранява в нишата под иконата на св. Терапонтий,епископ Сардийски.
Източници:
Сайт за старинен храм "Света Петка": http://hramsvetapetka.org