ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
ДУХОВНА ОКОЛИЯ
Радомирска
 

Карта на Радомирска духовна околияРадомирска духовна околия е съставна част от Софийска епархия. Неин църковно-административен център е гр. Радомир, в който се намира и седалището на архиерейското наместничество. В териториално-административно отношение  тя обхваща три общини: Радомир, Земен и Ковачевци и малко от Община Перник.
Може да се каже, че границите на Радомирска духовна околия почти се припокриват с тези на историко-географската област Мраката, отличаваща се с голямата си наситеност на християнски култови обекти.

История:
Днешната духовна околия е наследник на стара църковна организация, водеща началото си още от раннохристиянската епоха (IV-VI в.). Географското разположение на областта, между две големи духовни средища – Сердика и Пауталия, предполага проникване на християнството из тукашните земи скоро след признаването му за официална религия в Римската империя (началото на IV). Протеклият плавен преход към християнство е засвидетелстван от добре проучената приемственост между езически и християнски светилища, срещаща се на няколко места в района – Пещерският манастир, с. Пчелинци (късноантичната крепост), с. Чуковец и др.
Имайки се предвид църковно-административната принадлежност на близкия град Германия (дн. Сапарева баня) към епископския център Пауталия (дн. Кюстендил), то вероятно Радомирско е влизало в диоцеза на същата епископия. Последната попадала в провинция Илирик, която дори и след поделянето на Римската империя (395 г.), в църковно отношение продължавала да бъде подчинена на Рим, посредством митрополита на Солун. Положението не се променило съществено и след създадената от  император Юстиниан I независимата архиепископия Юстинияна Прима (535 г.), в която влизала Пауталийската епископия. Тя просъществувала до средата на VII в., след което остатъци (окончателно в средата на VIII в.) от нея преминали на подчинение спрямо Константинопол.
Наличието на останки от раннохристиянски църкви в региона доказва сигурното съществуване на църковни структури  и съответно на духовен живот през този ранновизантийски период. Археологическите проучвания на две църкви при с./мах. Арбанас (западно от Радомир), проведени от В. Любенова, установяват прекъсване на християнския живот към средата на V в., вероятно във връзка с опустошенията на хуните или готите. Не може да се каже дали още тогава същата съдба е споделило цяло Радомирско, но с идването на прабългарите и славяните през VI-VII в. или най-късно VIII в., християнството вече е било изтласкано от тези земи и съществуването му прекъсва за няколко века.
Християнството отново прониква и се разпространява по тукашните места след Покръстването на поданиците на българската държава, въведено от цар Борис I през втората половина на IX в. (след 865 г.). С повторното възтържествуване на старата нова религия били възстановени и влезли в употреба множество ранновизантийски църкви. В Радомирската котловина също се появяват следи от храмове, в това число могат да се посочат църквите (IX-X в.) в късноантичните и средновековни крепости „Ранчово градище”, при местността „Боровец” и други, които били подопечни на  фортификационната система на Пернишката крепост. Това е периодът на проникване и на монашеството, което е повлияно от силното влияние на Св. Иван Рилски. Според местни легенди светецът пребивавал в района на Земенския пролом, спадащ географски към Мрака. Съществуват предположения, че по същите места са се изявявали и богомилите.
След провъзгласяването на независима Българска църква (927 г.), навярно земите на Горна Струма (Мрака) са влизали в диоцеза на Средецка епархия, която е била една от 14-те митрополии.
През времето на византийското робство (XI-XII в.), когато името Мрака за първи път се появява в историческите извори – Мракы, областта продължавала да спада към Триадица (София), както във военноадминистративно отношение, така и в църковно.
В началото на този период християнските устои са били силно разклатени от еретически течения – богомилството, за което има данни, че е било разпространено и в Мрака. Богомилски убежища вероятно са били скалните ниши в Земенския пролом, а може би и някое място, на което дължи името си с. Пещера. Към края на XII в. с идването на  Комнините начело на Византия, настъпва възстановяване и укрепване на християнската традиция. Красноречив пример е вече съществувалия по това време Земенски манастир „Св. Йоан Богослов”.
След възстановяването на българската държавност, по времето на Второто българско царство (XII-XIV в.), а според някои историци и преди него, Мрака (или част от нея) е била под ведомството на Велбъждската митрополия, която пък от своя страна е подопечна на Охридската българска архиепископия. Това е периода, през който християнството достига своя разцвет. Показателно е засиленото църковно строителство, намиращо добри примери на изява и в района, а именно: църквите на Земенския и Ореховския/Пещерски манастир, тази на последния е изградена най-късно в средата на XIII в, църквата „Св. Петка” в с. Радибош, една с неизвестно име в с. Чуковец (м. „Бутир”) и др. Особено прославен бил Пещерският манастир „Св. Никола”, който е щедро обдаряван от българските царе (Мрачката дарствена грамота - хрисовул на цар Иван Александър от 1347 г.).
Трябва да се знае, че след злополучната за България Велбъждска битка от 1330 г. Мрака била разделена межди сърби и българи, като частта ѝ на запад от с. Извор попаднала за кратко в Сърбия – „…вь мѣсто рекомо Извори..”.
В навечерието на падането на България под османска власт, макар, че в светско административно отношение земите на Мрака да са били вече подвластни на Велбъждското деспотство на Константин Драгаш, вероятно в църковно отношение областта е била ориентирана към Софийската митрополия, а чрез нея под Търновската патриаршия. Има вероятност след 1385 г. да е била под върховенството на Константинополската патриаршия, поради добрите отношения, които велбъждския деспот поддържал с византийската/ гръцка патриаршия.
През 1410 г. Охридската българска архиепископия присъединила към диоцеза си Видинската и Софийската епархия, а с последната вероятно и Мрака.
След избора на бившия Софийски митрополит Йеремия за вселенски патриарх, най-късно към 1532 г., Софийска епархия с Радомирско били откъснати от Охрид и присъединени към Вселенската гръцка патриаршия. Малко след това – през 1564/5 г., изниква първият запазен с днешна дата извор, доказващ принадлежността на Радомир към София. Това е една много ценна преписка към новоизписано четириевангелие в Батановския манастир „Св. Богородица”, част от която гласи така: „…въ место ѡбластї  Радомир’ские…………при ѡс’щенаго митрополита Диѡмидїа Софискаго и при кир епискупа Радомирского Мардариia.”. Текстът много ясно говори, че по това време вече била обособена епископия Радомир. Това положение обаче не се запазило дълго след известието. Радомир изгубил епископското си достойнство и малко преди 1578 г. бил придаден към възобновената Сръбска архиепископия с център Печ/Ипек. Диоцеза на Радомирска епископия бил разделен между Самоковска и Дупнишка епископия. Но и това църковно-административно деление на се запазило за дълго.
Не по късно от средата на XVII в. Радомирско било присъединено към Банската катедра (епархия) с център гр. Баня/Кюстендил. Потвърждение за това дава една преписка от 1652 г. с подписа на Кюстендилския митрополит – „…Михаила, мїтрополита Коласїиского, зовомою Банia, Радомїрскаго, Сирїщ’ническаго, Кратов’скаго, Палан’скаго, Щип’скаго, Радовищьскаго.”.
През османското робство, с управлението иноверната власт, както и други краища на България, така и християнската покрайнина Мрака понесла големи щети. Но въпреки всичките предизвикателства, нишката на духовно-просветния живот не бива прекъсната. Ценна податка, доказваща менталните търсения на хората Радомирско е един поменик на поклонниците от Пшинския манастир, започнат към средата на XV в. и довършван през следните векове. Там се срещат имена като: Мрака, Орахь, Сиришникь и Радомирь.
В тези тъмни времена единствени блюстители на светлина били църквите и многобройните монашески обители, разположени по склоновете на планините опасващи Радомирската котловина. Някои от тях продължили съществуването на опустошените при османското нашествие манастири, но със затихващи функции (Земенският "Св.Йоан Богослов"), други съвсем западнали (Пещерският  "Св.Никола"), а трети били създадени по-късно(Радибошкият "Св. Троица", Жаблянският и др.). Има и манастири, които били напълно разорени и повече не биват съживени, такава е участта на Дренския манастир "Св. Богородица", на Косачкия "Св. Дух" и др. Трябва да се спомене и групата манастири малки по размер и с малък брой монаси, новоустроени в по-благоприятни времена, към тях спадат: Изворския "Св. Св. Петър и Павел"; Кленовишкия "Св. Димитър"(дн. „Св. Николай Летни"; манастирът над с. Кондофрей; "Св. Петка" при с. Вража стена; най-големият измежду тези и вероятно свързан с резидирането на епископ в Радомир, е бил манастирът "Св. архангел Михаил" към същия град, възможно е да съвпада с днешния манастир "Св. Спас" в гората над Радомир. Най-представителен от манастирите из Мрака през XV-XVII в. е бил "Св. Богородица" над с. Батановци, днес е известен като Батановски "Св. Спас".
През османския период, както и преди това, първостепенно влияние оказал социално-икономическия фактор, много ясно се проследява връзката между материалното благосъстояние на отделни селища и културния им живот. Облекченият статут на спахиите християни и войнуците предпоставял акумулиране на средства, част от които били използвани за дарения и благоустрояване на местните културни институции. Ето защо през периода на късното средновековие (XV-XVII в.) в радомирските села с по-висока концентрация на хора от тази социална категория се наблюдава и едно засилено църковно строителство. Изградени са много църкви с типична за епохата архитектура – малки по размер и схлупени на външен вид, така, че да убягват на погледа на турчина, но красиво и майсторски изографисани отвътре, със стенописи неотстъпващи на предхождащите ги от същинското средновековие. Към тази група църкви принадлежат: "Св. Богородица" в с. Прибой, , ", "Св. Богородица" в с. Долна Диканя, гробищната църква "Св. Атанасий" в с. Калище и други.
За съжаление, гореописаните храмове, с малки изключения, днес не получават подобаващите им се грижи и внимание, поради което се намират в много лошо състояние, като някои от тях са пред пълно унищожение.
Поради финансова криза на Сръбската архиепископия, през 1767 г. радомирските села, като част от Кюстендилска (в по-голямата си част) и Самоковска епархия (Друган, Диканите, Дрен, Чуковец и др.), станали подвластни на Цариградската вселенска патриаршия.
Ценни сведения за църковния и духовния живот на Мраката през XVIII-XIX в. ни дават помениците на Рилския и Зографския манастир. От тях получаваме информация за свещенослужителите на някои села, които предвождали група поклонници от паството си към съответното духовно средище, или за дарения, извършени в самите села.
Макар и с известно закъснение от водещите центрове и райони, и Радомирско има своите достойни изяви през Възраждането. До края на 60-те години на XIX в. почти приключва възстановяването на мрежата от храмове и снабдяването на последните с богослужебен инвентар. В много села са изградени нови и просторни църкви, типични представители на възрожденската архитектура и живопис.
С конструирането на нови духовни институции в Радомир, започнало през 60-те години, градчето - административен център на кааза, започва да се обособява и като духовно-просветен център. През 1869 г. фракцията на „младите” организира българска църковна община. Главна роля за пробуждането на Радомир и покрайнината изиграват учителят Захарий Круша и архимандрит Зиновий.
След провъзгласяването на Българската екзархия в 1870 г., Радомирско не образува отделна епархия и по-голяма  част от него остава подвластна на Кюстендилска епархия (81от общо 189 села), въпреки че в светско административно отношение каазата Радомир, обхваща обединените бивши нахии Радомир и Сирищник и южните части на Трънско и Брезнишко (общо 127 селища). Църковната община в Радомир е пращала прошения  през 1872 г. за отделяне от Кюстендилската митрополия и присъединяване към Софийската катедра, но желанието ѝ не било удовлетворено.  Не след дълго радомирската църковна община се простила (оттеглил се) с вещия си архиерейски наместник в лицето на архимандрит Зиновий, който имал пълните заслуги, дори бил предложен, да бъде ръкоположен за епископ – втората по значение титла и длъжност в епархията.
В крайна сметка раздялата се състояла, но едва през 1883 г., когато радомирската част от Кюстендилска епархия била слята със Самоковската, а в 1907 г. заедно с последната асимилирана от Софийската.


Източници:
1. Семерджиев, Хр. - Самоков и околностите му, София, 1913 г.
2. Динков, К. - История на Българската църква, Враца, 1953 г.
3. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г.
4. Снегаров, Ив. - История на Охридската архиепископия, София, 1995 г.
5. Ковачев, Георги - Мрака и Радомирско през Средновековието и Възрожденската епоха IV-XIX век., Радомир, 2007 г.


"Възнесение Господне" ("Св. Спас") - с. Пчелинци

Църквата "Възнесение Господне" се намира на около 2 км южно от с. Радибош, в гробището на вече несъществуващото село Пчелинци. Разположена е на северния бряг на язовир Пчелина. Сег...
» виж детайли

"Ранинско църкве" - с. Чепино

Средновековната църква „Ранинско църкве” се намира в северозападния край на село Чепино с местността „Ранинци” до сами селските гробища. История: За тази църква няма ...
» виж детайли

"Св. Атанасий" - с. Калище

Средновековнатa черква "Свети Атанасий" се намира в гробищата на село Калище. Църквата е типичен представител на църковното строителство в Горнострумските земи,тя еднокорабна,едноапсидн...
» виж детайли

"Св. Богородица" - с. Долна Диканя

Късносредновековната църква "Света Богородица" се намира в гробищата на село Долна Диканя, на възвишението над левия бряг на река Блато (Суха река или Арка). Тази църква вероятно е из...
» виж детайли

"Св. Никола" - с. Долни Раковец

Средновековната църква „Св. Никола” се намира в центъра на с. Долни Раковец, в двора на училището. История: Не е известно точно по кое време е изграден този храм, но ако се съди ...
» виж детайли

"Св. Никола" - с. Чуковец

Късносредновековната черквата "Свети Никола" се намира в югозападния край на с. Чуковец, недалеч от неговото средище. История: За сега не са открити преки писмени сведения, сочещи ...
» виж детайли

"Св. Петка" - с. Радибош

Късносредновековната църква „Св. Параскева” (Св. Петка) се намира недалеч, в югоизточна посока от центъра на село Радибош. История: Годината на изграждане на храма не е известна,...
» виж детайли

"Св. Петка" - с.Сирищник

Средновековната църква "Света Петка"  се намира западния край на с. Сирищник, в селските гробища. От църквата днес е останала само източната ѝ стена. Била е разрушена вероятно о...
» виж детайли

"Св. Пророк Илия" - с. Червена могила

Среднивековната черква 'Свети Пророк Илия' се намира в гробищата на село Червена могила. Днес църквата е съвсем изоставена,паднал е покривът и част от стените ѝ.Ясно се вижда,че през Възр...
» виж детайли

"Св. Спас" - с. Дрен

Средновековната църква „Св. Спас” (Св. Възнесение Господне) се намира в гробищата на с. Дрен. Разположена е в южния горен край на селото, под гората. История: За времето на възни...
» виж детайли

"Света Богородица" - с. Прибой

Средновековната църква "Св. Богородица" се намира в гробищата на село Прибой, в югоизточния му край. От проведените археологически проучвания около църквата е установено, че тук е ...
» виж детайли

Средновековен параклис "Св. Йоан Кръстител - Летни" - с. Пчелинци

Черквицата "Св. Йоан Кръстител - Летни" се намира в землището не вече несъществуващото село Пчелинци, в местността "Камико", на 2км северозападно от с. Пицърненци. Кацнал е на с...
» виж детайли

Средновековна църква в м. "Биоро" - с. Чуковец

Средновековната църква в местността „Биоро” се намира 2 км югоизточно по права линия от центъра на с. Чуковец и на 0,7 км южно от пътя за с. Гълъбник. Разположена е на възвишения от Гол...
» виж детайли

Средновековна църква в м. "Бутир" - с. Чуковец

Средновековната църква от местността „Бутир” се намира в югоизточния край на с. Чуковец, в самото подножие на планината. Разположена е на леко наклонен терен (някогашни градини на селот...
» виж детайли

Средновековна черква „Манастирище“ - с. Ракиловци

Средновековната черква, известна като „Манастирище“, се намира на около 2.5 км северозападно от центъра на село Раколовци, на около 1 км западно от махалата Белолови, в близост до махал...
» виж детайли


"Св. Богородица" - с. Лобош

Оброчището „Св. Богородица“ се намира на около 5 км северозападно от центъра на село Лобош. То е разположено сред дъбова гора, на 873 м надм. вис., в източното подножие на връх Рудината...
» виж детайли

"Св. Георги" - с. Лобош

Оброчището „Св. Георги“ се намира не далеч от центъра на село Лобош, в близост до селската черква „Св. Харалампи“. Святото място отбелязоно с два каменни кръста и един ...
» виж детайли

"Св. Спас" - с. Лобош

Оброчището „Св. Спас“ се намира на около 1,5 км северозападно от центъра на село Лобош. Разположено е на самия разклон за махалата Свети Никола от пътя за местността „Манастиро&ld...
» виж детайли

Оброк "Св. Спас" - с. Ракиловци

Оброчището „Св. Спас“ се намира на около 2,5 км западно то центъра на село Ракиловци. Разположено е в дол, на левия бряг на рекичката Ракиловска, между махалите Пиндрачки и Мемчулски. ...
» виж детайли

Оброк "Св. Тодор" - с. Ракиловци

Оброкът „Свети Тодор“ се намира в центъра на село Ракиловци, в непосредствена близост до паметника на героите - ракиловчани, загинали във войните за национално обединение. На място...
» виж детайли

Оброк "Св. Троица" - с. Ракиловци

Оброчището „Св. Троица“ се намира на около 3 км югозападно от центъра на село Ракиловци. Разположено е сред дъбова гора, източно от Шаркова махала. На святото място има вековен дъб...
» виж детайли


"Св. Харалампий" - с. Лобош

Възрожденската черква „Св. Харалампий“ се намира в центъра на село Лобош, на левия бряг на малката рекичка Селска бара, десен приток на р. Струма. История: Този храм е изграден и...
» виж детайли


Параклис "Св. Николай - Летни" със света вода - с. Сирищник

Параклисът „Св. Николай – Летни“ се намира на около 1,5 км западно от центъра на село Сирищник. Разположен е в малка долчинка, в западното подножие на възвишението Ушите, върху ко...
» виж детайли


Батановски манастир „Възнесение Господне"

Батановският манастир "Св. Възнесение Господне" (Св. Спас) се намира северно от град Батановци, сгушен в северозападното подножие на планината Голо бърдо. История: Манастирът първо...
» виж детайли

Владимирски манастир "Св. Петка"

Владимирският манастир "Св. Петка" е разположен в най-горната част на възвишението Свети Петър от планината Голо бърдо, в чието западно подножие е разположено село Владимир. Самият хълм с...
» виж детайли

Горноврабчански манастир "Св. Възнесение Господне"

Горноврабченският манастир "Свето Възнесение Господне" (Св. Спас) е скътан сред  една от западните гънки на планина Рудини, отстои на около 2 км южно от условния център  с. Горн...
» виж детайли

Горнодикански манастир "Успение на Пресвета Богородица"

Горнодиканският манастир „Успение Богородично”  се намира на около 1 км от с. Горна Диканя. Скътан е в живописния дол на Таранинска река, в северозападното подножие Верила и непоср...
» виж детайли

Дренски манастир "Успение Богородично"

Дренският манастир "Успение Богородично" се намира в местността "Средна кория" или „Манастиро”, на по-малко от километър югоизточно от с. Дрен. Скътан е в горист дол...
» виж детайли

Земенски манастир "Св. Йоан Богослов"

Земенският манастир „Св. Йоан Богослов“ се намира на около 2 км югозападно от центъра на гр. Земен. Разположен е сред живописна местност от североизточния склон на Риша планина (дял от ...
» виж детайли

Изворски манастир "Св. Св. Петър и Павел"

Изворският манастир "Св. Св. Петър и Павел" се намира в Колош планина, източен дял на Конявска планина, на около километър южно от село Извор. За историята на манастира днес се знае ...
» виж детайли

Кондофрейски манастир

Кондофрейският  манастир се намира на около 2 км югозападно по права линия от село Кондофрей, в местността „Манастирище”. Разположен е сред дъбова гора, в дол от северния склон на ...
» виж детайли

Манастир "Св. Дух" - с. Косача

Средновековният манастир „Свети Дух” се намира в местността „Манастирчето”, на около 4 км северозападно от с. Косача. Разположено е в малка долчинка сред южните склонове на ...
» виж детайли

Манастир "Св. Николай Летни" - с. Кленовик

Манастирът „Св. Николaй Летни" се намира на 34 км южно от град Перник и на 5 км източно от между­народния път София -Кюстендил - Скопие. Отстои на километър и половина в южна посока ...
» виж детайли

Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош

Манастирчето „Св. Петка“, известно на местното население просто като „Манастиро“, се намира на около 6 км северозападно от село Лобош. Разположено е в западното подножие на ...
» виж детайли

Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски"

Пещерският манастир "Свети Николай Мирликийски", наричан още Оряховски манастир или Мрачки манастир, се намира до буен карстов извор в планина Рудини, на около 2 км североизточно от с. Пе...
» виж детайли

Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне''

Поцърненският манастир "Свето Възнесение Господне"се намира  на около 1,5 км северно от село Поцърненци, скътан е в дъбова гора. Достъпът му е труден, тъй като старият път към него е...
» виж детайли

Прибойски манастир

Прибойският манастир се намира на около 1 км източно от селската църква, в местността "Манастирище" на десния бряг на р. Струма. Днешният манастир е изграден в ново време, през втората ...
» виж детайли

Радибошки манастир "Св. Троица"

Радибошкият манастир "Св. Троица" се намира на около 3 км югоизточно от центъра на с. Радибош, в близост до една от най-отдалечените селски махали. Скътан е в живописна гориста местност, ...
» виж детайли

Радомирски манастир "Възнесение Господне"

Радомирският манастир "Възнесение Господне" (Св. Спас) се намира  в планината Голо бърдо, на около 3 км северизточно от Радомир. До него води сносен асфалтов път. За по-отколешн...
» виж детайли

Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен

Средновековният манастир от местността „Манастиро“ се намира на около 4 км югозападно от гр. Земен. Разположен е на 705 м надм. вис. в дол от източния склон на Земенска планина, високо ...
» виж детайли

Чепински манастир "Св. Пророк Илия"

Чепинският манастир "Свети Пророк Илия" е разположен  край голям карстов извор в планината Рудини, на около 2 км югозападно от с. Чепино и около 2 км югоизточно от с. Еловдол. До ман...
» виж детайли


"Писаната църква" - гр. Земен

„Писаната църква“ се намира в началото на Земенския пролом, на около 0,5 км югозападно от гр. Земен. Разположена е на десния бряг на р. Струма, срещу крепостта „Орлите“. ...
» виж детайли


Света вода - с. Пещера

Изворът „Света вода“ се намира в североизточния край на с. Пещера. Водата извира из под огромна отвесна скала, до която извисява снага вековен дъб. Според старо предание на това мя...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"