ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Следосвобожденски и нови църкви
"Св. Димитър" - с. Мали Върбовник
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Мали Върбовник
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Дупнишка
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Следосвобождeнска
 

Черквата “Св. Димитър” се намира в югоизточния край на село Мали Върбовник. Разположена е в подножието на островърх хълм, на чийто северен скат по-нагоре се намира селското гробище.

История:
Мястото за изграждане на храма е избрано в района на старото селище, което от своя страна вероятно е възникнало под някакво укрепление, намирало се на хълма над него. Черквата е построена в първата година след Освобождението – през 1879 г. Дотогава маливърбовничани са задоволявали религиозните си потребности на множество оброчища, пръснати на различни страни из селското землище. Някои от тях били възникнали на мястото на стари и отдавна разрушени „църквища“ (черкви).
Средствата за построяването на черквата са събрани от цялото село. Имената на главните ктитори се изписани на южната фасадата (над входа) и над западния – главен вход. Не след дълго, до черквата е построено и училище. В продължение на десетилетия  в храма се черкуват жителите на многолюдния тогава Мали Върбовник (жителите му достигат до около 800), и така до 1944 г., до идването на атеистичната социалистическа власт. Впоследствие посещенията в Божия дом започват да стват все по редки, докато съвсем не спрат, при което цъковната сграда бива занемарена и се руши. След настъпване на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.), в ентусиазма на зараждащите се традиции, черквата „Св. Димитър“ е частично ремонтирана и в нея отново започва да се служи (предимно на храмовия празник – 26.10.). Но отново настъпват тежки времена за християнството – в началото на 20-те година на XXI в. свещниците в храма са откраднати.

Архитектура и изкуство:
По план маловърбовнишката черква е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндрично сводесто покритие. Сградата има два входа – западен и южен, а вътрешността ѝ се осветява от три прозореца на южната стена, два на северната и две розети (по една от изток и запад). Подът е настлан с теракотни плочки, а покривът, покрит с керемиди, е двускатен. На по-късен етап до северната стена е издигната камбанария.
Стените във вътрешността на храма не са изписани със стенописи. Изключение правят четири изображения на светци в цял ръст и изображение на Всевиждащото око, намиращи се на страничните пиластри на двата северни прозореца. Стенопис има и в патронната ниша на фасадата над западния вход.
Иконостасът е обикновен (дъсчен), а иконите, макар и да не са дело на изтъкнати майстори, са доста живи и въздействащи.
Завършен вид към осанката на черквата придава каменен кръст с трапецовидни рамене, поставен на билото на покрива.

Черквата “Св. Димитър” се намира в югоизточния край на село Мали Върбовник. Разположена е в подножието на островърх хълм, на чийто северен скат по-нагоре се намира селското гробище. 
 
История:
Мястото за изграждане на храма е избрано в района на старото селище, което от своя страна вероятно е възникнало под някакво укрепление, намирало се на хълма над него. Черквата е построена в първата година след Освобождението – през 1879 г. Дотогава маливърбовничани са задоволявали религиозните си потребности на множество оброчища, пръснати на различни страни из селското землище. Някои от тях били възникнали на мястото на стари и отдавна разрушени „църквища“ (черкви). 
Средствата за построяването на черквата са събрани от цялото село. Имената на главните ктитори се изписани на южната фасадата (над входа) и над западния – главен вход. Не след дълго, до черквата е построено и училище. В продължение на десетилетия  в храма се черкуват жителите на многолюдния тогава Мали Върбовник (жителите му достигат до около 800), и така до 1944 г., до идването на атеистичната социалистическа власт. Впоследствие посещенията в Божия дом започват да стват все по редки, докато съвсем не спрат, при което цъковната сграда бива занемарена и се руши. След настъпване на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.), в ентусиазма на зараждащите се традиции, черквата „Св. Димитър“ е частично ремонтирана и в нея отново започва да се служи (предимно на храмовия празник – 26.10.). Но отново настъпват тежки времена за християнството – в началото на 20-те година на XXI в. свещниците в храма са откраднати.
 
Архитектура и изкуство:
По план маловърбовнишката черква е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндрично сводесто покритие. Сградата има два входа – западен и южен, а вътрешността ѝ се осветява от три прозореца на южната стена, два на северната и две розети (по една от изток и запад). Подът е настлан с теракотни плочки, а покривът, покрит с керемиди, е двускатен. На по-късен етап до северната стена е издигната камбанария.
Стените във вътрешността на храма не са изписани със стенописи. Изключение правят четири изображения на светци в цял ръст и изображение на Всевиждащото око, намиращи се на страничните пиластри на двата северни прозореца. Стенопис има и в патронната ниша на фасадата над западния вход. 
Иконостасът е обикновен (дъсчен), а иконите, макар и да не са дело на изтъкнати майстори, са доста живи и въздействащи.
Завършен вид към осанката на черквата придава каменен кръст с трапецовидни рамене, поставен на билото на покрива.
Черквата “Св. Димитър” се намира в югоизточния край на село Мали Върбовник. Разположена е в подножието на островърх хълм, на чийто северен скат по-нагоре се намира селското гробище. 
 
История:
Мястото за изграждане на храма е избрано в района на старото селище, което от своя страна вероятно е възникнало под някакво укрепление, намирало се на хълма над него. Черквата е построена в първата година след Освобождението – през 1879 г. Дотогава маливърбовничани са задоволявали религиозните си потребности на множество оброчища, пръснати на различни страни из селското землище. Някои от тях били възникнали на мястото на стари и отдавна разрушени „църквища“ (черкви). 
Средствата за построяването на черквата са събрани от цялото село. Имената на главните ктитори се изписани на южната фасадата (над входа) и над западния – главен вход. Не след дълго, до черквата е построено и училище. В продължение на десетилетия  в храма се черкуват жителите на многолюдния тогава Мали Върбовник (жителите му достигат до около 800), и така до 1944 г., до идването на атеистичната социалистическа власт. Впоследствие посещенията в Божия дом започват да стват все по редки, докато съвсем не спрат, при което цъковната сграда бива занемарена и се руши. След настъпване на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.), в ентусиазма на зараждащите се традиции, черквата „Св. Димитър“ е частично ремонтирана и в нея отново започва да се служи (предимно на храмовия празник – 26.10.). Но отново настъпват тежки времена за християнството – в началото на 20-те година на XXI в. свещниците в храма са откраднати.
 
Архитектура и изкуство:
По план маловърбовнишката черква е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндрично сводесто покритие. Сградата има два входа – западен и южен, а вътрешността ѝ се осветява от три прозореца на южната стена, два на северната и две розети (по една от изток и запад). Подът е настлан с теракотни плочки, а покривът, покрит с керемиди, е двускатен. На по-късен етап до северната стена е издигната камбанария.
Стените във вътрешността на храма не са изписани със стенописи. Изключение правят четири изображения на светци в цял ръст и изображение на Всевиждащото око, намиращи се на страничните пиластри на двата северни прозореца. Стенопис има и в патронната ниша на фасадата над западния вход. 
Иконостасът е обикновен (дъсчен), а иконите, макар и да не са дело на изтъкнати майстори, са доста живи и въздействащи.
Завършен вид към осанката на черквата придава каменен кръст с трапецовидни рамене, поставен на билото на покрива.Черквата “Св. Димитър” се намира в югоизточния край на село Мали Върбовник. Разположена е в подножието на островърх хълм, на чийто северен скат по-нагоре се намира селското гробище. 
 
История:
Мястото за изграждане на храма е избрано в района на старото селище, което от своя страна вероятно е възникнало под някакво укрепление, намирало се на хълма над него. Черквата е построена в първата година след Освобождението – през 1879 г. Дотогава маливърбовничани са задоволявали религиозните си потребности на множество оброчища, пръснати на различни страни из селското землище. Някои от тях били възникнали на мястото на стари и отдавна разрушени „църквища“ (черкви). 
Средствата за построяването на черквата са събрани от цялото село. Имената на главните ктитори се изписани на южната фасадата (над входа) и над западния – главен вход. Не след дълго, до черквата е построено и училище. В продължение на десетилетия  в храма се черкуват жителите на многолюдния тогава Мали Върбовник (жителите му достигат до около 800), и така до 1944 г., до идването на атеистичната социалистическа власт. Впоследствие посещенията в Божия дом започват да стват все по редки, докато съвсем не спрат, при което цъковната сграда бива занемарена и се руши. След настъпване на т.нар. „демократични промени“ (1989 г.), в ентусиазма на зараждащите се традиции, черквата „Св. Димитър“ е частично ремонтирана и в нея отново започва да се служи (предимно на храмовия празник – 26.10.). Но отново настъпват тежки времена за християнството – в началото на 20-те година на XXI в. свещниците в храма са откраднати.
 
Архитектура и изкуство:
По план маловърбовнишката черква е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндрично сводесто покритие. Сградата има два входа – западен и южен, а вътрешността ѝ се осветява от три прозореца на южната стена, два на северната и две розети (по една от изток и запад). Подът е настлан с теракотни плочки, а покривът, покрит с керемиди, е двускатен. На по-късен етап до северната стена е издигната камбанария.
Стените във вътрешността на храма не са изписани със стенописи. Изключение правят четири изображения на светци в цял ръст и изображение на Всевиждащото око, намиращи се на страничните пиластри на двата северни прозореца. Стенопис има и в патронната ниша на фасадата над западния вход. 
Иконостасът е обикновен (дъсчен), а иконите, макар и да не са дело на изтъкнати майстори, са доста живи и въздействащи.
Завършен вид към осанката на черквата придава каменен кръст с трапецовидни рамене, поставен на билото на покрива.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"