ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Следосвобожденски и нови църкви
Черква „Св. Георги“ с мегалитното светилище - с. Лиляч
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Лиляч
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Кюстендилска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Следосвобождeнска
 

Черквата „Св. Георги“ с мегалитното светилище, известно като „Провиралката“, се намира на около 1 км североизточно от село Лиляч. Двата обекта са разположено на възвишение в местността „Манастирище“. До тях води черен път, минаващ по стената на язовир и пресичащ хълм, залесен с борова гора.


За черквата:
Черквата е изградена като селски храм през 1925 г. на мястото на старо оброчище, което също било посветено на Св. Георги. Според стари предания някога на това място е имало манастир и поради това цялата местност носи името „Манастирище“.
Сградата на християнския храм е издигната върху огромен скален масив, чиито естествени форми са използвани и пригодени през древността за светилище. Вероятно същите са влизали в комплекса на по-късно възникналия манастир.
В архитектурно отношение църквата е еднокорабна, едноапсидна, с камбанария над входа, който е от запад. Наосът има полуцилиндрично сводесто покритие тип „кара таван“. Обширното вътрешно пространство се осветява с шест големи прозорци (по три на всяка от надлъжните стени) и четири по-тесни на апсидата. Иконостасът е обикновен дъсчен с дърворезбени орнаменти на Венчилката и рамките на иконите. Последните са типични представители на следосвобожденската иконопис, с влияние от руската художествена школа.
Като цяло, лилячкият храм „Св. Георги“ има представителен вид, така че осанката му изпъква над околния терен и привлича погледа отдалеч.
За жалост, днес черквата се намира в не добро състояние. Направен преди години ремонт на покрива не е успял да предотврати напълно проникването на влага, при което мазилката на тавана продължава да се руши, както и тази на фасадата.
Надежди за възстановяването на храма и въобще за популяризиране на мястото (със светилището), дава местното църковно настоятелство, което през последните години развива доста активна дейност. Благодарение на дарения от миряни е закупена нова камбана, възстановени са липсващите икони, облагородени са интериорът и пространството около храма, на път е да бъде възстановено и електрозахранването. Трябва да се спомене и съпричастното отношение на община Невестино, с чието финансиране е изградена помощна постройка към черквата.

За светилището:
Скалното светилище, наричано от местното население „Провиралкята“, представлява огромен мегалитен комплекс (части от него попадат под земята на околния терен), включващ няколко естествени скални арки, жертвени ями и улеи, соларен кръг, вторично обработвани в дълбока древност.
Същинското светилище се състои от монолитен масив и няколко големи скални блока, като в основата на масива се е образувал тесен тунел, в чийто край се намира т.нар. "провиралище". Отворът е висок около 0.30 м, а дължината му е 1.5 м. През този процеп трябва да се провре бездетната жената, за да се сбъдне желанието да добие рожба. Според местните жители, ако човек се вгледа в скалата, ще открие прилика с женско тяло в гръб седнало на камъните, а за земята под него се вярва, че е полирана от успелите да преминат в желанието си да сбъднат мечтата си да добият рожба. В непосредствена близост се разположени два скални олтара, където ясно се отличават улеите, издълбани в камъка.
Голяма част от мегалитния комплекс е обрасла с растителност и покрита с пръст, така че не е запазен спомен за нейната функционалност и връзка с привиралката.
Досега районът на светилището не е изследван в дълбочина, реализирано е само теренно проучване. Наблюденията при повече от изследваните обекти разкриват, че скалните арки (провирала/промушвачки), използвани за ритуално-обредни практики, са култови съоръжения, посветени на изгряващото слънце, чийто лъчи проникват в арката и попадат на площадката, при която излиза поклонника по време на ритуала, където винаги има следи от култово-ритуалните практики. Според проф.Васил Марков, повечето от тези древни свети места са скални храмове на Слънцето, идентифицирано с мъжкото божество в древна Тракия, с което се слива в края на самоусъвършенстването си тракийския орфически цар. Проникването на слънчевите лъчи в пещеровидните тунели при провиралото край Лиляч, може да се тълкува като символ на утробата на Великата богиня - майка, идентифицирана със скалата и планината, което в научната литература се разглежда като форма на свещен брак. При повечето светилища с елемент включващ скална арка (провирало) този т.нар. "свещен брак" е бил фиксиран с ритуали съвпадащи с идването на древната нова година, когато е започвало възраждането на природата за нов живот чрез ново зачатие и това да осигури плодородието и изобилието през годината.
Според учените съхранените традиционни практики за лекуване на болести и безплодие при подобни обекти са отглас на силно профанизирани древни култово-магически практики за връщане в пещерата-утроба на майката-земя, където умира и се изоставя старта болна същност на човека и той излиза от пещерата оздравял - обновен и възроден за нов живот. Особено показателни са ритуалите изпълнявани на скалната арка в местността Скрибина край село Крибул. Интересен фолклорен паралел представлява и вярването за камъка - пръстен разположен между селата Липа и Калнево в Република Македония, за който местното население от Тиквешко и Радовишко вярват, че има света мощ.
Според данни събрани от местното население на Лиляч, много невести са се "сдобили с рожби" именно чрез чудотворна мощ на провиралото. Аналогията с връщането в утробата на майката-земя, влизането в съпричастност със свещения брак между Слънцето и Земята, осъществявана на свят ден в древността, за да се продуцира по магически път ново раждане, е очевидна. При провиралото край Лиляч идеята за свещен брак е съхранена в силно видоизменен вид, най-вече във връзка с традиционните магически здравоносни практики.
При скалното светилище в Лиляч отчетливо се наблюдава сакрална приемственост. Не се изключва вероятността езическите култове тук да са били изместени скоро след приемане на християнството за официална религия в Римската империя (началото на IV в.), каквато е обичайната практика. Наличието на скални ниши предполага съществуването на монашеска обител още през раннохристиянската епоха (IV - VI в.), а може би и през средновековието, което е вероятна причина цялата местност да носи името „Манастирище“. По-късно святото място е превърнато в оброчище, а след това е изградена днешната черква „Св. Георги“. Забележително е, че въпреки две хилядолетното съществуване на християнството езическите култови практики не са изкоренени напълно. Потвърждение за тази закономерност намираме в някои белези, принадлежащи към различни исторически периоди. Така например върху каменния блок над самата провиралка незнайно кога са издълбани множество кръстове, а мястото около тях е опушено от палене на свещи. В съществувалото на това място оброчище, посветено на Св. Георги, също се е преплитало езичество с християнство. Съвсем пресен е случаят с устроеният в един от процепите на скалния масив малък параклис, чийто импровизиран олтар не е по канон от източната страна, а е ориентиран в посока северозапад.

Днес лилячкото скално светилище добива все по-голяма популярност. Магнетичната мощ на мястото и лечебната сила на провиралката привличат хора от близо и далеч.



Източници:
1. Марков, В. Гоцев, А.Янков А., "Сакрално пространство в Древна Тракия", УИ ЮЗУ Неофит Рилски, Благоевград 2003 г.
2. Спасова, Веска – Оброци в Кюстендилско – сакрални паметници под небето. (Резултати от теренни проучвания)"; ИЗВЕСТИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - КЮСТЕНДИЛ ТОМ XV (PROCEEDINGS OF HISTORICAL MUSEUM - KUSTENDIL), ИК Фабер, Велико Търново 2010 г.
3. Местен осведомители: Йорданка Милошева, Райна Петрова.

 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"