Черквата „Св. Троица“ се намира в централната част на село Горановци.

История:
Храмът е изграден след Освобождението, през 1885 г., след като местните селяни в продължения на векове са се черкували в малката старинна църква „Св. Архангел Михаил“ в местността „Манастирчето“, отдалечена на около 2 км северно от селото. Средствата за въздигането му са събрани изцяло от дарения, като за целта е създаден инициативен комитет. Първият свещеник е поп Руле – интелигентен и образован за времето си човек, който участва в редица обществени дела. Той е последван от поп Стоимен Андонов, също старателен духовник и активист в местните дела.
В годината на изграждане на храма или през следващата (1886 г.) в черковния двор западно от черквата е изградена двуетажна училищна сграда (днес известна като „килийното училище“). Приземният етаж е служил за склад или столова за учениците, а вторият етаж е снабден с две учебни стаи, с чардак пред тях. Днес сградата е в развалини.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение храмът представлява трикорабна, едноапсидна черква с открит притвор (нартика) от запад. Страничните кораби са отделени от централния посредством колонади с по четири колони. Притворът има пет отвора, оформени с пет колони и свършващи в горния край с арки. Стените на постройката са с масивен градеж. Изключение прави покривът, който е дървен, оформен с летвени сводове, слепи  куполи и три купола с барабан, излизащи над покрива. Горановската черква „Св. Троица“ е една от малкото в Кюстендилско с подобни куполи. Последните придават особена стройност и представителност на сградата.
Северозападно от черквата е имало петстенна камбанария, която днес не съществува. Черковният двор е ограден с каменен зид.

По-голяма част от вътрешната украса на храма (изписването на иконостаса и някои стенописи) е дело на художника Евстатий Попдимитров от с. Осой, Дебърско. Под неговата четка излизат десет олтарни икони и орнаменталната украса на дъсчения иконостас, майсторски изрисувана с растителни и цветни мотиви. Прави впечатление, че е отделено доста внимание на лозницата, в която особено забележително е гроздето, със сложно степенуване на осветлението и колорита. Типична за рисунъка на този иконописец е иконата на Св.св. Кирил и Методий. От стенописите негова работа са: Саваот в купола над олтара и Св. Георги Янински на северната стена.
Резбованите орнаменти на иконостаса и владишкия трон са издялани от майстор Янчо Пейчев Стоянов от недалечното село Рибарци (днес отвъд границата).



Източници:
1. Василиев, Асен. Художествени паметници и майстори образописци из някои селища на Трънско, Брезнишко и Кюстендилско., В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г.
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори. София, 1965 г.
3. Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957 – 1958 г., София, 1961 г.
4. Кръстовски, Борислав, Георги Димитров и Стоян Митев. Горановци – минало и настояще. Кюстендил, 2002 г.