ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Следосвобожденски и нови църкви
Катедрален храм „Успение Богородично" - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Следосвобождeнска
 

Катедралният храм „Успение Богородично“, който е главен храм на Варненска и Великопреславска епархия, се намира в централната част на град Варна. Впечатляващ със значителните си размери и оригинална архитектура, църквата е не само най-голямата християнска култова сграда във Варна, но и една от най-величествените в България.


История:
Историята на тази забележителна черква започва още в първите години след Освобождението (1878 г.), когато възрожденският дух във Варна продължава да се проявява с пълна сила. Решение за издигането на храма се взима след като малката черква "Св. Архангел Михаил“, която до Освобождението е единствената българска в града (другите варненски черкви остават под опеката на Цариградската гръцка патриаршия до 1914 г.), започва да става тясна за нарастващата българска християнска общност.
По това време отстояването на църковната независимост от православното българско население продължава с нестихващ ентусиазъм. Тази нагласа, изразена с явно демонстрирация за отделяне от гръцката патриаршия, е показана и при първото посещение във Варна на княз Дондуков-Корсаков, който е поканен от варненските общинари да присъства на тържествена служба в българската черква "Св. Архангел Михаил". Той остава дълбоко разочарован от състоянието на храма и заявява, че градът заслужава представителна черква, която да няма равна в страната, като изказва готовност да помогне.
На 9 ноември 1879 г. варненският митрополит Симеон свиква църковната община и избират осем членна комисия, която да подготви построяването на нова черква.
Първата задача на комисията е да определи мястото (намирало се е в покрайнините на тогавашния град), както и да събере средства и снабди строежа със строителен материал.
Градежът е бил оценен на 300 - 400 хиляди франка, като се разчитало голяма част да бъдат събрани от доброволни дарения. Първоначално са събрани 15 000 франка, които се изразходват бързо, и за това се разиграва и лотария от 150000 билета по 2 лева. Освен това, варненската община става гарант за отпускане на 100 000 лв. от правителството. За строежа на катедралния храм са вложени предимно материали от околността на Варна. Използвани са дялани камъни от разрушената крепостна стена, за фасадата е доставен материал от района на селата Любен Каравелово и Куманово, а вътрешните колони са от твърд камък, от местността „Ташлъ тепе“ (дн. телевизионната кула). Външните колони под прозорците са от русенски камък, а сводовете - от варовит бигор. Величко Христов доставя от Англия медни листове за покрива. От там са докарани и две подемни машини за вдигане на тежките каменни блокове.
Архитектурният проект на черквата е на одеския архитект Маас, по модел на Петерховския храм в Петербург. Сключеният с него контракт е за 6000 лева, но скоро той иска допълнителни средства и комисията решава да откупи плана му и да се откаже от ангажирането му по строителството. Първоначално се предвиждало черквата да е трикорабна базилика с размери 35 х 35 м, като главният олтар да е посветен на светото Успение Богородично, северният - на свети благоверен княз Александър Невски, а южният на свети Николай чудотворец. В крайна сметка, основите са положени по плана на Маас, а в обем сграда се развива по проект на общинския архитект – чеха П. Купка.
Основният камък на съборната църква е положен на 22 август 1880 г., след тържествен молебен, отслужен от митрополит Симеон, в присъствието на княз Александър I Батенберг и много българи и арменци. След водосвета княза помилва всички варненски затворници, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Името на храма е избрано в памет на починалата през юни същата година руска императрица Мария Александровна, леля на Александър I.
Строителството на храма започва веднага и продължава шест години. Отначало комисията неуспешно се опитва да ангажира за майстор строител Никола Фичев (уста Кольо Фичето) и временно строителството се ръководи от Васил Иванов от Варна. След него за архитект е ангажиран майстор Янко Костанди, автор на варненския храм „Свети Николай“. Накрая ръководството на строежа се възлага на тревненския майстор Генчо Кънев, който внася значителни изменения в плановата схема и обемното решение, което го прави равностоен съавтор на архитекта Маас.
Храмът е издигнат в 1885 г. (през септември е завършен покривът), а на 30 август 1886 г. се отслужва първата литургия. Вътрешното му обзавеждане продължава и в следващите години.
През 1901 г. като помощ от руския цар Николай ІІ от Русия са донесени 42 по-малки и 3 големи икони, а през 1904 г. още осем икони за средните и северните врати. През 1911 г. подът на черквата е застлан с разноцветни керамични плочки, а след четири години е готов и балконът. През 1941 - 43 г. е доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния им вид, направено е парно, подменена е и покривната конструкция. Така църквата става втора по височина в страната след катедралния патриаршески храм „Свети Александър Невски“ в София.

Архитектура и изкуство:
Катедралният храм „Успение Богородично“ впечатлява с оригиналната си и красива архитектура. По план принадлежи към типа „кръст, вписан в квадрат“. Над центъра на квадратния наос се извисява един голям купол, а в междурамията на образувания кръст – четири по-малки. От изток има триапсидна олтарна част, а от запад, над централния вход, е изградена високата 38 м камбанария.
По външна архитектура черквата наподобава неовизантийските черковни сгради, разпространение в Русия в края на XIX в., но има и много черти на куполните черкви, строени из българските земи в последните две десетилетия преди Освобождението.
Храмът изумява с обширно вътрешно пространство. Особен интерес предизвиква огромният иконостас и разкошният владишки трон, изработени от майстори-резбари (марангози) от Дебърската художествена школа. Архиерейският трон е изработен през 1897 г. от резбаря Нико Мавроди, а иконостасът - от братя Филипови по проект, наложен им от архитект Лазаров. Трябва да се отбележи, че за пръв път в този иконостас е нарушена дълголетната традиция на Дебърската резбарска школа, която използва предимно растителни и животински мотиви, и е вмъкната плетеницата.
Видният дебърски зограф и резбар Кузман Макриев заедно със сина си Макрий Кузманов и племенника си Овентий Исачев изработва амвона и проскинитариите.
По-голяма част от иконите в иконостаса, подарените от руския цар Николай II, са дело на художника Николай Богошкий.
Изографисването на храма започва след 1949 г., под ръководството на проф. Н. Ростовцев, който дарява стенописите в притвора. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев.
В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци (към площада) са изобразени св. Кирил и св. Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.
През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета са освежени и боядисани със златна боя.



Източници:
1. Асен Василиев. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. изд. „Наука и изкуство“, София, 1965 г.
2. Коева, М. Традиции и нови моменти в българската архитекъура след Освобождението. - В: История на българското изобразително изкуство, т. 1, София, 1976 г.
3. Официален сайт на Варненска и Великопреславска митрополия: www.mitropolia-varna.org

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"