ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Скални църкви и манастири
Царевецки манастир
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Враца
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Царевец
ЕПАРХИЯ: Врачанска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Врачанска
ВИД: Манастир
 

Царевецкият пещерен манастир се намира в южния край на землището на село Царевец,на около 100-200 м от левия бряг на река Искър.Там във варокови скални откоси в местностите "Говедарника" и "Средни камик",природата е изваяла неголеми пещери,които са безименни и местното население нарича "дупки".На север тези местностти са заоблени и покрити с тревна растителност.Разстоянието между тях е 100-150 м,разделени са с малка долинка подобна на улей."Средни камик" е малко по-ниска,разположена е на запад от "Говедарника",а върху заоблената й гърбица,все още,макар и трудно,се различават основите на прастаро градище.
В южния стръмен склон на "Средни камик",наред са малките пещери се откроява "Големата дупка",известна още и като "Биярницата".По-богат на пещери е варовиковият откос на "Говедарника".Из пещерите на целия пещерен комплекс се срещат графити,някои от които предствляват надписи на старобългарски,други са под формата на скални рисунки на елени,ловци,конници,птици,монограми,правоъгълни разграфявания и други нерезбираеми черти и резки.Графитите дават някаква информация и представа за някогашните обитатели на пещерите,за техните чувства и вълнения.За жалост някои по-стари надписи и гравюри са покрити с други по-късни,дори и с такива от близките десетилетия,които по най-варварски начин са унищожили ценни стари изображения,чието съдържание никога не може да бъде възстановено.
Част от скалните преписки са изследвани от краеведа Михаил Мичев през 1964 г.,който заснема и публикува само онези надписи от XVIII в.,които имат отношение към избухналата чумна епидемия "по Загоре" през 1762 г.По-късно, пещерните графити са проучвани и заснети от пещерняците Петър Трантеев(баща) и Боян Трантеев(син),като през 1972 г. са обнародвани в периодичния печат.През 1974 г. М.Мичев прави нова публикация,която е плод на едно по-обстойно проучване,свързано предимно със средновековния скален манастирски комплекс.
Скалните ниши са обявени за паметник на културата с местно значение в ДВ бр.91 от 1979 г.Като че ли след този си статут скалният комплекс е повече забравен,а напоследък единствените му посетители са иманярите с техните вандалски изстъпления.
Богатото съдържание на графитите изумява с разнообразието на фигури и рисунки,което от своя страна подсказва ,че обитателите на това място,преди много векове,не са били лишени от въображение и сръчност,а периодът на това техно пребиваване тук е доста дълъг и се размива във времето.
В една вертикална ниша в "Средни камик" с тънко метално острие е издълбан следният надпис: "АСЬ БРАТ ТОМЕ ПИСАХЬ НА КАМИЦЕ КГОИ ДОХОДИХЬ ХРАМЬ НА М..САНАРЬТ",което на съвременен български език звучи така:Аз брат Тома писах на камък когато дойдох на храма на манастира.Този надпис ни говори,че едно грамотно,с монашески сан лице,на име Тома,решава да отбележи на камък своето идване  в тукашната манастирска обител,това идване изглежда да е било важно събитие в живота на монаха.Макар и кратък,надписът говори много:за наличието на манастирски храм, и дори за един цял скален манастирски комплекс.В подкрепа на надписа е и обстоятелството,че стените на някои пешери са окадени до черно от дим,а подовете са изравнени.Всичко това ни кара да мислим ,че именно тези малки пещери са служили за жилища на монашеско братство или на отделни отшелници-аскети.
Днес от манастирският храм не е останало нищо,но може да се предположи къде е бил разположен.Ако се изхожда от други скални манастири,то църквата трябва да е  в някоя по-голяма пещера,специално пригодена за тази цел,а такава има в м."Говедарника",при това с подравнен под.Не е изключено за храм да е служила една постройка с едва забележими основи,с приблизителни рамери 6 х 4 м и ориентирана на изток,намира се в непосредствена близост до селскостопанските помещения в м."Средни камик".
Местните наименования "Говедарника" и "Пчелинище" говорят ,че този манастир е разполагал и с малко земеделско стопанство,което е осигурявало необходимите хранителни продукти за живот на монасите.
За съществуването на скалния манастир говори и още една каменна преписка,която гласи: "ПИШЕ СТОIАНЬ ГРАМАТНИКЬ wт БЕШОВИЦА КОГИ ОУЧЕШЕ ДОУХОВНИКА.....wт М..НАСТРА".От палеографска гледна точка преписката на граматика Стоян е сравнително по-късна от тази на брат Тома,а от диалектната  дума "коги" се разбира,че и двамата са от една и съща говорна област-Врачанско и Плевенско.Уведомлението което Стоян ни е оставил,че се учи при духовник,посавя в една допълнителна светлина скалния манастир-скромната обител в конкретен период е изпълнявала ролята и на килийно училище.Показателен е и фактът,че в преписката се споменава само Бешовица,все още неразделено на Горна и Долна,което от своя страна подсказва,че е възможно този надпис да е издълбан през последните десетилетия на XIV в.(тогава село Бешовица все още не е било разделено).Но ако се приеме,че авторът на преписката е пропуснал да прибави определението Долна или Горна,то написването на каменния надпис следва да се отнесе към по-късни столетия-XVI-XVII в.
Освен рисунките и преписките,в скалните ниши на манастира се срещат и отделни имена на много граматици или отшелници.Впечатление прави,вляво от преписката на Стоян от Бешовица,изящно издълбаният собствен монограм на някой си Драган-"АЗЬ ДРАГАН"и под него два кръга с вписани кръстове(в някои древни народи това символизира живителната сила на слънцето).Името на този манастирски обитател е увековечено и чрез местния топоним "Драганова дупка",разположена в дола източно от "Говедарника",тя е позната на местното население от незапомнени времена и е единствената из многото пещери,която носи лично име,факт за който днес няма обяснение.Вероятно този Драган е бил доста почитан и духовно извисен.
Изключителен интерес представлява издълбаният в една от пещерите на "Говедарника" така нареченият "Шишманов знак"-монограм на последния владетел на Търновското царство.Появата на владетелския монограм в Царевецкия скален манастир би трябвало да се отнесе към бурните години в края на XIV в.Твърде е вероятно този знак да има връзка с Боженишкият надпис,а също и с народните предания за Шишмановата гибел около село Лютиброд и Черепишкия манастир.На тази мисъл навява и географската близост на Скалния манастир с крепостта "Боженишки Урвич" и с. Лютиброд (и двете места са отдалечени на около 25 км).
За сега няма точни сведения,които да потвърждават кога е възникнал и докога е действал Царевецкият скален манастир,но наличието на Шишмановия монограм,дава основание да се допусне,че през XIV в. ,неизвестният днес манастир,вече е заемал своето място в българското духовно пространство.
Едно бъдещо по-обемно комплексно изследване на всички скални надписи,знаци и рисунки,биха внесли повече яснота относно историята на тази малко известна нам обител.Но за жалост нещата съвсем не вървят в тази насока-скалните ниши се рушат,а ценните графите напълно унищожават от една малка група хора,долна измет,така наречените "иманяри".
Днес кметът на село Царевец г-н Милчо Динков е изготвил проект за прокарването на еко-пътека от селото до Скалния манастир,проектът включва реставрация,консервация и социализиране на древната обител,но.....административно-бюрократичните спънки ,като че ли са непреодолими,е не е като да построиш някое "весело селище" край язовир.......?!

Използвана литература:
1.Мичев, М., Скални надписи и рисунки при с.Царевец, Врачанско. - Археология, VІ, 1964, 2, 34-38
2.Мичев, М., Неизвестен пещерен манастир във Врачанско. - Векове, 1974, кн.2-3, 85-91

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"