Скалната „Царева църква” се намира северно от с. Зелениград, изсечена е в естествена пещера в западната отвесна стена на най-високия скален масив „Шильи камик”. За да се отиде до пещерата първо трябва да се достигне най-горното подножие на „Шильи камик”, откъдето стръмна пътечка се спуска надолу по северния склон на върха в посока на запад. След около двадесетина метра пътеката се разклонява, като за църквата се поема вляво.

Входът на култовия обект представлява кръгла скална арка с височина около 4 метра и основа приблизително 3 метра. Очертанията на входа много подобават на птичи профил. Вътрешността е заета от площадка, разделена от скална форма подобна на олтарна трапеза с плоска повърхност.  В дъното на площадката, на изток, има два входа към тесни пещерни тунели. По стената отгоре се наблюдават пролуки, приличащи на отдушници. Пещерата-църква има голям отвор от запад, откриващ страховита и, в същото време, величествена гледка към долината на Зелениградска река.

История:
Пещерата е използвана и позната като свещено място далеч преди да бъде пригодена за църква. Известно е, че в древността районът е бил обитаван от тракийско племе,  което вероятно е принадлежало или поне е било близко до бесите.  Следи от живота, бита и културата на траките се срещат на много места в околността, из Знеполе. Тук са разкривани рудни шахти, останки от селища, светилища, оброчни плочки и други находки свързани с  древните култове. Достатъчно показателно е наличието на изобилие от надгробни могили, красноречиво доказващи някогашното съществуване на тракийски поселищен живот.
Антропоморфните форми на скалите около „Царева църква”, предполагат пещерата да е използвана за светилище от най-древни времена. Освен това, отгоре, на върха на „Шильи камик” се забелязват следи от друго култово съоръжение.
Изглежда, че по-късно, през римско време, древните традиции  били заменени с други. В крепостта „Градище” от близката местност „Зад Камик” (северно от „Шильи камик”) е намерен надгробен паметник с латински надпис, принадлежал на римски гражданин, както и два оброчни паметника на Аполон и Небесните богове, датирани към II-III в. Много е вероятно храмът на Аполон да се  е намирал на мястото на древното светилище, където още по-късно, през средновековието в скалата е изсечена  църква.
„Царево църкве” и намиращата се в близост до него скална килия „Цветаново ижле”, както и други скални ниши в района, свидетелстват за съществуването на монашеска общност през средновековието. И ако се направи съпоставка с аналогичните скални убежища, отстоящи малко по на юг, в Мрака и Краище – в Земенския пролом, това край с. Трекляно и др., може да се приеме и  възможността, през определен период тук да са се укривали и богомили.
Народната памет пък е съхранила истории, даващи по-различно обяснение за произхода на скалната църква. Според местно предание, старото селище Зелениград се намирало на по-голяма височина от сегашното село и жителите му се черкували в скалната църква. След разрушаване на селището жителите се преселили по-надолу на „зелено” място и оттам идва името на селището „Зелениград”. Една легенда разказва, че във въпросната пещера живял цар Иван Шишман, и оттам дошло името  „Царева”. Според друга, църквата била сътворена от Теодора, съпругата на цар Иван Александър, след като научила, че царят се е влюбил в местната девойка Сара.

Съвсем доскоро „Царева църква” беше почти неоткриваема, но благодарение на предприетата акция от Сдружение „Пази местата”, включваща разчистване на пътеката и на самата църква-светилище,  обектът е значително по-лесно достъпен.  На този етап Сдружението набира средства за осъществяване на изготвения от него проект Пътека на поклонника - изграждане на безопасна и устойчива  туристическа инфраструктура за посещение на скално-пещерния обект.

Източници:
1. Митова-Джонова, Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г., с. 85.
2. Сайт на Сдружение „Пази местата” – www.pazimestata.com