Здравейте!Изпращам ви откъс от книгата за село Троица написана от Кина Тодорова, разказващ за " Момина скала ''. М О М И Н А С К А Л А (легенда) …..Във всяка легенда има някаква истина…. Вековете са забулили тайната на събитията, станали в двата големи боаза – Осмарския и Троишкия. „ Хе там горе, дето са непрестъпните троишки скали на равното зад Бобата е живял знаменит български болярин в белокаменната твърдина, запазена от стръмните скали и високите зидове с кули и порти ’’ – ми каза веднъж баща ми. Оттук като на длан се виждали старата столица Плиска, Мадарските скали, старопрестолният град Преслав и вековни гори, изпъстрени с поляни и прерязани с реки. Боляринът имал красива дъщеря – Параскева. Когато турците се насочили с ордите си към Шумен и околните селища и обградили твърдината, тя побягнала през гората по стръмните сипеи и се покатерила на високата отсрещна скала с църква, дано Бог я спаси. Погледнала тя на юг – виждали се познатите от детството стръмни скали, а още по – надолу се открила чудна гледка. Не могла чернокосата девойка да гледа как завоевателите рушат, палят, убиват, заробват всичко наоколо. Мъка, безгранична мъка стиснала гърлото на хубавата Параскева. От нейните черни очи бликнали сълзи като реката, която извира под скалата, и стигнали през нея чак отсреща. Това място и до днес сълзи капка по капка, заобиколено от нежен бигор и мъх. Хората го нарекли „ Момини сълзи ”. Турците я видели и искали да я хванат и потурчат, но смелата българка решила – по-добре да умре, отколкото вярата си да даде. Още веднъж погледнала всичко родно и мило, прибрала дългите си като змии коси, притворила очи и се хвърлила в пропастта. Оттогава и до днес скалата носи името „ Момина скала ”/Момин камък/. Стои горда и непрестъпна като българката във вековете „ Момина скала ”. В дъното на Троишкия боаз. Много вода е изтекла от студения бистър извор под нея, много сълзи са пролети от „ Момини сълзи ”, та до наши дни. Легендата е преразказана от Кина Тодорова