Скалната църква се намира на най-високото място в крепостта "Боженишки Урвич" край ботевградското село Боженица.
Тази средновековна крепост се намира на северните склонове на Лакавишкия рид от Предбалкана. Разположена е върху връх, имащ с формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от три страни склонове. Крепостта е достъпна от север, откъм с. Боженица.
Археологическите проучвания са установили, че мястото е било заселено още през праисторическата епоха, но първите крепостни съоръжения датират от V-VІ в. Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена.Днес крепостните стени са реставрирани частично,като по-голямата част от укреплението остава неразкрита.
Особен интерес представлява скалната църква ,издълбана във висока скала във вътрешността на крепостта.Добре са запазени изсечените в самата скала олтар и наос на храма.Наличните отвори в скалата в западната част на църквата,в които е била захваната носеща конструкция,свидетелстват,че църквицата е имала и притвор,вероятно дървен,а може би и зидан.
Цялата скала е играела роля на на култов център още по времето на траките ,защото на върха до който водят изсечени стъпала,ясно личат оформени изкуствено дупки,които са служели по някакъв начин в изпълнението на езическите обреди.
С голямо значение е намереният в началото на XX в.,под корените на стар явор,средновековен  скален надпис.Тогава проф.Петър Мутафчиев пръв разчита и публикува Скалния надпис на севаст Огнян, свързан с последните дни на Второто българско царство: "Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя".Ограниченият брой на достигналите извори от епохата на турското нашествие определят историческата стойност на Боженишкия надпис за уникална.
От надписа се разбира ,че този севаст Огнян(управител на област) е бил верен докрай на цар Иван Шишман,подразбира се и,че е имало и други, подобни на него по сила и сан, които не са държали на страната на българския цар.Крепостта "Боженишки Урвич" е един от последните бастиони на Търновското царство.Цар Шишман с постоянно намляващата си войска,прибягвал от крепост в крепост в остатъка от държавата си,докато не намери гибелта си по най-героичен начин.Затова говорят имената на някои от крепостите - "Шишманови дупки", "Побоите", "Шишманово кале" и др.
Споменът за състоялата се тук голяма и жестока битка на севаст Огнян с турците,макар и смътно,се е запазил в народната памет.Потвърждение за това дава и намереният Шишманов знак в недалечния,отдавна забравен, Царевецки скален манастир.

Използвана литература:
1.Стела Давидова.Боженишки урвич-Древният надпис на севаст Огнян разказва..,сп.Българи