Басарбовският скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“ са намира на по-малко от километър югоизточно от село Басарбово и на 12 км южно от центъра на Русе. Разположен е в скалите на живописната долина на река Русенски Лом.
Днес Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. През 1978 г. е обявен за археологически паметник на културата от местно значение.

Басарбовският манастир е един от стотиците скални манастири възникнали в долината на р. Русенски Лом и нейните притоци (т. нар. Поломие) по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Както славните Ивановски скални манастири край средновековния български град Червен, вероятно и тази обител е била щедро дарявани от търновските царе и боляри. Най-големият разцвет на скалните обители в българските земи (през XIV в.) е свързан с исихазма - течение в православното християнство, при което с усилена молитва и вглъбяване, монасите постигали единение с Бог.
След падането на България под османска власт в края на XIV в. манастирите са многократно нападани и ограбвани, което довело до постепенното им западане или в най-добрия случай те продължили да съществуват скромно с по няколко монаха. Подобна е била съдбата и на Басарбовската света обител.
Свидетелсво, че в скалния манастир през средновековието е съществувал живот и е протичала някаква духовна дейност в него, са разкритите през 1983 г. по време на научна експедиция, ръководена от Т. Моллов, интересни средновековни графити, представляващи изображения на елени, конник, коне и други.
Най-ранните исторически сведения за съществуването на манастира на това място датират от XV век в турските документи. В данъчния регистър на Никополски санджак от 1431 г. той е отбелязан като "манастир Бесараба" - имот с 14 домакинства от селото. Възможно е да става дума за домакинства на селяни, които са обработвали земите му. Същевременно манастирът е отбелязан като "тимар на великия войвода", вероятно отстъпен му от турския султан. Има се предвид влашкият войвода Иванко Бесараб, тъст на цар Иван Александър (1331-1371 г.), баща на неговата първа съпруга Теодора. Според други предания Иванко Бесараб се счита за дарител на манастира, станал причина за неговото основаване и дал името на обителта и на селището в близост до нея - Бесарбово.
Има сведения, че в Басарбовският манастир през XV-XVI в. известно време е живял преподобния Софроний Бългаски (Софийски).
В първите векове на своето съществуване  манастирът вероятно е имал друго посвещение, което не е известно със сигурност, тъй като не са запазени никакви сведения от този период.
Най-известният обитател и вечен игумен на манастира, който впоследствие става и негов патрон, е българският светец Св. Димитрий Басарбовски. Сведения за обителта по време на неговото пребиваване тук (XVII в.), а и за по-сетнешните години, черпим от житието на светеца, чийто най-ранен препис е поместен в паисиевата "История славянобългарская" от 1762 г. Най-разпространеното житие на преп. Димитрий е написано от Натанаил Стоянов (по-късно Охридски, после Пловдивски митрополит) през 1858 г., когато същият е бил игумен на Добровецкия манастир в Молдова. За изданието си той е използвал румънско житие, което е превод от българско пространно житие, недостигнало до нас.
Не малко са и местните легенди и предания свързани със светеца, които разкриват в малко по-различна светлина историята на Басарбовския манастир.
Според житията преподобният Димитрий Басарбовски, наречен още Св. Димитър Нови, е живял през XVII век в близкото село Басарбово, отглеждал е овце и е имал лозе край река Русенски Лом. Пословично било неговото отношение към живите същества, за което пример е обетът му да ходи бос с единия крак, с който е стъпкал по невнимание малки пиленца. Той водил скромен живот и решил да са отдаде в служба на Бога. Житието продължава, че Димитър тръгнал по река Лом и намерил пещера с манастир (днешния Басарбовски манастир). Там той продължил своя отшелнически живот в скалите. Димитър Басарбовски живял до края на живота си на това място. Когато станал много стар и изнемощял, за да не се изкачва високо на скалите, построил колиба близо до реката, а в съседство до нея - кладенец, който считали след това за лековит и чудотворен. В края на живота си легнал между два камъка и починал, а тялото му останало нетленно дълго време. Придошлите води на река Русенски Лом отвлекли тялото поради разположението му в близост до коритото на реката, а мощите били открити неповредени години след това по чудодеен начин. Преподобният Димитрий се явил на сън на дъщерята на местен благочестив християнин, която страдала от нечист дух, и ѝ казал къде се намират мощите, като ѝ обещал, че ще я излекува ако те бъдат извадени. Така и станало, момичето известило за съня си, събрало се множество хора и отишли на показаното място, което излъчвало някаква странна светлина, като ще да е скрито съкровище, и там намерили непокътнати светите мощи. След това мощите били преместени в село Бесарбово и поставени в черква, според преданието, изградена на мястото на бащината къща на светеца. А според житието, след като вестта за чудодайната сила на мощите се разнесла из цялата българска и влашка земя, черквата е изградена с даренията на угро-влашкия владетел, на мястото, където спряла колата (теглена от юници) носеща мощите, по време на организираната от същия владетел процесия за пренасянето им към Влашко, „Светите мощи в тая църква проявили чудотворна целителна сила”.
Много са чудеста, които преподобния Димитрий направил, докато светите мощи били в Басарбово.
Мощите на Св. Димитър Басарбовски сега се намират в Патриаршеската черква "Св. Св. Константин и Елена" на хълма "Дялул Патриашией" в Букурещ. Основите на този храм са положени при управлението на влашкия войвода Константин Щербан Басараб (1654-1658 г.), след което на това място е имало и манастир.
Мощите са пренесени там в 1774 г. от генерал Петър Салтиков по време на първата Руско-турска война (1768-1774 г.). Там те се намират и днес и вършат чудеса и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.
Легендата разказва за много предишни опити мощите да бъдат пренесени, но които са се оказвали неуспешни по чудодеен начин. Мощите са високо почитани от населението на цяла Румъния, където светецът се възприема като небесен покровител. Неспирна е върволицата от хора, изкачващи няколкото стъпала в храма, които водят до мощите на светеца, целуват ръката му, кланят се и се молят.
В наше време паметта на Св. Димитър Басарбовски се чества на 27 октомври, особено тържествено и в Букурещ, и в Басарбово.
Не е известно през коя година на османското робство манастирът остава без постоянни обитатели и каква е била съдбата му след пренасянето на светите мощи в Букурещ.
През 1911 г. в София е основан Комитет за старините към Народния археологически музей, чиято основна задача е да създаде археологическа карта на България. Натоварен с тая мисия, Карел Шкорпил тръгва с експедиция по течението на Ломовете. Тогава той посещава и подробно описва и Басарбовския манастир, като издава книгата "Опис на старините по течението на река Русенски Лом" (1914 г.).
Известно е, че през 1919 г. за Басарбовския манастир се грижел благочестив русенски семинарист. Това бил бъдещият Смоленски епископ Тихон.
Възобновяването на манастира в днешния му вид се дължи на дошлия тук през 1937 г.  брат от Преображенския манастир монах Хрисант. Същата година бил създаден "Комитет за постройка параклис Св. Димитрий Басарбовски". Председател станал басарбовският енорийски свещеник Петко Новаков, а един от членовете му бил Петър П. Камбуров – печатар от Русе. Първото дело на комитета било да се построи една монашеска килия в оградения вече двор на манастира. Тя била осветена на 14 май 1937 г. и просъществувала до 1940 г., когато била отнесена от придошлите води на р. Русенски Лом.
Отец Хрисант започнал да събира дарения за манастира и за един месец събрал материали, за да бъдат построени двете килии срещу църквата. Те били завършени на 30 август 1940 година.  Монах Хрисант се отличавал с изключителното си благочестие и трудолюбие. Голяма част от манастира възстановил със собствени средства, той не получавал заплата или пенсия, издържал се от продажбата на камъни, които сам дялал, произвеждал и мед.
Cлед смъртта на монах х. Хрисант на 19 септември 1961 г. за манастира са полагал грижи монах Партений, също брат на Преображенския манастир, който починал през 1982 г. в Зографския манастир. След него 19 години за обителта се грижел архимандрит Севастиян († 09 февруари 1995 г.).
Много подобрения за манастира направили и протойерей Йордан Вичев, енорийски свещеник в с. Щръклево; ставрофорен иконом Недялко Мавродиев, енорийски свещеник в с. Тетово; ставрофорен иконом Минко Казаков – председател на катедралния храм "Св. Троица" в Русе.
От 8 август 1993 г. до 24 юли 1999 г. в манастира живее йеромонах Иларион. Положителни промени в манастира са извършени и по време на игуменството на архимандрит Виктор.
След  2001 г. , в продължение на няколко години за Басарбовския манастир се грижи монахиня Агатия.
Понастоящем манастирът е действащ мъжки, обслужван е от четири монаха и двама послушника, а негов игумен е архимандрит Емилиан.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Басарбовският манастир представлява комплекс от жилищни сгради, скална църква и помещения и камбанария.
Жилищните сгради, намиращи се  в подножието на отвесна скала, заедно с невисок зид, обграждат едно дворно пространство, добре поддържано и озеленено. Днес сградите са нови и изградени във възрожденски стил. Преди да бъдат издигнати, тук е имало две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956г. В манастирския двор се намира кладенецът изкопан от самия св. Димитрий Бесарбовски. Водата в него е аязмена - свята и се смята за лековита.
Скалната църква и помещенията западно от нея са издълбани на 8-9 м височина в отвесната скала, като до тях води каменна стълба с 48 стъпала. Черквата, изцяло издълбана в скалата, има правоъгълен план и е с размери – 4,50 х 8,60 м. В източната ѝ част  е изсечена дълбока полукръгла апсида. Входът на храма е от запад, а южната му стена е иззидана с камъни при възобновяването на обителта през 30-те години на XX в., подобно на оригиналния средновековен манастир. Таванът на църквата е разнообразен – в източната половина е с полуцилиндричен свод, над олтара е равен, височината му варира от 2,66 до 2,85 м.
Вътрешността на храма не е изписана със стенописи, останки от по-ранни такива не са заварени дори и от К. Шкорпил през 1912 г. Дъворезбания иконостас е изработен през 1941 г. от Средно столарско училище в гр. Русе. До иконостаса е поставена голяма житийна икона на св. Димитрий Бесарбовски от 1803 г., където светецът е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски (с кирилица) и гръцки език.
Западно от църквата по оригиналния план е имало три помещения, които първоначално били отделени помежду си със скални стени. При обновяването на манастира, западните две били обособени в килии, в тях живял и завършил земния си път отец Хрисант. Южните стени(от външната страна) на тези две килии, в ново време са изписани със стенописи. В отделението непосредствено западно до църквата, което е открито, в северния му край, се намира скалната ниша, на която е лежал преподобният Димитрий Бесарбовски. На западната стена на същото отделение, от ляво на вратата за килиите, е изрисуван стенописен портрет на отец Хрисант, той е дело на художника Константин Щъркелов, който посетил манастира през 1954 г.
По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах х. Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни. Тя е разположена източно и на нивото на скалната църква. В помещението до нея в миналото са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те били погребани в манастирското гробище и там сега е подредена музейна сбирка.

Контатки на манастира :
Телефон за връзка: 082 800 765, 0895/665 356
Ел.поща : rockmonastery@jusoft.net

Източници:
1. Архимандрит Виктор Мутафов - Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе,  издадена в гр. Русе, 2000 г.