ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Скални църкви и манастири
Аладжа манастир
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
ВИД: Манастир
 

Скалният Аладжа манастир се намира на 17 км североизточно от центъра на град Варна и на 3 км западно от морския курорт Златни пясъци. Той е един от най-добре запазените и най-посещаваните скални манастири в България.
Разположеният в живописна местност и изсечен в самите варовикови скали Аладжа манастир е част от огромен култов комплекс, включващ две отделни групи пещерни помещения (самия Аладжа манастир и т. нар. "Катакомбите"), раннохристиянска базилика, малко укреление и принадлежащи им селища.

Днес истинското християнско име на манастира не е известно. Названието "аладжа" е от персийско-турски произход и означава "пъстър, шарен". То вероятно се дължи на запазените до по-ново време стенописи от скалния параклис. Според едно старо предане, битувало до към края на XIX в., манастирът се е наричал "Свети Спас".
Според археологическите проучвания естествените скални ниши и пещери, които по-късно са превърнати в манастир, били обитавани още от първобитния човек.
Предполага се, че манастирът е възникнал още в раннохристиянската епоха, когато стотици подобни обители се появяват по днешното Българско Черноморие и Североизточна България. Допуска се че, монашеските практики, установени в тях били пренесени от Близкия Изток (Сирия, Палестина, Египет и др.). А наличието на такова съсредоточение на христински паметници в сравнително не голям район, дава сериозни основания да се приеме, че манастирският комплекс, в който влиза Аладжа манастир, е едно от основните раннохристиянски средища по Черноморието от IV - VI век. За такъв християнски център се споменава в летописите си известният византийски хронист - император Константин VII Багренородни (913 - 959 г.).
Старата християнска традиция била продължена тук след приемането на християнството в България (IX-X в.), вероятно още тогава бил оформен големият монашески комплекс, какъвто го виждаме и днес. Аладжа манастир достига своя резцвет през годините на Второто българско царство (XIII-XIV в.), когато той е един от стотиците манастири по българските земи, в които прониква движението на исихазма - постигане на единение с Бога чрез усилена молитва в усамотение и съзерцание.
За съжаление, до наши дни не са достигнали никакви писмени сведения за културната дейност и живота на манастира от този му най-плодотворен период. Днес свидетелство за някогашното величие на Аладжа мнастир е както самия мащаб на манастирския комплекс (големите му размери), така и малкото оцелели фрагменти от богата стенописна украсана на трите манастирски храма, която не би могла да бъде изпълнена без спонсорството на средновековните владетели или деспотите управлявали областта (в слуичая добруджанските деспотии). Аналогия в това отношение може да се направи с Ивановските скални манастири, Алботинския манастир и др., които са били щедро дарявани от българските царе Иван Асен II (1218-1241) и Иван Александър (1331-1371).
След падането на България под османско робство в края на ХIV век Аладжа манастир, подобно на много други български манастири, е бил разорен и изоставен. Предполага се, че манастрът продължил да действа и през робството, но вече със затихващи функции. Местното християнско население обаче е продължило да почита и посещава това място през цеия османски период, за което свидетелства откритият в криптатана на обителта сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
За първи път в литературата името на манастира се споменава през 1832 година в книгата на руския писател и археолог Виктор Тепляков "Писма от България". Същият посетил българските земи по време на Руско-турската война (1828-1829 г.) и проучил някои древни паметници в Северна България. По-късно Аладжа манастир се споменава и в пътеписите на Константин Иричек ("Пътувания по България").
Първото цялостно проучване на старинният скален манастир направили братята Карел Шкорпил и Хермин Шкорпил, които през 1887 г. изследвали главната пещера и й направили конструктивен план.
В началото на XX век, основаните от братята Шкорпил, Варненско археологическо дружество и музей поемат грижата за стопанисване и опазване на манастира. По инициатива на двамата братя през 1912 година Аладжа манастир е обявен за народна старина, а по-късно - през 1957 година, с научно обосновано предложение на Националния институт за паметници на културата - за паметник на културата от национално значение.
Понастоящем Аладжа манастир е недействащ, без монаси и функционира като музей.

Архитектура и изкуство:
Аладжа манастир принадлежи към голям християнски комплекс, към който влизат групата скални помещения на основния манастир, "Катакомбите" - друга група пещери, раннохристиянска базилика и малко укрепление.  

Аладжа манастир
Първоначалният облик на манастира днес е променен значително. Станалите големи срутвания и слягания през годините са унищожили част от помещенията. И въпреки това, сега Аладжа манастир е сред малкото добре съхранени скални обители в българските земи, където отчетливо се разграничават основните помещения на общежитийния манастир - манастирски храм, параклис, църква за заупокойни молитви (гробищна църква), крипта (гробница), кухня, трапезария, монашески килии и стопански помещения. Те са разположени на две нива във високия почти 40 метра сален венец и са свързани посредством външно стълбище. Входът на манастира най-вероятно е бил в източната част, където личат останки от широко стълбище и от коридори.
Издълбаването на манастирските помещения на двата етажа е продължило през различни периоди – вероятно още от раннохристиянския (IV-VI  в.) до средновековния (XIII-XIV в.). Предполага се, че най-напред на първото ниво били създадени пет монашески килии, свързани помежду си с тесен коридор по ръба на скалата. Северният край на коридора завършва с тясно стълбище, което отвежда в неправилно четириъгълно помещение, което служело за манастирски храм, по стените на когото все още стоят следи от някогашна живопис. В по-късен етап на горното - второ ниво на скалния комплекс бил издълбан малък параклис, който през средновековието е бил украсен със стенописи.
Главната манастирска църква, както се споменава по-горе, се намира в западната част на първото ниво. Тя е най-обширното помещение в комлекса, с размери: дължина - 12 м, широчина - до 5,70 м и височина - от 1,95 до 2,05 метра. Изсечена е почти изцяло в скалата и има сложна архитектоника в източната част. Запазена е почти изцяло, като само западната част на южната ѝ стена е паднала. В центъра на източната ѝ стена има запазена плоска апсидна ниша, очертана с две колонки, които в горната си част са били свързани чрез арки с други две предни колони. По този начин тук се е образувал изсечен в скалата олтарен престол, покрит отгоре с балдахин. В олтарната част, където са били проскомидията и диакониконът, има издълбани малки ниши. Дълбоки канали и гнезда, изсечени в стените и в свода, определят мястото на дървения темплон (иконостасна преграда). Наосът също е бил отделен с изкуствена стена от помещението на запад (преддверието). По средата на преддверието е изсечена дълбока тясна шахта-стълба с девет стъпала, по която се е влизало и излизало в църквата чрез дълъг коридор от долната част на първото ниво.
Подобно на други православни църкви от Средновековието и тази е била украсена със стенописи, но лесният достъп до тях е решил съдбата им. Запазени са отделни фрагменти, които трудно се разчитат по стените. Малко повече информация за стенописната украса ни дават бележките на К. Шкорпил и едно запазено акварелно копие на художника Милен Сакъзов от началото на XX век. Централно място върху източната стена (в олтара) е заемало изображението на Богородица. От акварелното копие се вижда, че тя седи на висок трон, а в скута си, върху дясната ръка придържа Младенеца. По периферията на изображението, особено в долната част, отчетливо се долавя друг пласт стенописи. Направената сравнителна датировка на горния пласт го отнася към ХIII - началото на ХIV век. В такъв случай долният пласт, от който личи само една ръка, придържаща книга (вероятно изображение на Исус Пантократор), е поне от ХI - ХII век.
Тесният коридор, който води към главната църква, е разположен от южната страна на шест запазени монашески килии. Те са били отделени една от друга и от коридора с дървени прегради. В стените се забелязват неголеми ниши, в които са били поставяни икони или други вещи.
В края на коридора се влиза в обширно помещение с неправилна форма. В северозападната му стена е издълбана неголяма полукръгла ниша. Малките отвори в средата на тавана свидетелстват, че тук е била използвана дървена преграда, която е разделяла помещението на две части. В западната половина (с нишата) е била кухнята (магерницата), а в източната - трапезарията.
Източно от трапезарията по къса рампа се стига до малко помещение, от което липсва по-голямата част. Оцелялата полукръгла абсида на източната стена и ориентацията изток-запад свидетелстват, че това е малка църква. Близостта й с разположената отдолу крипта (гробница) подсказва, че това е гробищна църква за заупокойни молитви.
Криптата (гробницата) е разположена в най-ниската част на първо ниво. Останките от зидана стена свидетелстват, че тя е била отделена от външния свят и входната площадка. Средновековната крипта е имала само три гроба. Малкият им брой дава основание да се предположи, че и в Аладжа манастир е съществувала широко разпространената практика от средновековните манастири костите на починалите монаси да бъдат изваждани след седемгодишен престой в гроба и след съответния ритуал да бъдат полагани в обща костница. Къде е костницата на скалния манастир, е неизвестно. Останалите два гроба са издълбани върху входната площадка и са от по-късно време, за което свидетелства откритият в единия от тях сребърен пръстен-печат от ХVIII век.
Гробищната църква е изпълнявала и комуникативна функция. От нея е започвала вита дървена стълба, която през коминообразен отвор е водела към параклиса на второ ниво.
Второто ниво на скалния манастир представлява само една по-голяма ниша, в източния край на която е разположен параклисът.
Параклисът е единственото запазено зидано помещение в манастира. Бил е използван за второстепенните, ежедневни църковни служби, докато в главната манастирска църква са били извършвани по-важните и празничните литургии. По план тази малка църквица е правоъгълна с дължина (заедно с апсидата) - 3,50 метра, ширина - 2,60 метра и височина - 1,90 метра. Таванът (сводът) е плосък, като образува почти правилен паралелепипед без особени архитектонични членения вътре освен полукръглата апсида на изток и малък прозорец-амбразура на юг.
Единствено в това помещение от целия манастирски комплекс има запазена стенописна украса. Това добро стечение на обстоятелствата се дължи на изолирането на параклиса, останал недостъпен още през средновековието след рухването на дървената стълба от първо ниво. От оригиналните средновековни стенописи най-добро е състоянието на композицията върху тавана, която представлява един от основните сюжети в християнството - Възнесение Христово. В центъра на тавана, в кръг с широка орнаментирана рамка и сияние е нарисуван Христос на трон (Пантократор). В кръга от двете страни по две са вместени изображения на небесни сили (серафими). Четири фигури на летящи ангели (от изток, запад, север и юг) поддържат централния диск. Във всичките ъгли на таванската композиция е поместен по един медальон (югозападният е разрушен) с полуфигури на светци - най-вероятно четиримата евангелисти. Цялото пано на тавана е оградено с рамка от орнаментален фриз - лента, нагъната зигзаговидно, като хармоника. Добре запазени са и изображенията на южната стена, където се намират фрагменти от пет прави фигури на светци, предимно монаси.
Стилът в изписването на отделните фигури, цветовата гама и орнаментацията дават възможност стенописите от параклиса да бъдат отнесени към ХIII - ХIV век, което със сигурност определя периода на разцвет на монашеската обител.

Комплекс на "Катакомбите"
Групата пещерни помещения, наречени от братя Шкорпил "Катакомбите", по аналогия с култовите средища на ранните християнски общини на територията на Римската империя, се намират на около 800 м в сверозападна посока от основния манастирски комплекс - Аладжа манастир.
Комплексът на "Катакомбите" е разположен на три нива. Първото ниво се състои от три помещения, второто от две, а третото само от едно. Най-добре запазено тук е второто ниво. То се състои от едно по-голямо помещение с неизяснено предназначение и до него - по-малко (крипта) с пет гробни камери. На западната стена на по-голямото и на източната на по-малкото личат два врязани кръста от раннохристиянската епоха. Датировката им се прецизира от врязаните букви "алфа" и "омега" в долните междурамия. Смисълът им е: "Аз (Христос) съм първият и последният, началото и краят." На външната площадка на това ниво има още един гроб и неголям вход, който почти изцяло е затрупан от свляклата се скална маса. Останалите две нива (първото и третото) представляват естествени пещери, които са били обитавани от монасите. Интересно е, че коридорът от третото ниво на "Катакомбите" отвежда към базиликата, която се намира отгоре на платото.
Гробницата, двата врязани кръста и откритите находки, датирани към IV - VI век - фрагменти от керамика, монети на император Юстиниан I Велики (527 - 565 г.) и частите на една металическа кадилница - дават основание да се предположи, че "Катакомбите" са били обитавани през раннохристиянската епоха (IV - VI век).
Наред с гореописаните находки, по време на археологическите разкопки тук, са открити и керамични фрагменти от XII-XIV в., а в близост и монети на цар Иван Александър (1331-1371), което подсказва, че комплескът на  "Катакомбите" е бил използван, с неустановено засега предназначение, и след възстановяването на Аладжа манастир по времето на Второто българско царство.


Източници:
1. Любен Прашков, Елка Бакалова, Стефан Бояджиев - Манастирите в България, Издателство "Спектър", София, 1992 г.
2. Чавръков, Г. - Български манастири, изд. Хайни, София, 2002 г.
3. Атанасов Георги - Добруджанското деспотство, Велико Търново, изд. Фабер, 2009 г.
4. Страница на Аладжа манастир в сайта www.varna-bg.com    
 
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"