Светата вода с параклис „Св. Петка” се намира в югоизточния край на знеполското село Джинчовци.

Изворът със светена вода е известен на местните жители от незапомнени времена, за чудатостта му се носят множество легенди и предания. Дори има предположение, че той е влизал в земите на отдавна разрушен манастир, от чийто основи селяните доскоро вадили камъни, между оброчището „Св. Спас” в местността „Кръст” и „Света Петка”. Много е вероятно именно светата вода, известна днес като „Св. Петка”, де е била манастирско аязмо.
Параклисчето „Св. Петка” е изградено над самия лековит извор през 2010 г., една година след възстановяването на селския храм „Св. Николай”.
Преданието за възникването на светената вода разказва, че „когато Света Петка бягала, след като я открили в скалата край град Трън (скалната църква „Св. Петка”), преди да се отправи към Йорданската пустиня,  Светицата спряла на това място да си почине и тъй като била жадна, а нямало вода наоколо, се навела, разровила шумата и сред дърветата бликнало изворчето..”.
Спомените на хората пазят много случки за изцеление на болни. Затова и до днес на големите християнски празници при извора идват хора от цяло Трънско и дори от близките села, които са на сръбска територия.
Аязмото е на границата на имота на стар джинчовски род. Потомците на фамилията разказват за своята баба Димана Кьосина – „сурова трънчанка, която дълго време била глава на цялата фамилия. Баба Димана пиела вода от кладенчето и много обичала да си мие лицето с тази вода, за да бъде хубава. Освен хубава, била и дълголетница - живяла почти 100 години.
Едно време в Трънско нямало и педя земя, която да не била обработвана. Така многобройните фамилии осигурявали комат хляб за нароилата се челяд. Заради беднотията и баба Димана изоравала нивата чак до кладенчето. Тогава между него и имота на рода нямало ограда, все пак всяка бразда носела хляб на голямата фамилия. Един ден волът слязъл много ниско до водата и можело да бутне камъка. Тогава от тревата излязла малка змия и го ухапала по крака. Волът паднал мъртъв с пяна на уста, а Баба Димана се разпоредила на 5 метра от кладенчето да не се оре. И когато сложили ограда, между "Света Петка" и нивата останал коларски път.
Разправят още как някога, някой си лош човек отрязал хубаво дърво, защото му пречело да минава по пътя. Света Петка го наказала сурово и оттогава около изворчето се секат само дървета, които са изсъхнали и с падането си може да разрушат кладенчето. Но и тогава никой не взима дървата за огрев. Просто се оставят наоколо и изсъхват.”
Понеже родът на баба Димана винаги се е грижел за кладенчето, сега задължението се паднало на нейна потомка -  Богинка Матеева, която приела изграждането на параклиса като своя мисия – „задача да се направи нещо трайно, което да е съвременно и в същото време да се запази автентичността на святото място.”.
Дървени кръстовете за покрива подарила Бойка Соколова, потомка на уважаван род от съседното село Бохова. В градежа се включи и строителят на черквата Михаил Михайлов отново с доброволен труд. Покривът е направен като дарение на материали и безвъзмезден труд от Димитър Бойчев с родов корен в Джинчовци.


Източници:
1. Основната информация предостави Богинка Матеева.
2. В статията са използвани и снимки от личния архив на Димитър Тонин – www.snimka.bg