ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
ЕПАРХИЯ
Русенска
 

Русенска епархия е разделена на четири духовни околии: Русенска, Разградска, Тутраканска и Поповска. На територията на Русенска епархия съществуват 229 действащи храма и 4 манастира, като в това число не влизат недействащите такива.
Център на епархията е гр. Русе, където е седалището на Русенската митрополия, с адрес: 7000 гр. Русе ,пл. Св. Троица, № 9 , служ. тел. 082/ 832 317 и официален сайт: www.diocese-ruse.org
Понастоящем надлежен архиерей на епархията е Русенски митрополит Неофит.
 
История на епархията:
Християнското учение се разпространява в Русенския регион около III-IV век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.
По време на варварските нападения системата на Христовата църква в днешна Североизточна България се разстройва. Много християни са избити, а други бягат във вътрешността на Римската империя. Някои от оцелелите християни се заселват по укрепените хълмисти места и преместват от опустошените градове на дунавската граница там някои от епископските катедри. Голяма част от старите епископски катедри като Абритус и Сексагинта Приста се закриват. На скалистите и защитени хълмове до дн. село Червен християни основават Червенската епископия. Не е ясно в какви отношения е била тази епископия с властите на България от 681 г. до обявяването на християнството за официална религия в България през 865 г. от св. цар Борис Покръстител.
След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис.
Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.
През X-XIII в. поречието на р. Русенски Лом се превръща в монашески духовен център. Основават се множество скални манастири край дн. села Басарбово, Нисово, Красен и др. През XIII-XIV в. системата от скални манастири и скитове се разраства. Край с. Иваново широка известност с духовния подвиг на обитателите си - иноци придобива Царската лавра с идиоритмично правило „Св. Арх. Михаил”. Богата почва в Русенските земи намира исихазмът.
С превръщането на Търново в столица на Второто българско царство значението на Червен нараства поради близостта с нея. Значението на епископията също нараства и тя е въздигната в ранг на митрополия. В диптисите на Търновската патриаршия Червенската митрополия се нарежда по ранг на второ място след Преславската митрополия.
През 1235 г. на Поместен събор в Лампсак, в присъствието на всички патриарси и по лично предложение на цар Йоан Асен II известният с подвизите си подвижник от Ивановската лавра “Св. Арх. Михаил” св. Йоаким е избран за първи патриарх на възстановената автокефална българска патриаршия със седалище Търново. В лаврата известно време се подвизава и прославеният исихаст и духовен наставник преп. Теодосий Търновски.
След падането на България под османско владичество в 1396 г. Търновската патриаршия е унищожена, а Червенската митрополия понижена в ранг на епископия. Катедрата се заема от гръцки духовници и се служи предимно на гръцки език. След превземането на Червен градът запада и седалището на епархията се мести за известен период в различни населени места като Червена вода и др.
През XVI в. Русе (Русчук) се налага като важен за Османската империя стратегически град за контрол на Дунава и на васалното Влашко княжество. Градът се развива и като главен търговски център, в който чрез река Дунав навлизат за пръв път в Османската империя най-напредничавите идеи и технологии на онова време. Именно тогава седалището на епископията се установява окончателно в Русе, но запазва средновековното си наименование – Червенска епископия. Запазени са имената на 20 Червенски епископи в периода XVI-XIX в., предимно от гръцки произход, като последният - еп. Синесий напуска Русе през 1864 г.
През 1865 г. Червенската епископия е въздигната в ранг на митрополия към Константинополската патриаршия, като в Русе е назначен отново гръцки митрополит. Населението не го приема и на негово място управлява протосингелът архим. Нил (Изворов) – голям борец за независима българска Църква.
На Църковно-народния събор в 1870 г. се учредява независимата Българска Екзархия, непризната от Вселенската патриаршия. С решение на събора се обединяват в една епархия Червенската и Доростолската епархии и се създава една единна Доростоло-Червенска епархия със седалище в Русе.
За пръв български екзархийски архиерей на катедрата в Русе през 1872 г. е избран, утвърден и хиротонисан архимандрит (после митрополит) Григорий. Митрополит Григорий с присъщата си дипломатичност и такт успява да издигне авторитета както на Митрополията, така и на Екзархията пред властите на Дунавския вилает, включващ почти всички български земи от Черно море до Ниш, чието седалище е Русе. Упълномощен е от екзарха за официален представител на Българската Екзархия пред Дунавското вилаетско управление. След неговата смърт през 1898 г. за Доростолски и Червенски митрополит е избран неговият духовен син архимандрит Василий (1899-1927) .
След митрополит Василий, Доростоло-Червенската  епархия се оглавява, както следва: митрополит Михаил (1927-1961 ), Софроний (1962-1994) .
Настоящият Русенски митрополит Неофит е канонически утвърден за Доростолски и Червенски митрополит на 03.04.1994 г.. От 17.12.2001 г. по решение на Петия църковно-народен събор Доростоло-Червенска епархия е разделена на Русенска и Доростолска епархии, а той се титулува Русенски митрополит и наместник на възстановения Доростолски митрополитски престол.

Източници:
Използвани са материали от сайта на Русенска епархия:  www.diocese-ruse.org





Басарбовски манастир "Св. Димитрий Басарбовски"

Басарбовският скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“ са намира на по-малко от километър югоизточно от село Басарбово и на 12 км южно от центъра на Русе. Разположен е в скалите на ...
» виж детайли

Ивановски скален манастир „Св. Архангел Михаил"

Ивановският манастирски комплекс „Св. Архангел Михаил”, известен още и като Ивановски скални църкви, се намира на 22 км южно от град Русе, източно от село Иваново. Ансамбълът от около 2...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Неделишки манастир "Св. Атанасий Велики" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Добравица Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в местността "Маята" - с. Лясковец Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир "Възнесение Господне"- с.Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Неделишки манастир "Св. Атанасий Велики" Новаченски манастир "Преображение Господне" Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненския манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"