Руните на старинната църква в местността "Песковица" се намират на около 500 м югозападно от центъра на с. Несла, в непосредствена близост до новостроящия се храм "Св. Св. Петър и Павел".

През 90-те години на XX в. зидовете на древната църква са били запазени на височина до 1 м, но днес те са затрупани с пръст и не могат да се видят. В средата на руините е имало три късноантични бази за колони (сега се забелязва само една. Върху останалата база местното население пали свещи, тъй като мястото е свързано с близкия оброк "Св. Павел" (на около 40 м северно от старата църквата). За него има местно предание, според което дядо Симо Янков, докато пасъл говедата си, заспал. Сънувал, че утре е Павловден (Петровден) и трябва да се празнува, защото иначе ще удари град. И така оброкът бил поставен за да предпазва от природни стихии.

Святото място е известно и като „Жидовъчки гроб” (от жид – общославянско наименование на евреите/юдеите). С него е свързана една местна легенда, според която „жидовеца пасъл говеда при Пирот, а вечер се прибирал в София, но веднъж се спънал и утрепал на местото дето се сочи гробът му.”
В началото на XX в. на това място имало два забити каменни стълба с височина от по 1 м. До тях са били разкрити останките на зидове от дълга сграда (18 х 4 м), градени от песъчни камъни с бял хоросан. Ориентацията на надлъжната ос на сградата е била изток-запад.Подът ѝ бил покрит с тухли, които жителите на селото бързо разграбили.  
Мястото е било още известно и като „Баба Станино църквище”, наричано по името на бабичката, на която ѝ се присънило, че тук има църква, и по чийто почин тя била разчистена.
Досега старинният паметник не е бил разкопаван от археолози, както впрочем почти не е изследвана и цялата покрайнина Бурел. Съществуването му е засвидетелствано от българския учен – географ д-р Крум Дрончилов в началото на XX в., а също и от екипа специалисти, в състав: д-р Бони Петрунова (ръководител), Валери Григоров и д-р Надя Манолова-Николова, по време на тяхната археолого-етноложка експедиция по Западните български покрайнини (1997-1999 г.).
Би било редно, въпреки строежа на близкия нов храм, да се обърне подобаващо внимание и на старинната църква. Не бива да се подценява ценността и значението ѝ, защото ако се вземат предвид намираните тук артефакти, последната може да бъде отнесена към периода на ранното християнство (IV-VI в.)

Достатъчно красноречиви за светостта на мястото са и някои други интересни обстоятелства - явления, случили се не отдавна тук и оказали се в последствие, като основен мотив за начеването строежа на новия храм. Строежът е започнат след като местни жители видели сияние под формата на кръст, над оброчището "Св. Павел". Друго чудо е "събудилото" се изворче в двора на църквата. Водата му, която тече едвам-едвам лекува много болести. Слепи проглеждат, бездетни булки зачеват, а безработни намират работа.


Източници:
1. Дрончилов, Крум – Бурел, антропогеографски изучавания., ГСУ-ИФФ, т. XIX, кн. 2, София, 1923 г.
2. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
3. Статия от сайт "Достойно есть"