Раннохристиянската църква известна като „Червената църква“ се намира на около 1,5 км североизточно от гр. Перущица. До нея се стига по пешеходна алея (дълга 720 м), която започва от ляво на шосето от с. Йоаким Груево, веднага след канала.
Църквата е наречена така поради червения цвят на тухлите ѝ, споени също с червен хоросан, изградена е по технология характерна за ранновизантийското строителство.

История:
„Червената църква“ е проучвана от много български и чуждестранни учени. За нея се споменава още в далечната 1819 г. Първите археологически разкопки на терена, зает от старината са проведени през 1915 г. Църквата е разкрита изцяло през 1921 г., а резултатите са публикувани по късно от А. Фролов. През 1981 г. са направени нови археологически разкопки от М. Ваклинова и В. Танкова, които доуточняват плана и хронологията на паметника, както и строителните му периоди.
Изследователите на „Червената църква“ отнасят  изграждане ѝ от началото на IV век. Тя е била построена до старо езическо светилище, в близост до основните пътни артерии от Тракия към Бяло море и от Константинопол за Западна Европа. Първоначално църквата е изпълнявала функциите на мартирий - култовата сграда предназначена да съхранява паметта на мъченици, загинали за утвърждаване на християнството. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за  отстояване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал "Света Богородица", но е останал известен като „Червената църква“.
Доскоро (2012 г.) руините на някога величествената сграда стърчаха насред полето в полите на Родопите. Въпреки, че бяха изминали около 40 години от обявяването на старината за паметник на културата, тя се рушеше с всеки изминал ден и за съхраняването ѝ не се правеше нищо. Предпоследното действие, предприето за запазването на църквата, е било през 1985 г., когато поради напукване на запазената голяма арка на храма се е наложило укрепване с дървено скеле.

За щастие, през лятото на 2011 г., заплашеният от пълно унищожение уникален паметник,  е включен в проект за реставрация по Оперативна програма „Регионално развитие", изготвен от Министерството на културата, както и в схема за безвъзмездна финансова помощ: BG 161PO 001/3.1-01/2008 - "Подкрепа за паметници на културата с национално и световно значение, допринасящи за устойчивото развитие на туризма".
Проектът - "Възстановяване, експониране и изграждане на туристическа инфраструктура на  раннохристиянска базилика "Червената църква" край гр. Перущица", чиято обща стойност е 2 304 052 лева и негов бенефициент е МК, е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие с 1 958 444 лв.
Проектът за възстановяване на  „Червената църква“ съдържа обновяване на укрепващата  конструкцията, архитектурна и живописна реставрация и консервация, изграждане на  информационен център и подобряване на инфраструктура (прокарване на пешеходна алея). Срокът за реализиране на проекта е 2 години (до 20.07.2013 г.), но е завършен предсрочно. Обновеният паметник е официално открит на 19.04.2013 г.
След като старинната църква е вече реставрирана, посещавайки мястото, дори и неспециалистът може да установи, че при „реставрацията“ на „Червената църква“ е приложена схемата „усвояване на средства“, така добре отработена в днешно време от „посветените“. Но, независимо колко пари са влезли в нечий джоб, за ценителите на историята и културата остава успокоението, че поне временно старината е спасена от разруха.


Архитектура и изкуство:
Планът на „Червената църква“ е четириконхален, като нагоре е увенчан с купол, с овални коридори от север и от юг. Сградата е с общи (външни) размери: дължина - 32, 77 м, ширина – 25,90 м. Два нартекса (притвора) и един портик с широки стъпала оформят църквата от запад. До екзонартекса от север е изграден баптистерий с квадратна форма и с детелинообразна писцина (басейнче) вградена в източната стена. От юг, до нартекса и екзонартекса, е долепен правоъгълен параклис с полукръгла апсида. Над централното квадратно пространство с размери 8 х 8 м се е издигал купол с вероятна височина 17 м. Височината на обиколните коридори е била равна на половината от височината на централното пространство. Шест засводени входа (три от север и три от юг) водят от централното ядро към обиколните коридори.
Съществуването на  църквата е засвидетелствано с три строителни периода, като вътрешността ѝ е била стенописвана през последните два периода. Долните части на стените са били облицовани с мрамор, а подът покрит с мозайки.
Първият строителен период е датиран към края на IV в., когато сградата е служела за мартирий. Той се свързва с издигането на четириконхалното ядро, заградено от север и от юг с обиколни коридори. Начина на градеж от този етап с грижливо иззидана тухлена зидария, наподобява на градежа при Беловската базилика.
Вторият строителен период фиксира превръщането на сградата в църква и се отнася към VI в. Тогава източната конха е съборена и е изградена апсида с предапсидно пространство. По същото време били построени нартексът, екзонартексът и параклисът от юг.
Третият строителен период е от XI в. Тогава е бил добавен портикът от запад. Обиколните коридори вече не са функционирали. Направена е била и нова стенопис на църквата, която повтаря на места схемата на първите стенописи. През този етап около паметника възниква некропол.
Като архитектурен тип „Червената църква“ има близък паралел с църквата в Стоата на Адриан в Атина, отчасти с църквата „Св. София“ в Одрин, както и с някои църкви около Охридското езеро (Охрид и Лин). Неин прототип са езическите мавзолеи (виж Мавзолея в София).
Днес от някогашната богата украса на храма е запазено съвсем малко. Част от стенописите и мозайките на храма се съхраняват в НИМ, но има и стенописи, които изложени на атмосферни влияния, се рушат. Според ЮНЕСКО, те са уникални и наподобяват образците на базиликите в италианския град Равена и Синайските византийски манастири.



Източници:
1. Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи (IV-XII в.)., ГНМ, т. 4, 1922/1925 г.
2. Нели Чанева-Дечевска-Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.