ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Червената църква - гр. Перущица
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Перущица
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Пловдивска
СТАТУС: Недействаща, паметник на културата
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската църква известна като „Червената църква“ се намира на около 1,5 км североизточно от гр. Перущица. До нея се стига по пешеходна алея (дълга 720 м), която започва от ляво на шосето от с. Йоаким Груево, веднага след канала.
Църквата е наречена така поради червения цвят на тухлите ѝ, споени също с червен хоросан, изградена е по технология характерна за ранновизантийското строителство.

История:
„Червената църква“ е проучвана от много български и чуждестранни учени. За нея се споменава още в далечната 1819 г. Първите археологически разкопки на терена, зает от старината са проведени през 1915 г. Църквата е разкрита изцяло през 1921 г., а резултатите са публикувани по късно от А. Фролов. През 1981 г. са направени нови археологически разкопки от М. Ваклинова и В. Танкова, които доуточняват плана и хронологията на паметника, както и строителните му периоди.
Изследователите на „Червената църква“ отнасят  изграждане ѝ от началото на IV век. Тя е била построена до старо езическо светилище, в близост до основните пътни артерии от Тракия към Бяло море и от Константинопол за Западна Европа. Първоначално църквата е изпълнявала функциите на мартирий - култовата сграда предназначена да съхранява паметта на мъченици, загинали за утвърждаване на християнството. Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за  отстояване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал "Света Богородица", но е останал известен като „Червената църква“.
Доскоро (2012 г.) руините на някога величествената сграда стърчаха насред полето в полите на Родопите. Въпреки, че бяха изминали около 40 години от обявяването на старината за паметник на културата, тя се рушеше с всеки изминал ден и за съхраняването ѝ не се правеше нищо. Предпоследното действие, предприето за запазването на църквата, е било през 1985 г., когато поради напукване на запазената голяма арка на храма се е наложило укрепване с дървено скеле.

За щастие, през лятото на 2011 г., заплашеният от пълно унищожение уникален паметник,  е включен в проект за реставрация по Оперативна програма „Регионално развитие", изготвен от Министерството на културата, както и в схема за безвъзмездна финансова помощ: BG 161PO 001/3.1-01/2008 - "Подкрепа за паметници на културата с национално и световно значение, допринасящи за устойчивото развитие на туризма".
Проектът - "Възстановяване, експониране и изграждане на туристическа инфраструктура на  раннохристиянска базилика "Червената църква" край гр. Перущица", чиято обща стойност е 2 304 052 лева и негов бенефициент е МК, е съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие с 1 958 444 лв.
Проектът за възстановяване на  „Червената църква“ съдържа обновяване на укрепващата  конструкцията, архитектурна и живописна реставрация и консервация, изграждане на  информационен център и подобряване на инфраструктура (прокарване на пешеходна алея). Срокът за реализиране на проекта е 2 години (до 20.07.2013 г.), но е завършен предсрочно. Обновеният паметник е официално открит на 19.04.2013 г.
След като старинната църква е вече реставрирана, посещавайки мястото, дори и неспециалистът може да установи, че при „реставрацията“ на „Червената църква“ е приложена схемата „усвояване на средства“, така добре отработена в днешно време от „посветените“. Но, независимо колко пари са влезли в нечий джоб, за ценителите на историята и културата остава успокоението, че поне временно старината е спасена от разруха.


Архитектура и изкуство:
Планът на „Червената църква“ е четириконхален, като нагоре е увенчан с купол, с овални коридори от север и от юг. Сградата е с общи (външни) размери: дължина - 32, 77 м, ширина – 25,90 м. Два нартекса (притвора) и един портик с широки стъпала оформят църквата от запад. До екзонартекса от север е изграден баптистерий с квадратна форма и с детелинообразна писцина (басейнче) вградена в източната стена. От юг, до нартекса и екзонартекса, е долепен правоъгълен параклис с полукръгла апсида. Над централното квадратно пространство с размери 8 х 8 м се е издигал купол с вероятна височина 17 м. Височината на обиколните коридори е била равна на половината от височината на централното пространство. Шест засводени входа (три от север и три от юг) водят от централното ядро към обиколните коридори.
Съществуването на  църквата е засвидетелствано с три строителни периода, като вътрешността ѝ е била стенописвана през последните два периода. Долните части на стените са били облицовани с мрамор, а подът покрит с мозайки.
Първият строителен период е датиран към края на IV в., когато сградата е служела за мартирий. Той се свързва с издигането на четириконхалното ядро, заградено от север и от юг с обиколни коридори. Начина на градеж от този етап с грижливо иззидана тухлена зидария, наподобява на градежа при Беловската базилика.
Вторият строителен период фиксира превръщането на сградата в църква и се отнася към VI в. Тогава източната конха е съборена и е изградена апсида с предапсидно пространство. По същото време били построени нартексът, екзонартексът и параклисът от юг.
Третият строителен период е от XI в. Тогава е бил добавен портикът от запад. Обиколните коридори вече не са функционирали. Направена е била и нова стенопис на църквата, която повтаря на места схемата на първите стенописи. През този етап около паметника възниква некропол.
Като архитектурен тип „Червената църква“ има близък паралел с църквата в Стоата на Адриан в Атина, отчасти с църквата „Св. София“ в Одрин, както и с някои църкви около Охридското езеро (Охрид и Лин). Неин прототип са езическите мавзолеи (виж Мавзолея в София).
Днес от някогашната богата украса на храма е запазено съвсем малко. Част от стенописите и мозайките на храма се съхраняват в НИМ, но има и стенописи, които изложени на атмосферни влияния, се рушат. Според ЮНЕСКО, те са уникални и наподобяват образците на базиликите в италианския град Равена и Синайските византийски манастири.



Източници:
1. Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи (IV-XII в.)., ГНМ, т. 4, 1922/1925 г.
2. Нели Чанева-Дечевска-Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"