ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Църква в м. "Джанавара" - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Църквата в местността „Джанавара“ се намира на около 4 км югозападно от град Варна и на около 1 км западно от квартал „Аспарухово“. Разположена е на североизточния склон на възвишението Джанавар тепе, недалеч от южния бряг на Варненското езеро.
Притежаваща уникална архитектура и красива художествена украса в лицето на изкусно изработени подови мозайки, храмовата сграда, която е изпълнявала функциите на манастирска църква, представлява една от най-интересните ранновизантийски църкви по българските земи.

Проучване:
Старината е разкопана и проучена през 1911 – 1914 г. и 1919 г. от археолозите Херман и Карел Шкорпил с помощта на младия тогава архитект Ал. Рашенов. Дотогава развалините ѝ се извисявали като могила, известна сред старото местно население като „Зъмска могила“ или Илан тепе (Змийска могила) поради многото змии, които са се криели из рушевините. Според Шкорпил на мястото на могилата имало тракийско светилище, а в подножието на Джанавар тепе (от към канала) съществувало древно селище с име Варнас (Варна), което далеч предхождало елинския град Одесос. Приемайки таза теза, не се изключва възможността името на местността „Джана – вар“, а и това на днешния град - „Варна“, да има тракийски произход и да произлиза именно от „Варнас“.
Достатъчно показателен за значимостта на църквата и нейното място в световното културно наследство, говори фактът, че именно до нея (от южната ѝ страна) се намира гробът на първооткривателя ѝ – Херман Шкорпил.
След проучването разкритите стени на църквата остават да стърчат в продължение на десетилетия, до 60-те години на XX век, когато е направена частична консервация и реставрация, но не и на мозайките, които, поради опасност от разрушаването им, са повторно покрити с пръст, без да са изцяло заснети. Дълго време за описание на църквата безкритично се ползват предоставените от Шкорпил данни, в които липсва точно описание на мозайките (само се споменава за тяхното съществуване).
За да могат да станат мозайките достояние на науката и да се изясни оформлението и съвременното им състояние, през 1997 – 1999 г. екип от  Варненския археологически музей с ръководител Александър Минчев провежда частични разкопки на църквата в местността „Джанавара“ и прави консервационно укрепване на мозайките, което поради липса на средства не е изцяло завършено.  
От 2007 г. насетне на обекта се провеждат редовни археологически проучвания, отново под ръководството на Ал. Минчев, но вече с помощта на по-младия му колега Васил Тенекеджиев. За жалост разкопките се извършват „на парче“, спрямо отпуснатите средства, при което този уникален паметник на раннохристиянската култура остава все още нереставриран и не докрай проучен, и ако се продължава със същите темпове, не ще да бъде скоро.

Архитектура:
Раннохристиянската църква има уникален и нетипичен за българските земи план. Представлява еднокорабна църква с вътрешна (вградена в източната стена) апсида, с по две помещения от източната и западната част, с едноделен нартекс и атриум с колонада от запад. Дължината ѝ е 31 м, а ширината - 28 м, а дебелината на стените на наоса е внушителна - 2,5 м. Долните етажи на четирите долепени помещения са изпълнявали култови нужди, а горните им етажи са били използвани като отбранителни кули. От едноделния нартекс на църквата се е влизало в двете западни помещения, северното от които е било баптистерий (кръщелня) с кръстообразна писцина (басейнче) в средата, а южното е с неизяснени функции. Приземните етажи на източните помещения са били пригодени за протезис (отляво на апсидата) и диаконикон (отдясно), като тях до горния етаж се е стигало чрез вити стълби, изградени в дебелината на източната стена.  Вероятно от източните кули по галерии, разположени в горната част на широките надлъжни стени на наоса, се е достигало до подобни кули, разположени на втория етаж над западните помещения, в които няма данни за вътрешни стълби. Всички помещения имат характерна особеност - правоъгълни отстъпи в ъглите. При източните те са двойни при външните стени, а при западните всички отстъпи са единични. Това придава раздвиженост на вътрешната архитектура и не е познато от други раннохристиянски църкви в България.
Полукръглата апсида на църквата е също необичайна - вградена е в източната стена, което е необикновено за раннохристиянската архитектура у нас. Апсидата има двустъпален синтрон, някога облицован с мрамор, а пред нея е имало бема (леко издигната платформа) с олтарна маса в средата. Бемата е била отделена от наоса с мраморна олтарна преграда, от която сега са запазени само основните камъни. Почти в средата на наоса е имало мраморен амвон. При разкопките на братя Шкорпил е открита основата му, също от мрамор, а под нея е разкопана зидана тухлена гробница, в която е бил погребан много възрастен мъж. До него е имало мощи на неизвестен светец, увити в сърмена тъкан и поставени в малко дървено ковчеже.
Източно от криптата, под олтара, в специално иззидана скришница, е открит уникален комплект от три мощехранителници (алабастрова, сребърна и златна), поставени една в друга, като в най-вътрешната имало мощи на неизвестен светец (част от костите на китката) и частица от „Светия кръст“. Алабастровата мощехранителница е с формата на античен саркофаг с двускатен покрив. Сребърната е също във формата на саркофаг, но капакът му е закрепен с пантички, а златната е с формата на правоъгълно сандъче с плосък покрив и украсено със свастикообразен орнамент и разноцветни полускъпоценни камъни.
От запад църквата е имала портал с колони, от който се излизало в атрий (вътрешен двор) с колонади от север и юг и обща ширина 25 м. Дължината му е неизвестна, тъй като при първото проучване не е бил доразкопан или вече е бил силно разрушен в западната си част. Освен това, в страни на църквата са разкрити основите на отделни сгради (жилищни и стопански), което доказва, че в м. „Джанавара“ е съществувал раннохристиянски манастирски комплекс. Последният е бил защитен с масивен каменен зид с дебелина от 0,80 м.
Масивните стени на църквата са градени е от редуващи се пояси от дялани каменни блокове и тухли със спойка от хоросан и очукани тухли. Подовете на централния кораб, олтара и кръщелнята са били покрити с големи мраморни плочи, а на останалите три помещения - североизточното, югоизточното и югозападното с добре запазени при откриването им многоцветни мозайки. Цоклите на стените отвътре са били покрити с мраморна облицовка, а над тях е имало солидна мазилка със стенописи, от които са открити само миниатюрни късчета в синьо, зелено, червено, черно и бяло, но няма данни за фигурална живопис.
От намерените многобройни архитектурни фрагменти се разбира, че църквата е имала богата архитектурна украса. Разкрити са части от: мраморни колони, капители, прозоречни колонки, парапети и др. За жалост голяма част от останките на тази великолепна мраморна украса е била използвана през османското робство за производство на вар.  

С уникалния си план църквата носи елементи на сирийските раннохристиянски строителни традиции, независимо от някои типологични традиции. Появата ѝ на това място може да се свърже с наличието на голяма колония преселници от източните провинции на Византийската империя, които се заселват в Одесос предимно през V – VI в. и създават свои религиозни общини. Няма съмнение, че храмът е бил една от най-представителните църкви в района на Одесос, а може би и една от най-ранните.
Планът на църквата намира единствен по-близък паралел в България с този на църквата от с. Иваняне (дн. квартал на гр. Банкя, Софийско). Планът ѝ има аналогии и с някои храмове от V в. в Мала Азия и Армения.

Изобразително изкуство:
Голямо богатство на църквата в м. „Джанавара“ и блестящи представители на раннохристиянското изобразително изкуство намираме в лицето на нейните великолепни мозайки, заемащи обща площ от около 120 кв.м. Мозайките са изработени в техника оpus tesselatum от кубчета в бял, зелен, черен, червен и жълт цвят. Белите кубчета са от мрамор или мраморизиран варовик, черните и червените - от варовик, а зелените и жълтите - вероятно от шисти или туфи.
Мозайката в североизточното помещение (протезиса) е с дължина 7,60 м и ширина 5,70 м. Тя има бордюр с ширина 80 см, на който са изобразени на бял фон преплетени лози с листа и гроздове, излизащи от съдове, които наподобяват силно схематизирани вази. Централното правоъгълно поле е заето с "килим" от пресичащи се осмоъгълници, оформени от издължени, центрирани и различно оцветени шестоъгълници, с квадрат между тях.
Впечатляващо е, че подобен бордюр на мозайка от България не е познат. Доста близки по начин на представяне са изображенията на лози и гроздове в мозаечно пано от централния кораб на раннохристиянската базилика № 2 в Никополис ад Нестум (недалеч от с. Гърмен, Неврокопско) от края на IV - началото на V в. и от частично запазената мозайка в апсидата на базилика № 7 в Пауталия (Кюстендил) от втората половина на V - началото на VI век. Близки мотиви по оформление на лозите се срещат в някои мозайки от Израел - манастира "Св. Мартириус" в Ма’але Адумим от първата половина на VI в. и раннохристиянската базилика "Св. Стефан" в Хорват Беер-Шема.
За разлика от украсата на бордюра, централното поле на мозайката в североизточното помещение показва една много тривиална геометрична схема. Тя се среща често в различни варианти в България: в подовата мозайка на гробницата в Хисар от IV в., в "горната" църква "Св. София" в София - VI в., в базилика в Кюстендил от втората половина на V - началото на VI в. и др.
Подовата мозайка в югоизточното помещение (диаконикона), което е с размерите на протезиса, също е представена с бордюр, но с украса от вълнообразни бръшлянови клонки с листа и ластари на бял фон. Централното правоъгълно поле е украсено от очертани с черно пресичащи се кръгове с диаметър 66 см, които образуват четирилистно оформени разноцветни ромбове с конкавни стени, центрирани с различни по големина и цвят по-малки ромбчета. Тази доста семпла като схема мозайка прави впечатление главно със съчетанието и яркостта на цветовете си. Мотивът на бордюра - бръшлянови клонки, е един от най-разпространените в мозаечното изкуство на античността. Често срещана е и украсата на централното поле, намираща аналогии в много мозайки от България.
В мозайката на югозападното помещение на църквата, което, както и северозападното - кръщелнята, е с почти квадратна форма - с дължина 6,40 м и ширина 6,10 м, е използвана същата цветова гама. В нея също има, както и в югоизточното помещение, бордюр с украса от вълнообразни бръшлянови клонки с ластари на бял фон, но с големи зелени и червени листа. Тук централното правоъгълно поле е заето от шахматен мотив - редуващи се правоъгълници с размери 35 х 30 см. Подредбата им по цветове е: червено-зелено/бяло/червено и на следващия ред – бяло/червено/жълто. С отлично съчетанието на цветовете, тази мозайка внушава усещането за ярък и пъстроцветен килим. Шахматни мотиви са известни от мозайки в различни места из Балканите (базиликата на Раб, Хърватска) и Европа (базиликата на „Св. Апостоли" в Равена, античната катедрала в Парма).

Мозайките от църквата в м. „Джанавара“ са с отлично качеството на направата и имат много стабилна основа, изработена еднакво във всички помещения. Това ги е запазило сравнително добре въпреки вековете и съвременните вандализми. Тези особености подсказват, че те не са правени "на парче", а са резултат от цялостен и добре обмислен план. Дали са творба на един или на няколко майстора, е трудно да се каже, но ако се съди по орнаменталния бордюр, който е единствен засега на Балканите, твърде е вероятно оформлението на североизточното помещение да е дело на майстор-мозаист, поканен за целта от Изтока. Още повече, че нейната архитектура се свързва с Близкия Изток, и по-точно със Сиро-Палестинския регион. Най-близкият паралел на нейния план засега също е този район - църквата в Хорват Берашот (Израел), датирана в средата на VI в., и може би там трябва да се търси произходът на строителите ѝ и авторът на мозайките.

Кратка история на манастира:
Досега проведените проучвания позволяват до голяма степен да се изясни историята на святото място. Разграничени са четири строителни периода. Последните данни показват, че изграждането на църквата се отнеса към втората половина на  V в., като през този период са изградени и първите допълнителни помещения, оформящи манастирския комплекс. Тази датировка съвпада с времето на заселване на преселници (вероятно сирийци) в Одесос от източните провинции и потвърждава становището, че манастирът е обслужвал местна сирийска християнска общност. По-късните преустройства се отнасят към VІ в. (може би и направата  на мозайките). Последният строителен етап е датиран с монети в началото на VІІ в. Окончателното  унищожаване на манастира вероятно е настъпило през 614 - 615 г., с разорението на Одесос от авари и славяни. Векове след това, през османския период (началото на XIX в.), на върха Джанавар тепе в близост до руините на древния храм турците изграждат военно укрепление (табия), при което голяма част от стените на манастирските помещения са използвани като източник на строителен материал и биват унищожени – камъни са извадени и преупотребени, а мраморните облицовки от църквата са използвани за производство на вар чрез претопяване. Варта е била съхранявана в открита сред руините на манастирска сграда варница. Следва един век запустение, през който затрупаните руини на манастира са известни като Змийската могила. Уникалната църква става известна на света едва в началото на XX в., след като е открита и проучена от братята Шкорпил.

Понастоящем (2015 г.), въпреки изключителната си стойност и удобното си местоположение (намира се само на 200 м встрани от автомагистрала „Черно море“), паметникът все още не е изцяло проучен, реставриран и експониран за посещение, а стои заринат и обрасъл с растителност, за срам за власт имащите – най-вече в лицето на община Варна, за срам и на местните бизнесмени......



Източници:
1. Х. Шкорпил, К. Шкорпил. Двадесетгодишната дейност на Варненското археологическо дружество. В: Известия на Варненското археологическо дружество, 7,  1921, с. 3 – 74;
2. Вера Иванова. Стари църкви и манастири в българските земи (ІV –  ХІV в.). В: Годишник на Народния музей, 5, 1922 – 1925;
3. Александър Минчев. Ранното християнство в Одесос и околностите му. В: ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 36 – 37;
4. Александър Минчев. Две раннохристиянски мозайки с източни мотиви от Варненска  област. В: Християнската идея в историята и културата на Европа (ред. Д. Овчаров). Варна, 2001,  44 – 64;
5. Александър Минчев, Васил Тенекеджиев. Разкопки на раннохристиянския манастир в местността Джанавара край Варна. В: Археологически разкрития и разкопки за 2014г., София, 2015, с. 278 – 281;
5. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 175 – 176;
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"