ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Раннохристиянски комплекс с базилика и мавзолей - гр. София
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София-град
НАСЕЛЕНО МЯСТО: София
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Софийска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянският църковен комплекс с базилика и гробница-мавзолей се намира в квартал "Лозенец,в непосредствена близост до Южен парк.Отдалечеността на двата обекта един от друг е около 100 м.
Базиликата е открита през 2000 г. по време на строеж със съмнителна легитимност.Събитието не останало в тайна и благодарение на активността на гражданството със случая се заели археолози.Впоследсвие разкритията са смайващи-оказва се,че тук през късната античност е бил разположен огромен християнски култов комплекс с внушителна по размери базилика,градена на два етапа( IV и V в.).
Има съвсем основателни предположения,че именно тук се е провел Сердикийският събор през 343-344 г.Датировката на първия строителен период на базилика (IV в.) убедително потвърждава сведенията,които дава бележитият българин Петър Богдан Бакшев (1601-1674),който в своята "История на София" пише: "Триадица е място,където в древността е бил разположен един монастир извън София,на юг към полите на планината,наричана от турците Токмаклия,сега той е разрушен.Казват,че той се наричал от гърците Триада,вярвам,че този монастир е бил посветен на Св. Троица.Също казват,че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял Сердикийският събор."
Това е важно свидетелство както за просъществуването на живото предание чак до ХVII век,така и за мястото на провеждане на събора.Съществува хипотезата ,че той се е състоял в ротондата "Св.Георги",но не е подкрепена с убедителни доказателства.
И в действителност,на мястото на днешния кв."Лозенец",през античността,извън крепостните стени на Сердика,са живеели богати и с висок обществен ранг граждани,голяма е вероятността тук да е било и седалището на епископа.
Въпреки изключително важното значение на археологическата находка за историческата наука и въобще за християнството,строежът не е спрян или поне преместен на необходимо разстояние встрани,а напротив-строителството продължава на същото място,при което са унищожени със строителни машини около три четвърти от останките на базиликата,а на мястото ѝ е издигната висока жилищна сграда.
Редно е да си зададем въпроса кой е виновен за това долно деяние,дали физическият извършител-строителната фирма,тогавашният екип в Министерството на културата и ръководство на Столичната община или самите ние,православните християни,които с нашата ленност и бездействие допуснахме да се извърши това престъпление?!
Днес от огромната базилика с дължина 35 м(една от най-големите по българските земи),с диаметър на апсидата 7 м и предполагаема височина 17,5 м, са оцелели останки заемащи около 800 кв. м,всичко останало е било изринато от булдозерите,след което на мястото на централния кораб е построена една напълно безлична и банална сграда,каквито в София ги има с хиляди.Късноантичната постройка се отличавала с представителния си градеж,имало е колони с капители,мраморна облицовка,а вътрешността на храма е била покрита със стенописи.Разкритите по време на рахеологическите разкопки артефакти в и около базиликата са около три хиляди,сред тях попадат монети,накити,различни съдове и други.Това което е останало след вандалския акт на строителите е южната стена на централния кораб,части от апсидата и притвора,както и отделни градежи,източно от църквата, вероятно останки от апископската резиденция.
Понастоящем малкото останало от ценния паметник-светиня продължава да се руши,обрасло с растителност и превърнато в идеално свърталище на змии.И всичко това на фона на гордо пъчещата се жилищна кооперация-олицетворение на нашите реални ценности и съвест..

Другата част от комплекса - античният мавзолей,е разположен в подножието на хълма Лозенец,на около 100-130 м в северна посока от базиликата,на ул. „Димитър Хаджикоцев” ,до Южния парк и досами двора на общинската охранителна фирма "Егида".
Мавзолеят е открит скоро след базиликата- април 2001 г.,тогава е извършено масирано проучване за наличие на археология на терен от 3000 кв.м. в кв.3 по Застроителния и регулационен план на гр.София.С протокол от 13.09.2001г. на НИПК, обектът е деклариран като археологически паметник на културата с предварителна категория от „национално значение”.След това той бива реставриран и консервиран,а пространството около него офермено.И всичко свързано с развитието и социализацията на паметника спира дотук,за да може през следващите няколко години да обрасне с храсти и бурени,и да се превърне в убежище на клошари.
Едва в началото на 2011 година със средства на Столична община територията на археологическия обект „Късноантичен мавзолей” е почистена и защитена с временна ограда.
Самият мавзолей е с триделно правоъгълно предверие от север, централно правоъгълно засводено помещение с по една конха в двата края,и в най-южната си част–същинска гробна камера,където са разположени 3 масивни каменни саркофага.При археологическите разкопки са намерени много монети и керамика,златен коланен накрайник в саркофазите и фрагментирана стъклена чаша тип „Ваза диатрета”–трети екземпляр в България.По всичко личи,че тук са били погребани членовете на знатна фамилия от Сердика.Мавзолеят датира от периода между последната четвърт на III век и третата четвърт на IV век.
На този етап(пролетта на 2011 г.) Столична община е възложила по задание съгласувано с Националния институт за недвижимо културно наследство ,изготвяне на проект за консервация,реставрация,експониране и социализация на недвижимата културна ценност.Проектът включва изграждане на частично покритие,открито експониране на археологическите останки,както и изграждане на информационен център.
На 21 април 2011 г. обектът е посетен от кметът на София Йорданка Фандъкова и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов.Амбициите на новото ръководство са тук да се изгради образцов археологически парк,както и да се извършат нови разкопки в района,в който според специалистите със сигурност ще се октрият още структури от раннохристиянския комплекс.
Слава Богу!Поставено е началото на едно светло дело,което да се надяваме,че ще бъде увенчано с успех.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"