Раннохристиянският църковен комплекс с базилика и гробница-мавзолей се намира в квартал "Лозенец,в непосредствена близост до Южен парк.Отдалечеността на двата обекта един от друг е около 100 м.
Базиликата е открита през 2000 г. по време на строеж със съмнителна легитимност.Събитието не останало в тайна и благодарение на активността на гражданството със случая се заели археолози.Впоследсвие разкритията са смайващи-оказва се,че тук през късната античност е бил разположен огромен християнски култов комплекс с внушителна по размери базилика,градена на два етапа( IV и V в.).
Има съвсем основателни предположения,че именно тук се е провел Сердикийският събор през 343-344 г.Датировката на първия строителен период на базилика (IV в.) убедително потвърждава сведенията,които дава бележитият българин Петър Богдан Бакшев (1601-1674),който в своята "История на София" пише: "Триадица е място,където в древността е бил разположен един монастир извън София,на юг към полите на планината,наричана от турците Токмаклия,сега той е разрушен.Казват,че той се наричал от гърците Триада,вярвам,че този монастир е бил посветен на Св. Троица.Също казват,че поради големите удобства и поради добрия въздух на това място се е състоял Сердикийският събор."
Това е важно свидетелство както за просъществуването на живото предание чак до ХVII век,така и за мястото на провеждане на събора.Съществува хипотезата ,че той се е състоял в ротондата "Св.Георги",но не е подкрепена с убедителни доказателства.
И в действителност,на мястото на днешния кв."Лозенец",през античността,извън крепостните стени на Сердика,са живеели богати и с висок обществен ранг граждани,голяма е вероятността тук да е било и седалището на епископа.
Въпреки изключително важното значение на археологическата находка за историческата наука и въобще за християнството,строежът не е спрян или поне преместен на необходимо разстояние встрани,а напротив-строителството продължава на същото място,при което са унищожени със строителни машини около три четвърти от останките на базиликата,а на мястото ѝ е издигната висока жилищна сграда.
Редно е да си зададем въпроса кой е виновен за това долно деяние,дали физическият извършител-строителната фирма,тогавашният екип в Министерството на културата и ръководство на Столичната община или самите ние,православните християни,които с нашата ленност и бездействие допуснахме да се извърши това престъпление?!
Днес от огромната базилика с дължина 35 м(една от най-големите по българските земи),с диаметър на апсидата 7 м и предполагаема височина 17,5 м, са оцелели останки заемащи около 800 кв. м,всичко останало е било изринато от булдозерите,след което на мястото на централния кораб е построена една напълно безлична и банална сграда,каквито в София ги има с хиляди.Късноантичната постройка се отличавала с представителния си градеж,имало е колони с капители,мраморна облицовка,а вътрешността на храма е била покрита със стенописи.Разкритите по време на рахеологическите разкопки артефакти в и около базиликата са около три хиляди,сред тях попадат монети,накити,различни съдове и други.Това което е останало след вандалския акт на строителите е южната стена на централния кораб,части от апсидата и притвора,както и отделни градежи,източно от църквата, вероятно останки от апископската резиденция.
Понастоящем малкото останало от ценния паметник-светиня продължава да се руши,обрасло с растителност и превърнато в идеално свърталище на змии.И всичко това на фона на гордо пъчещата се жилищна кооперация-олицетворение на нашите реални ценности и съвест..

Другата част от комплекса - античният мавзолей,е разположен в подножието на хълма Лозенец,на около 100-130 м в северна посока от базиликата,на ул. „Димитър Хаджикоцев” ,до Южния парк и досами двора на общинската охранителна фирма "Егида".
Мавзолеят е открит скоро след базиликата- април 2001 г.,тогава е извършено масирано проучване за наличие на археология на терен от 3000 кв.м. в кв.3 по Застроителния и регулационен план на гр.София.С протокол от 13.09.2001г. на НИПК, обектът е деклариран като археологически паметник на културата с предварителна категория от „национално значение”.След това той бива реставриран и консервиран,а пространството около него офермено.И всичко свързано с развитието и социализацията на паметника спира дотук,за да може през следващите няколко години да обрасне с храсти и бурени,и да се превърне в убежище на клошари.
Едва в началото на 2011 година със средства на Столична община територията на археологическия обект „Късноантичен мавзолей” е почистена и защитена с временна ограда.
Самият мавзолей е с триделно правоъгълно предверие от север, централно правоъгълно засводено помещение с по една конха в двата края,и в най-южната си част–същинска гробна камера,където са разположени 3 масивни каменни саркофага.При археологическите разкопки са намерени много монети и керамика,златен коланен накрайник в саркофазите и фрагментирана стъклена чаша тип „Ваза диатрета”–трети екземпляр в България.По всичко личи,че тук са били погребани членовете на знатна фамилия от Сердика.Мавзолеят датира от периода между последната четвърт на III век и третата четвърт на IV век.
На този етап(пролетта на 2011 г.) Столична община е възложила по задание съгласувано с Националния институт за недвижимо културно наследство ,изготвяне на проект за консервация,реставрация,експониране и социализация на недвижимата културна ценност.Проектът включва изграждане на частично покритие,открито експониране на археологическите останки,както и изграждане на информационен център.
На 21 април 2011 г. обектът е посетен от кметът на София Йорданка Фандъкова и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов.Амбициите на новото ръководство са тук да се изгради образцов археологически парк,както и да се извършат нови разкопки в района,в който според специалистите със сигурност ще се октрият още структури от раннохристиянския комплекс.
Слава Богу!Поставено е началото на едно светло дело,което да се надяваме,че ще бъде увенчано с успех.