ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Раннохристиянска базилика в м. "Градището" - с. Лозарево
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Бургас
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Лозарево
ЕПАРХИЯ: Сливенска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карнобатска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: Консервирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската базилика е разположена в приблизително централната част на крепостта „Градището“ в местността „Ак бунар“, която от своя страна се намира на около 1,5 км северно от село Лозарево.

За крепостта „Градището“:

Обектът попада за първи път на полезрението на историците през 1885 г., когато е скициран от братята К. И Х. Шкорпил. Първият изследовател на „Градището“ е Ат. Игнатиев, който през 1918-1919 г. привежда своебразни спасителни разкопки. Той разчиства терена, засаден по това време с лозя и прави заснемане на крепостта.  При това първо проучване са намерени значителен брой находки – строителни детайли (колони, бази, капители и др.), керамични съдове (амфори, „кюпове“ и др.), монети, накити, остриета от стрели, римски лампички, земеделски сечива и други. Част от артефактите днес се намират в Карнобатския исторически музей. По-късно, през периода 1983-1991 г. старината е проучена от археоложката Цоня Дражева (родом от с. Лозарево) и Иван Карайотов, след което работата е преустановена поради липса на средства. Последните изследвания в местността „Ак бунар“ се проведени от археолога Атанас Орачев, по време на теренното обхождане на землището на с. Лозарево.

От досега направените научни проучвания е установено, че първоначално живота в м. „Ак бунар“ възниква около едноименния извор, върху южния ѝ склон, през късножелязната епоха (втората половина на I хил. пр. Хр.), когато траките отседнали тук и основали селище. Най-ранната находка, намерена в местността е една глинена купа, отнесена към VI-IV в. пр. Хр. Тукашното селище е просъществувало и през римската епоха, когато е било оградено с мощна крепостна стена (следите ѝ могат да се проследят и днес).
Тъй като селището се е намирало до един от главните балкански пътища (свързвал е Подунавието с Тракия и Цариград), в непосредствена близост южно от него е била изградена римска пътна станция, вероятно през II в. сл. Хр. По-късно, някъде през III в. пътната станция прераства в римски кастел (укрепление), който през следващите няколко века бива на няколко пъти разрушаван и наново въздиган. Този кастел, известен днес като крепостта „Градището“, през годините е разпознаван от някои  негови изследователи за византийската крепост „Голое“ - първо от Ат. Игнатиев, а след това и от Ц. Дражева. Те са се позовавали на сведенията от византийската принцеса Ана Комнина и арабският географ Идриси, според които Голое е била най-близката крепост южно от прохода Сидера (Ришкия проход), а крепостта Маркели пък се е намирала на половин ден път между Дямполис (Ямбол) и въпросната Голое. Все пак въпросът ще остане отворен, докато не бъде намерен достоверен епиграфски паметник.
Наличието на представителна раннохристиянска базилика в огражденията на крепостта, дава основания да се предположи, че тук е бил разположен един от епископските центрове на митрополията Хемимонт. Името на тукашната епископия не е известно, но би могло да бъде установено само, ако в района на крепостта, бъдат проведени целенасочени археологически разкопки.
Римската крепост, попаднала в края IV в. в границите на Източната Римска империя (Византия), е окончателно разрушена най-късно в края на VI в., по време на масираните аварски и славянски нашествия.
При влизането на тези земи – областта Загора в пределите на българската държава през VIII в., северно от разрушената крепост, на платото в м. „Ак бунар“ е било изградено землено укрепление – аул, което първоначално е било свързано с охраната на южната граница. Част от южния вал на съоръжението може добре да се проследи и днес.
Каква е била съдбата на българския аул и дали крепостта е била възобновена през средновековието? - за сега няма категорични доказателства, които да дадат отговор на този въпрос. Съществува предположение, че тук е било разположено средновековното българско село Златово, което е локализирано в землището на Лозарево. Много тайни за историята на мястото ще останат забулени, докато не се направят задълбочени и системни археологически проучвания.

В архитектурно отношение крепостта „Градището“ е затваряла пространство с формата на правилен четириъгълник с дължина 160 м и широчина 108 м. В северозападната ѝ част е имало допълнително укрепено пространство във вид на четириъгълник с размери 60 х 50 м. Общата ѝ площ е около 17 дка. На ъглите на крепостната стена и на допълнително укрепеното пространство са се издигали правоъгълни кули с дължина 9.6 м и широчина 8.3 м. Стените са били дебели 1.2 м и са били изградени от продълговати варовикови блокове с различни размери споени с хоросан. За жалост, голяма част тези камъни през последните 1-2 столетия са били използвани от лозаревци за строителен материал при строеж на къщите им. Показателен е фактът, че през 1918-1919 г., когато Ат. Игнатиев проучва крепостта, стените ѝ все още значително стърчали над земята. На места камъните от крепостните стени се редували с редове от тухли с различна форма. Стените на кулите са били дебели 3 м и са били изградени от тухли с различна дебелина. Според Ц. Дражева и Иван Карайотов, които проучват източната част на крепостта, изграждането ѝ е претърпяло два строителни периода. Първия се характеризира със смесен градеж от добре обработени каменни блокчета със спойка от червен хоросан, редуващи се с пояс от пет реда тухли. Датиран е към IV век. Вторият строителен период се отнася не по- късно от средата на VI век, когато крепостното съоръжение с пристройката е претърпяло редица поправки и някой конструктивни промени. Градежът на втория период е от обработени каменни блокове със спойка от бял хоросан. Трябва да се знае, че датирането на строителните периоди не е окончателно и търпи поправки.
Селището около крепостта е заемало пространство, дълго 1 км и широко около 500 м. То е било укрепено със зидове. Днес добре може да се проследи западният зид, който е с направление ЮЗ-СИ. Днешният каптаж на извора „Ак бунар“ е бил действащ и през античността. Трасето му може да се проследи в продължение на 250 м.
От българското землено укрепление (аулът) е добре запазен южният вал, който е перпендикулярен на по-стария каменен зид, ограждал античното селище. Максималната запазена височина на външното му лице е около 4 м, на вътрешното – около 1м. Укрепеното пространство на аулът е с неправилна овална форма, продиктувана от очертанията на терена. Големият диаметър е 150 м, а малкият – 100 м. Във вътрешността на укреплението е построено съвременно водоснабдително съоръжение. Образуваният при изкопаването му насип позволява да се видят неголям брой фрагменти от късноантична битова керамика.


За базиликата:

История:
Установено е, че раннохристиянската базилика в крепостта „Градището“ е изградена за да продължи функциите на друга – по-ранна църква. Първият известен християнски храм в района се е намирал в м. „Черковището“, на около 500-600 м югоизточно от чешмата „Ак бунар“ при кастела. Останките ѝ добре личали до към 20-те години на XX в., когато били разнесени при риголването на лозята. Днес огледът на терена показва, че тя е напълно заличена. През 80-те години археоложката Ц. Дражева провежда разкопки на тази базилика, но досега не е публикувано нейно описание. Раннохристиянската църква е била изградена върху неолитна селищна могила от VI хил. пр. Хр. Тъй като няма запазени материали, паметникът не е датиран със сигурност. Но имайки се предвид събитията в Тракия и факта, че е построена покрай трасето на римския път до сравнително голямо селище (в м. „Ак бунар“), то най-вероятната ѝ датировка може да се отнесе към втората четвърт на IV в. Това е времето преди голямото готско нашествие през 377-378 г. Изглежда тъкмо при това нашествие базиликата е изцяло разрушена, което наложило да строят нова, но този път в крепостта.
От историческа гледна точка, много е вероятно крепостната базилика да е била изградена още в края на IV в., не много след готските опустошения. Според Ц. Дражева пък, която прави проучвания в източната част на крепостта и разкрива базиликата през 1987 г., изграждането на паметника се отнася към втората половина на V в. - началото на VI в. Тя изтъква архитектурните особености на базиликата, които показват промяна в дотогава приетия план за храмово строителство, свързана с налагането на новата литургична схема след Третия вселенски събор  (432 г.) с т. нар. Теодосиев едикт. Във връзка с последния „част от тайнствата можели да бъдат извършвани в двора пред южния кораб, което определяло и неговото специално място във функциите на християнския храм“. Въпреки тези доводи, не може да се вземе категорично становище по датировката на базиликата, докато данните от археологическите разкопки не бъдат публикувани, съобразно съвременните научни изисквания.

Архитектура:
По план базиликата е трикорабна с нартекс (притвор) в западната ѝ част. Тя е от типа „базилики с удължен наос“ с една апсида в източния край на централния кораб и два тесни странични кораба (северен и южен). Общите размери на базиликата са 24,7 х 8 м, като ширината на нартекса е 4 м. Градежът на сградата е от каменни блокове споени с бял хоросан.
Днес стените на старинната църква, имайки се предвид че цялата местност дълго време е служила за „кариера“ на лозаревци, са запазени на височина до около 1,50 м над земята. Хубаво е, че веднага след преустановяване на археологическите разкопки паметникът е бил консервиран, което е попречило на по нататъшното му разрушение.


Източници:
1. Игнатиев, А. - Градището при с. Комарево, Карнобатско.; ИАИ за 1921/1922 г., 1924 г., 206-215.
2. Дражева, Ц. - Археологически проучвания на късноантичната крепост в местността „Градището-Голое“. В: История и култура на Карнобатския край, т. 4, 2002 г.
3. Орачев, Ат.; Кабакчиев, Ю.; Банчева, Ел. - Из миналото на Лозарево – Коморева (от първото селище до 1885 г.), том 1, под печат.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"