Раннохристиянската базилика е разположена в приблизително централната част на крепостта „Градището“ в местността „Ак бунар“, която от своя страна се намира на около 1,5 км северно от село Лозарево.

За крепостта „Градището“:

Обектът попада за първи път на полезрението на историците през 1885 г., когато е скициран от братята К. И Х. Шкорпил. Първият изследовател на „Градището“ е Ат. Игнатиев, който през 1918-1919 г. привежда своебразни спасителни разкопки. Той разчиства терена, засаден по това време с лозя и прави заснемане на крепостта.  При това първо проучване са намерени значителен брой находки – строителни детайли (колони, бази, капители и др.), керамични съдове (амфори, „кюпове“ и др.), монети, накити, остриета от стрели, римски лампички, земеделски сечива и други. Част от артефактите днес се намират в Карнобатския исторически музей. По-късно, през периода 1983-1991 г. старината е проучена от археоложката Цоня Дражева (родом от с. Лозарево) и Иван Карайотов, след което работата е преустановена поради липса на средства. Последните изследвания в местността „Ак бунар“ се проведени от археолога Атанас Орачев, по време на теренното обхождане на землището на с. Лозарево.

От досега направените научни проучвания е установено, че първоначално живота в м. „Ак бунар“ възниква около едноименния извор, върху южния ѝ склон, през късножелязната епоха (втората половина на I хил. пр. Хр.), когато траките отседнали тук и основали селище. Най-ранната находка, намерена в местността е една глинена купа, отнесена към VI-IV в. пр. Хр. Тукашното селище е просъществувало и през римската епоха, когато е било оградено с мощна крепостна стена (следите ѝ могат да се проследят и днес).
Тъй като селището се е намирало до един от главните балкански пътища (свързвал е Подунавието с Тракия и Цариград), в непосредствена близост южно от него е била изградена римска пътна станция, вероятно през II в. сл. Хр. По-късно, някъде през III в. пътната станция прераства в римски кастел (укрепление), който през следващите няколко века бива на няколко пъти разрушаван и наново въздиган. Този кастел, известен днес като крепостта „Градището“, през годините е разпознаван от някои  негови изследователи за византийската крепост „Голое“ - първо от Ат. Игнатиев, а след това и от Ц. Дражева. Те са се позовавали на сведенията от византийската принцеса Ана Комнина и арабският географ Идриси, според които Голое е била най-близката крепост южно от прохода Сидера (Ришкия проход), а крепостта Маркели пък се е намирала на половин ден път между Дямполис (Ямбол) и въпросната Голое. Все пак въпросът ще остане отворен, докато не бъде намерен достоверен епиграфски паметник.
Наличието на представителна раннохристиянска базилика в огражденията на крепостта, дава основания да се предположи, че тук е бил разположен един от епископските центрове на митрополията Хемимонт. Името на тукашната епископия не е известно, но би могло да бъде установено само, ако в района на крепостта, бъдат проведени целенасочени археологически разкопки.
Римската крепост, попаднала в края IV в. в границите на Източната Римска империя (Византия), е окончателно разрушена най-късно в края на VI в., по време на масираните аварски и славянски нашествия.
При влизането на тези земи – областта Загора в пределите на българската държава през VIII в., северно от разрушената крепост, на платото в м. „Ак бунар“ е било изградено землено укрепление – аул, което първоначално е било свързано с охраната на южната граница. Част от южния вал на съоръжението може добре да се проследи и днес.
Каква е била съдбата на българския аул и дали крепостта е била възобновена през средновековието? - за сега няма категорични доказателства, които да дадат отговор на този въпрос. Съществува предположение, че тук е било разположено средновековното българско село Златово, което е локализирано в землището на Лозарево. Много тайни за историята на мястото ще останат забулени, докато не се направят задълбочени и системни археологически проучвания.

В архитектурно отношение крепостта „Градището“ е затваряла пространство с формата на правилен четириъгълник с дължина 160 м и широчина 108 м. В северозападната ѝ част е имало допълнително укрепено пространство във вид на четириъгълник с размери 60 х 50 м. Общата ѝ площ е около 17 дка. На ъглите на крепостната стена и на допълнително укрепеното пространство са се издигали правоъгълни кули с дължина 9.6 м и широчина 8.3 м. Стените са били дебели 1.2 м и са били изградени от продълговати варовикови блокове с различни размери споени с хоросан. За жалост, голяма част тези камъни през последните 1-2 столетия са били използвани от лозаревци за строителен материал при строеж на къщите им. Показателен е фактът, че през 1918-1919 г., когато Ат. Игнатиев проучва крепостта, стените ѝ все още значително стърчали над земята. На места камъните от крепостните стени се редували с редове от тухли с различна форма. Стените на кулите са били дебели 3 м и са били изградени от тухли с различна дебелина. Според Ц. Дражева и Иван Карайотов, които проучват източната част на крепостта, изграждането ѝ е претърпяло два строителни периода. Първия се характеризира със смесен градеж от добре обработени каменни блокчета със спойка от червен хоросан, редуващи се с пояс от пет реда тухли. Датиран е към IV век. Вторият строителен период се отнася не по- късно от средата на VI век, когато крепостното съоръжение с пристройката е претърпяло редица поправки и някой конструктивни промени. Градежът на втория период е от обработени каменни блокове със спойка от бял хоросан. Трябва да се знае, че датирането на строителните периоди не е окончателно и търпи поправки.
Селището около крепостта е заемало пространство, дълго 1 км и широко около 500 м. То е било укрепено със зидове. Днес добре може да се проследи западният зид, който е с направление ЮЗ-СИ. Днешният каптаж на извора „Ак бунар“ е бил действащ и през античността. Трасето му може да се проследи в продължение на 250 м.
От българското землено укрепление (аулът) е добре запазен южният вал, който е перпендикулярен на по-стария каменен зид, ограждал античното селище. Максималната запазена височина на външното му лице е около 4 м, на вътрешното – около 1м. Укрепеното пространство на аулът е с неправилна овална форма, продиктувана от очертанията на терена. Големият диаметър е 150 м, а малкият – 100 м. Във вътрешността на укреплението е построено съвременно водоснабдително съоръжение. Образуваният при изкопаването му насип позволява да се видят неголям брой фрагменти от късноантична битова керамика.


За базиликата:

История:
Установено е, че раннохристиянската базилика в крепостта „Градището“ е изградена за да продължи функциите на друга – по-ранна църква. Първият известен християнски храм в района се е намирал в м. „Черковището“, на около 500-600 м югоизточно от чешмата „Ак бунар“ при кастела. Останките ѝ добре личали до към 20-те години на XX в., когато били разнесени при риголването на лозята. Днес огледът на терена показва, че тя е напълно заличена. През 80-те години археоложката Ц. Дражева провежда разкопки на тази базилика, но досега не е публикувано нейно описание. Раннохристиянската църква е била изградена върху неолитна селищна могила от VI хил. пр. Хр. Тъй като няма запазени материали, паметникът не е датиран със сигурност. Но имайки се предвид събитията в Тракия и факта, че е построена покрай трасето на римския път до сравнително голямо селище (в м. „Ак бунар“), то най-вероятната ѝ датировка може да се отнесе към втората четвърт на IV в. Това е времето преди голямото готско нашествие през 377-378 г. Изглежда тъкмо при това нашествие базиликата е изцяло разрушена, което наложило да строят нова, но този път в крепостта.
От историческа гледна точка, много е вероятно крепостната базилика да е била изградена още в края на IV в., не много след готските опустошения. Според Ц. Дражева пък, която прави проучвания в източната част на крепостта и разкрива базиликата през 1987 г., изграждането на паметника се отнася към втората половина на V в. - началото на VI в. Тя изтъква архитектурните особености на базиликата, които показват промяна в дотогава приетия план за храмово строителство, свързана с налагането на новата литургична схема след Третия вселенски събор  (432 г.) с т. нар. Теодосиев едикт. Във връзка с последния „част от тайнствата можели да бъдат извършвани в двора пред южния кораб, което определяло и неговото специално място във функциите на християнския храм“. Въпреки тези доводи, не може да се вземе категорично становище по датировката на базиликата, докато данните от археологическите разкопки не бъдат публикувани, съобразно съвременните научни изисквания.

Архитектура:
По план базиликата е трикорабна с нартекс (притвор) в западната ѝ част. Тя е от типа „базилики с удължен наос“ с една апсида в източния край на централния кораб и два тесни странични кораба (северен и южен). Общите размери на базиликата са 24,7 х 8 м, като ширината на нартекса е 4 м. Градежът на сградата е от каменни блокове споени с бял хоросан.
Днес стените на старинната църква, имайки се предвид че цялата местност дълго време е служила за „кариера“ на лозаревци, са запазени на височина до около 1,50 м над земята. Хубаво е, че веднага след преустановяване на археологическите разкопки паметникът е бил консервиран, което е попречило на по нататъшното му разрушение.


Източници:
1. Игнатиев, А. - Градището при с. Комарево, Карнобатско.; ИАИ за 1921/1922 г., 1924 г., 206-215.
2. Дражева, Ц. - Археологически проучвания на късноантичната крепост в местността „Градището-Голое“. В: История и култура на Карнобатския край, т. 4, 2002 г.
3. Орачев, Ат.; Кабакчиев, Ю.; Банчева, Ел. - Из миналото на Лозарево – Коморева (от първото селище до 1885 г.), том 1, под печат.