Аулът на кан Омуртаг се намира на 2 км южно от с. Хан Крум, разположен е в местността „Хисар кале“, върху полегат склон в близост до река Камчия. Той представлява прабългарски укрепен дворец и изграждането му се свързва със строителните дейности на кан Омуртаг. Според намерения в близост Чаталарски надпис, издълбан върху каменна колона, аулът е бил построен от Омуртаг в 822 г., като е просъществувал е до XI век.
Съоръжението се състои от землено укрепление с правоъгълна форма 515 м. на 405 м. и каменна крепост в него 110 на 93 м., която е почти в центъра. Общата площ на аула е около 250 дка. Сравнително по-добре е запазен западния ров, който има ширина 4-5 м. и вал около 1.5- 2 м. Зидът на крепостта, широк от 1.7 до 1.9 м., е изграден от дялани блокове и хоросан. Между вътрешната каменна крепост и външното землено укрепление се е намирало неизвестно до скоро трето укрепително съоръжение – палисада, изградено от дърво. В аула е разкрито пространство от около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Там е открит каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. В рамките на укреплението има и две прабългарски могили.
Аулът при село Хан Крум е регистриран още в началото на XX век от Карел Шкорпил, който дава описание и скица. Първите разкопки в аула започват в края на 50-те години и продължават до края на 70-те години на миналия век, като техни ръководители са археоложките Вера Антонова и Цветана Дремсизова. Едва през 2002 г. д-р Тодор Балабанов и екип на археологическия музей във Велики Преслав подновяват проучванията, които продължават и сега.
В резултат на археологическите разкопки през годините, в границите на по-сетнешно изградения аул са разкрити общо 5 църкви - 4 раннохристиянски (IV-VI в.) и една средновековна (IX в.). Три от тях (Църква №1, Църква №2 и Църква № 3) са открити от В. Антонова по време на първите разкопки, а останалите две (Църква №4 и Църква №5) през последното десетилетие. Наличието на толкова християнски култови сгради с еднородна архитектура и белези, съсредоточени в близост една до друга, дава основание на учените да приемат тезата, че тук е съществувал раннохристиянски епископски център. И по-точно, епископски център свързан с християнизираните федерати от Мизийски готи ариани. Предполога се, че голямата епископска църква (Базилика №4) е била лична на готския епископ Вулфила, създал древно-германската азбука и превел библията на готски.
Тук са открити и следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствено създадена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век. По-късно, след повече от 3 века, мястото е използвано от българите, които изградили т. нар. Аул на хан Омуртаг.
 Понастоящем Аулът на хан Омуртаг не е социализиран, до него се достига по черен път обслужващ по-скоро местните земеделски стопани отколкото археологическия обект. Освен указателните табели по пътя между Велики Преслав и Шумен липсват други такива. С изключение на два от памениците (Църква №1 и Църква №2), мястото е необлагородено и е в процес на археологическо проучване.

Описание на раннохристиянските църкви при аула:

Църква №1 се намира северно от каменната крепостна стена на аула. Тя е изградена върху църква №2 и е по-късната. И двете са открити от В. Антонова по време на проведените археологически проучвания през 1967/68 г.
По план църквата представлява трикорабна, едноапсидна базилика с триделен нартекс и външни размери - дължина (с апсидата) 23,50 м и ширина 15,10 м. Просторният централен кораб е отделен от страничните с колони. Централният вход на сградата е бил от запад и до него се е стигало по външно стълбище. Имало е и друг вход - на южната стена, на 2,70 м от югоизточния ъгъл.
Основите на църквата са градени от правилно наредени ломени камъни споени с хоросан. В градежа на базиликата са използвани строителни материали от предхождащата я Църква №2.
Църквата намира паралел с базиликите от Хисаря (№7 и №8) и Базилика №1 под църквата "Св. София" от Сердика.
Според В. Антонова църквата е построена към края на V или началото на VI в.

Църква №2 е най-старата от групата църкви в аула. Тъй като камъните от зидовите ѝ са били преизползвани при строежа на по-късната базилика №1, от нея е запазено малко - само апсидата, североизточния ъгъл и външното лице на южната стена. По план църквата е била трикорабна, с широк среден и много тесни странични кораби, с голяма апсида и едноделен нартекс. Размерите ѝ са значително по-малки от тези на изградената върху нея базилика, външното им измерение е: дължина - 16,20 м, ширина - 9 м. Архитектурните особености на този паметник показват източно-стилни характеристики.
Градежът на стените на храма е от грубо обработени варовикови камъни и спойка от бял хоросан. Нивото на тази църква е с около 1 м по-ниско от нивото на Църква №1. Планът на църквата подсказва, че е била покрита с дървена конструкция.
Според В. Антонова, в по-късен период постройката е била разширена от север, запад и юг, като вероятно това е бил екзонартекс.
От намерните в насипа фрагменти от стенописи се разбира, че вътрешността на църквата е била стенописана. Голяма част от стенописите с фрескова техника, представляват орнаменти, стилизирани плодове и човешки образи. На олтарната стена е намерен голям стенописен орнамент. Тези забележителни стенописи са едни от най-ранните по българските земи.
Църква №2 е датирана от В. Антонова към първата половина на IV в., а от Т. Иванов към средата или втората половина на IV в. Била е разрушена в края на IV - началото на V в.
До базиликата са разкрити два гроба с уникални гробни находки, принадлежащи към старогерманският (готски) художествен стил. Тези разкрития са поредното доказателство, че към средата на ІV и V в. тук се е намирал готски епископски център.

Църква №4 се намира непосредствено (външно) до североизточния ъгъл на междинното дървено укрепление (палисада) на аула. Открита е през 2002 г. след като иманяри разкопават ранносредновековна могила №1 и попадат на зидове. Впоследствие се оказа, че това са останките на църква №4, върху която в по-късен период е насипана прабългарската могила. Обектът е напълно проучен по време на разкопките от 2002 г. до 2009 г., ръководени от археолога Тодор Балабанов.
В архитектурно отношение църквата представлява едноапсидна трикорабна базилика, чийто централен кораб е значително по-широк от двата странични. Апсидата отвътре е полукръгла, а отвън петстенна. Характерно за плана на сградата е наличието на две малки помещения долепени към северната и южната стена, така че източните им стени лежат на една линия с източната стена на наоса. Вероятно е едното помещение е служело за параклис (възможно е в него да са били оставяни даровете на богомолците), а другото - за баптистерий (кръщелня).
Върху цялото северно помещение и част от северния кораб през ранното средновековие е било изградено култово съоръжение с овална форма.
Около базиликата и под нейното подово ниво са открити множество погребения. Находките в гробовете, сред които попадат – бронзови фибули, позлатени брошки, тока от колан, различни по големина мъниста и др., се отнасят най-общо към художествения стил на готите. Това е още едно доказателство, че епископския център, предшествал с 4 века аула на хан Омуртаг, е обслужвал главно християнизираните готи, които като римски федерати обитавали през ІV-V в. “под един покрив” с местното население и тази част на провинция Долна Мизия.

Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
2. Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.
3. Тодор Балабанов, Кремена Стоева, Проучване на обект „Готски епископски център” в Аула на хан Омуртаг, до с. Хан Крум, АОР 2004, изд. БАН, 2005 г.
4. Кремена Стоева, Тодор Балабанов, Пламен Славов, Археологически разкопки в Аула на кан Омуртаг до с. Хан Крум, Община В. Преслав, АОР 2010, изд. БАН, 2011 г.