ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Църкви при Аула на Кан Омуртаг - с. Хан Крум
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Шумен
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Хан Крум
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Шуменска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Аулът на кан Омуртаг се намира на 2 км южно от с. Хан Крум, разположен е в местността „Хисар кале“, върху полегат склон в близост до река Камчия. Той представлява прабългарски укрепен дворец и изграждането му се свързва със строителните дейности на кан Омуртаг. Според намерения в близост Чаталарски надпис, издълбан върху каменна колона, аулът е бил построен от Омуртаг в 822 г., като е просъществувал е до XI век.
Съоръжението се състои от землено укрепление с правоъгълна форма 515 м. на 405 м. и каменна крепост в него 110 на 93 м., която е почти в центъра. Общата площ на аула е около 250 дка. Сравнително по-добре е запазен западния ров, който има ширина 4-5 м. и вал около 1.5- 2 м. Зидът на крепостта, широк от 1.7 до 1.9 м., е изграден от дялани блокове и хоросан. Между вътрешната каменна крепост и външното землено укрепление се е намирало неизвестно до скоро трето укрепително съоръжение – палисада, изградено от дърво. В аула е разкрито пространство от около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Там е открит каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. В рамките на укреплението има и две прабългарски могили.
Аулът при село Хан Крум е регистриран още в началото на XX век от Карел Шкорпил, който дава описание и скица. Първите разкопки в аула започват в края на 50-те години и продължават до края на 70-те години на миналия век, като техни ръководители са археоложките Вера Антонова и Цветана Дремсизова. Едва през 2002 г. д-р Тодор Балабанов и екип на археологическия музей във Велики Преслав подновяват проучванията, които продължават и сега.
В резултат на археологическите разкопки през годините, в границите на по-сетнешно изградения аул са разкрити общо 5 църкви - 4 раннохристиянски (IV-VI в.) и една средновековна (IX в.). Три от тях (Църква №1, Църква №2 и Църква № 3) са открити от В. Антонова по време на първите разкопки, а останалите две (Църква №4 и Църква №5) през последното десетилетие. Наличието на толкова християнски култови сгради с еднородна архитектура и белези, съсредоточени в близост една до друга, дава основание на учените да приемат тезата, че тук е съществувал раннохристиянски епископски център. И по-точно, епископски център свързан с християнизираните федерати от Мизийски готи ариани. Предполога се, че голямата епископска църква (Базилика №4) е била лична на готския епископ Вулфила, създал древно-германската азбука и превел библията на готски.
Тук са открити и следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствено създадена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век. По-късно, след повече от 3 века, мястото е използвано от българите, които изградили т. нар. Аул на хан Омуртаг.
 Понастоящем Аулът на хан Омуртаг не е социализиран, до него се достига по черен път обслужващ по-скоро местните земеделски стопани отколкото археологическия обект. Освен указателните табели по пътя между Велики Преслав и Шумен липсват други такива. С изключение на два от памениците (Църква №1 и Църква №2), мястото е необлагородено и е в процес на археологическо проучване.

Описание на раннохристиянските църкви при аула:

План на Църква №1Църква №1 се намира северно от каменната крепостна стена на аула. Тя е изградена върху църква №2 и е по-късната. И двете са открити от В. Антонова по време на проведените археологически проучвания през 1967/68 г.
По план църквата представлява трикорабна, едноапсидна базилика с триделен нартекс и външни размери - дължина (с апсидата) 23,50 м и ширина 15,10 м. Просторният централен кораб е отделен от страничните с колони. Централният вход на сградата е бил от запад и до него се е стигало по външно стълбище. Имало е и друг вход - на южната стена, на 2,70 м от югоизточния ъгъл.
Основите на църквата са градени от правилно наредени ломени камъни споени с хоросан. В градежа на базиликата са използвани строителни материали от предхождащата я Църква №2.
Църквата намира паралел с базиликите от Хисаря (№7 и №8) и Базилика №1 под църквата "Св. София" от Сердика.
Според В. Антонова църквата е построена към края на V или началото на VI в.

План на църква №2 Църква №2 е най-старата от групата църкви в аула. Тъй като камъните от зидовите ѝ са били преизползвани при строежа на по-късната базилика №1, от нея е запазено малко - само апсидата, североизточния ъгъл и външното лице на южната стена. По план църквата е била трикорабна, с широк среден и много тесни странични кораби, с голяма апсида и едноделен нартекс. Размерите ѝ са значително по-малки от тези на изградената върху нея базилика, външното им измерение е: дължина - 16,20 м, ширина - 9 м. Архитектурните особености на този паметник показват източно-стилни характеристики.
Градежът на стените на храма е от грубо обработени варовикови камъни и спойка от бял хоросан. Нивото на тази църква е с около 1 м по-ниско от нивото на Църква №1. Планът на църквата подсказва, че е била покрита с дървена конструкция.
Според В. Антонова, в по-късен период постройката е била разширена от север, запад и юг, като вероятно това е бил екзонартекс.
От намерните в насипа фрагменти от стенописи се разбира, че вътрешността на църквата е била стенописана. Голяма част от стенописите с фрескова техника, представляват орнаменти, стилизирани плодове и човешки образи. На олтарната стена е намерен голям стенописен орнамент. Тези забележителни стенописи са едни от най-ранните по българските земи.
Църква №2 е датирана от В. Антонова към първата половина на IV в., а от Т. Иванов към средата или втората половина на IV в. Била е разрушена в края на IV - началото на V в.
До базиликата са разкрити два гроба с уникални гробни находки, принадлежащи към старогерманският (готски) художествен стил. Тези разкрития са поредното доказателство, че към средата на ІV и V в. тук се е намирал готски епископски център.

Руини от Църква №4Църква №4 се намира непосредствено (външно) до североизточния ъгъл на междинното дървено укрепление (палисада) на аула. Открита е през 2002 г. след като иманяри разкопават ранносредновековна могила №1 и попадат на зидове. Впоследствие се оказа, че това са останките на църква №4, върху която в по-късен период е насипана прабългарската могила. Обектът е напълно проучен по време на разкопките от 2002 г. до 2009 г., ръководени от археолога Тодор Балабанов.
В архитектурно отношение църквата представлява едноапсидна трикорабна базилика, чийто централен кораб е значително по-широк от двата странични. Апсидата отвътре е полукръгла, а отвън петстенна. Характерно за плана на сградата е наличието на две малки помещения долепени към северната и южната стена, така че източните им стени лежат на една линия с източната стена на наоса. Вероятно е едното помещение е служело за параклис (възможно е в него да са били оставяни даровете на богомолците), а другото - за баптистерий (кръщелня).
Върху цялото северно помещение и част от северния кораб през ранното средновековие е било изградено култово съоръжение с овална форма.
Около базиликата и под нейното подово ниво са открити множество погребения. Находките в гробовете, сред които попадат – бронзови фибули, позлатени брошки, тока от колан, различни по големина мъниста и др., се отнасят най-общо към художествения стил на готите. Това е още едно доказателство, че епископския център, предшествал с 4 века аула на хан Омуртаг, е обслужвал главно християнизираните готи, които като римски федерати обитавали през ІV-V в. “под един покрив” с местното население и тази част на провинция Долна Мизия.

Източници:
1. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
2. Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.
3. Тодор Балабанов, Кремена Стоева, Проучване на обект „Готски епископски център” в Аула на хан Омуртаг, до с. Хан Крум, АОР 2004, изд. БАН, 2005 г.
4. Кремена Стоева, Тодор Балабанов, Пламен Славов, Археологически разкопки в Аула на кан Омуртаг до с. Хан Крум, Община В. Преслав, АОР 2010, изд. БАН, 2011 г.



 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"