ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилка в "Безименният град" - гр. Банско
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Банско
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Разложка
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската църква се намира в най-високата част на новооткрития град-крепост в местността "Св. Никола", разположен в северното подножие на Пирин планина, на около 4 км източно от гр. Банско, в землището на същия град.
Старинният храм е открит случайно през 2003 г. при възстановяване на параклиса в местността "Свети Никола", тогава местни хората от Добринище и Банско започнали да разчистват терена за новия строеж, се натъкват на основите на раннохристиянски храм, който впоследствие се оказва, че е тип базилика от края на IV век. След това археолозите се намесват за първи път и откриват прилежащ към храма некропол, а по късно из под земята на околността "изниква" цял град, простиращ се (по първоначални проучвания) на площ от 25-30 дка, и станал известен с нарицателното име "Безименният град". За научен ръководител на разкопките е назначен Владимир Баряков - уредник археолог в Музеен комплекс Банско. Баряков пръв се досеща за съществуването на мистериозния град и през 2007 г. успява да убеди община Банско да финансира началото на разкопките.
Последвалите резултати от археологическото проучване са повече от изненадващи. Оказва се, че един над друг се натрупани културни пластове от 3000 - 2000 г. пр. Хр. та чак до късното средновековие (XVII в.). Най-старите пластове достигат до 3 м дълбочина и за учудване е, че следите от човешка дейност не свършват. Много от намерените материали са от далечната къснобронзова и ранножелязна епоха, което доказва наличието един улегнал живот на хората тук от преди 4 500 – 5000 години. Има предположения, че това са били предците на траките.
Не случайно това мястото е било избрано от древните хора, от тук най-добре се вижда цялата околност и всички подстъпи към Разложка котловина – "Момина клисура" от Беломорието, "Юндола" от Тракийската низина и "Предел" от долината на р. Струма.
Към настоящия момент (2011 г.) са направени проучвания източно от възстановената базилика, на площ от едва 3 дка, но те са достатъчни да се разбери, че тук е бил разположен един доста голям град. Според първоначалните наблюдения, селището е обхващало площ от около 25-30 дка, защитена с отвесни скали, а където е необходимо и с крепостни стени. В най-високата част е съществувал вътршен град с площ от около 5-6 дка. От него е разкрита част от крепостната стена с дебелина  1,20 м, както и североизточната стражева кула с квадратен план, която е изградена от каменни блокове споени с хоросан. Естественото разположение на селището, оградено от изток и север с непристъпни скали и крепостна стена от единствената по-достъпна южна страна, му отрежда функцията на защитно укрепление за многобройното население на долината в случай на опасност.
В очертанията на вътрешния град са разкрити множество помещения от сгради, изградени от каменни зидове с дебелина 0,65 м. Основите на зидовете следват релефа на местността и навсякъде достигат до материковата скала, като височината им на места е до 3,20 м. Във всяко едно от помещенията са открити питоси - огромните глинени съдове за съхранение на вино и зърно, както и други по-малки керамични съдове. Според археолога Баряков тези помещения са изпълнявали функцията на складове, имало ги е под всяка сграда и в тях храната се е съхранявала за дълго време. Изключително богат и разнообразен е монетният материал - над 200 образци от III век до XVII век. Сред разкритите артефакти попадат фибули, пръстени, накити, апликации и стъклени съдчета, които заслужават особено внимание. Те говорят за някогашното благополучие на града, защото през първите векове след Христа стъклото все още е било рядък и скъп материал.
Наличието на горял пласт с дебелина 0,45-0,65 м, подскзва, че в момент от съществуването си селището е претърпяло пожар, дали вследствие на вражеско нападение или случайно, това може би никога не ще се узнае.
Некрополът на селището е разположен източно и северно от базиликата. Сред множеството разкрити гробове археолозите се натъкват на няколко скелета с ръст от около 2 м. При положение, че през древността и средновековието средният ръст на хората е бил доста по-нисък от днешния, този факт е изумителен. Какви са били тези хора-гиганти?! Откривателят на "Безименният град" - Владимир Баряков има свое виждане по въпроса, според него тези земи са били обитавани от войнственото тракийско племе Даи. Тъй като гърците привличали и използвали тракийските племена за съюзници, когато воювали помежду си отделните градове-държави, именно едно от тези племена са споменатите от Омир в "Илиада" Даи. Там пише, че дошъл тракийския цар с много красиви бели коне и същият бил с огромен ръст...
Вероятно с траките е свързано и светилището, което се намира в източната част на местността, разположено е върху скален масив с отвесни скали от изток и юг. Добре се личат стъпалата изсечени в самата скала, водещи към върха ѝ, откъдето се разкрива невероятна гледка - цялата Разложка котловина се вижда като на длан. По пътя към светилището, в самостоятелна скала е изсечен неголям лик. Подобно изображение, но много по-голямо има на южната стена на скалния масив, върху който е разположено светилището.  
Намерните монетни и други находки, както и наличието на раннохристиянски храм, са достатъчно доказателство, че селището е съществувало и през късната античност, когато се е радвало на материално и духовно благоденствие.
За значението на града през средновековието говори една излючително ценна находка - два оловни моливдовула от IX-X в. и от втората половина на XI в. Те дават основание да се предположи, че през този период селището е било икономически център или пък е изпълнявало ролята на митница.
Най-голямата мистерия за древното селище си остава липсата на каквито и да е сведения за неговото наименование. То не се споменава нито в преданията и легендите, нито в изворите и историографията. Може би единствено намирането на някакви надписи ще хвърли повече светлина по въпроса.

Църквата от "Безименния град" спада към еднокорабните и едноапсидни раннохристиянски църкви. Правоъгълното тяло на наоса е разположено по надлъжната ос изток-запад. Оригиналният градеж на сградата е от ломени камъни споени с хоросан. При възстановяването на храма това не е спазено, при надграждането вместо ломени камъни са използвани кръгли-речни. Добре личи, че северната и южната стена са били продължени на запад, вероятно храмът е разширяван през средновековието.
Въз основа на архитектурните особености на църквата, тя е датирана към края на IV началото на V век.
Днес върху стария храм е издигнат параклисът "Св. Никола". Поддържа се от населението на Банско и Дибринище.

В процеса на разкопките, източно от вътрешния град, е открита втора раннохристиянска църква. Частично разкрита, тя е в деструктивен вид. Проучена е само източната ѝ част. От полукръглата апсида е запазен южният сегмент, който достига до скалата. Добре се вижда и югоизточният ъгъл на сградата. От дотук разкритото се разбира, че градежът на тази църква е същият, както на по-горната, ломен камък споен с хоросан. Голяма част от сградата се е свлекла по ската на запад.
 

 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"