Раннохристиянската църква се намира в най-високата част на новооткрития град-крепост в местността "Св. Никола", разположен в северното подножие на Пирин планина, на около 4 км източно от гр. Банско, в землището на същия град.
Старинният храм е открит случайно през 2003 г. при възстановяване на параклиса в местността "Свети Никола", тогава местни хората от Добринище и Банско започнали да разчистват терена за новия строеж, се натъкват на основите на раннохристиянски храм, който впоследствие се оказва, че е тип базилика от края на IV век. След това археолозите се намесват за първи път и откриват прилежащ към храма некропол, а по късно из под земята на околността "изниква" цял град, простиращ се (по първоначални проучвания) на площ от 25-30 дка, и станал известен с нарицателното име "Безименният град". За научен ръководител на разкопките е назначен Владимир Баряков - уредник археолог в Музеен комплекс Банско. Баряков пръв се досеща за съществуването на мистериозния град и през 2007 г. успява да убеди община Банско да финансира началото на разкопките.
Последвалите резултати от археологическото проучване са повече от изненадващи. Оказва се, че един над друг се натрупани културни пластове от 3000 - 2000 г. пр. Хр. та чак до късното средновековие (XVII в.). Най-старите пластове достигат до 3 м дълбочина и за учудване е, че следите от човешка дейност не свършват. Много от намерените материали са от далечната къснобронзова и ранножелязна епоха, което доказва наличието един улегнал живот на хората тук от преди 4 500 – 5000 години. Има предположения, че това са били предците на траките.
Не случайно това мястото е било избрано от древните хора, от тук най-добре се вижда цялата околност и всички подстъпи към Разложка котловина – "Момина клисура" от Беломорието, "Юндола" от Тракийската низина и "Предел" от долината на р. Струма.
Към настоящия момент (2011 г.) са направени проучвания източно от възстановената базилика, на площ от едва 3 дка, но те са достатъчни да се разбери, че тук е бил разположен един доста голям град. Според първоначалните наблюдения, селището е обхващало площ от около 25-30 дка, защитена с отвесни скали, а където е необходимо и с крепостни стени. В най-високата част е съществувал вътршен град с площ от около 5-6 дка. От него е разкрита част от крепостната стена с дебелина  1,20 м, както и североизточната стражева кула с квадратен план, която е изградена от каменни блокове споени с хоросан. Естественото разположение на селището, оградено от изток и север с непристъпни скали и крепостна стена от единствената по-достъпна южна страна, му отрежда функцията на защитно укрепление за многобройното население на долината в случай на опасност.
В очертанията на вътрешния град са разкрити множество помещения от сгради, изградени от каменни зидове с дебелина 0,65 м. Основите на зидовете следват релефа на местността и навсякъде достигат до материковата скала, като височината им на места е до 3,20 м. Във всяко едно от помещенията са открити питоси - огромните глинени съдове за съхранение на вино и зърно, както и други по-малки керамични съдове. Според археолога Баряков тези помещения са изпълнявали функцията на складове, имало ги е под всяка сграда и в тях храната се е съхранявала за дълго време. Изключително богат и разнообразен е монетният материал - над 200 образци от III век до XVII век. Сред разкритите артефакти попадат фибули, пръстени, накити, апликации и стъклени съдчета, които заслужават особено внимание. Те говорят за някогашното благополучие на града, защото през първите векове след Христа стъклото все още е било рядък и скъп материал.
Наличието на горял пласт с дебелина 0,45-0,65 м, подскзва, че в момент от съществуването си селището е претърпяло пожар, дали вследствие на вражеско нападение или случайно, това може би никога не ще се узнае.
Некрополът на селището е разположен източно и северно от базиликата. Сред множеството разкрити гробове археолозите се натъкват на няколко скелета с ръст от около 2 м. При положение, че през древността и средновековието средният ръст на хората е бил доста по-нисък от днешния, този факт е изумителен. Какви са били тези хора-гиганти?! Откривателят на "Безименният град" - Владимир Баряков има свое виждане по въпроса, според него тези земи са били обитавани от войнственото тракийско племе Даи. Тъй като гърците привличали и използвали тракийските племена за съюзници, когато воювали помежду си отделните градове-държави, именно едно от тези племена са споменатите от Омир в "Илиада" Даи. Там пише, че дошъл тракийския цар с много красиви бели коне и същият бил с огромен ръст...
Вероятно с траките е свързано и светилището, което се намира в източната част на местността, разположено е върху скален масив с отвесни скали от изток и юг. Добре се личат стъпалата изсечени в самата скала, водещи към върха ѝ, откъдето се разкрива невероятна гледка - цялата Разложка котловина се вижда като на длан. По пътя към светилището, в самостоятелна скала е изсечен неголям лик. Подобно изображение, но много по-голямо има на южната стена на скалния масив, върху който е разположено светилището.  
Намерните монетни и други находки, както и наличието на раннохристиянски храм, са достатъчно доказателство, че селището е съществувало и през късната античност, когато се е радвало на материално и духовно благоденствие.
За значението на града през средновековието говори една излючително ценна находка - два оловни моливдовула от IX-X в. и от втората половина на XI в. Те дават основание да се предположи, че през този период селището е било икономически център или пък е изпълнявало ролята на митница.
Най-голямата мистерия за древното селище си остава липсата на каквито и да е сведения за неговото наименование. То не се споменава нито в преданията и легендите, нито в изворите и историографията. Може би единствено намирането на някакви надписи ще хвърли повече светлина по въпроса.

Църквата от "Безименния град" спада към еднокорабните и едноапсидни раннохристиянски църкви. Правоъгълното тяло на наоса е разположено по надлъжната ос изток-запад. Оригиналният градеж на сградата е от ломени камъни споени с хоросан. При възстановяването на храма това не е спазено, при надграждането вместо ломени камъни са използвани кръгли-речни. Добре личи, че северната и южната стена са били продължени на запад, вероятно храмът е разширяван през средновековието.
Въз основа на архитектурните особености на църквата, тя е датирана към края на IV началото на V век.
Днес върху стария храм е издигнат параклисът "Св. Никола". Поддържа се от населението на Банско и Дибринище.

В процеса на разкопките, източно от вътрешния град, е открита втора раннохристиянска църква. Частично разкрита, тя е в деструктивен вид. Проучена е само източната ѝ част. От полукръглата апсида е запазен южният сегмент, който достига до скалата. Добре се вижда и югоизточният ъгъл на сградата. От дотук разкритото се разбира, че градежът на тази църква е същият, както на по-горната, ломен камък споен с хоросан. Голяма част от сградата се е свлекла по ската на запад.