През късната античност,в местността известна днес като "Карасура" (6 км свероизточно от Чирпан),е съществувал голям град-крепост,възникнал на мястото на крайпътна станция на разклона на големия военен път за Августа Траяна (Стара Загора).За това,че градът е бил и голямо християнско средище свидетелстват трите разкрити досега раннохристиянски църкви: Базилика I,Базилика II и църква в северното предградие на крепостта.
 
Базилика I се намира на най-високото място на хълма Калето,в самата крепост.Разкрита е от екип от археолози от България и Германия.
По план базиликата е трикорабна,едноапсидна,с едноделен нартекс,баптистерий от югоизток и долепени помещения от северозапад.Размерите на църковната сграда са: дължина-24 м,ширина-14,30 м,средният кораб е широк 7,50 м,а страничните по 2 м.Градежът на стените е от цепен плочник и варовик споени с хоросан.За изграждането на базиликата са разкрити два строителни периода-от IV и от VI в.
В източната част на храма през средновековието е била построена църква с некропол около нея.
Днес обектът се намира в много лошо състояние,започнатите разкопки по една или друга причини не са довършени,нуждае се от реставрация и консервация.

Базилика II се намира извън крепостните стени,на около 100 м западно от хълма Калето.Тя е трикорабна,с една полукръгла апсида,едноделен нартекс и открит портик пред западната фасада.Базиликата впечатлява с големите си размери - дължината ѝ е 31,40 м,а ширината 17,50 м.В градежа на сградата са използвани материали от езически храмове от предхристиянската епоха.Между нартекса и средния кораб е открит един вход,за чийто праг е сложен мраморен блок с релеф на тракийски конник.Страничните кораби са били разделени от централния с колони зидани с тухли и хоросан.Градежът на базиликата е от обработен варовиков камък със спойка от варов разтвор.
Намерени са останки от монолитна олтарна преграда.Вътрешността на храма е била покрита със стенописи.
Установено е ,че вследтвие на разрушителните земетресения в началото на VI в. базиликата е потънала в югоизточна посока.В последвалите преустройства са извършени някои вътрешни и външни преобразования.Опожарена е по време на аваро-славянските нашествия в края на VI началото на VII в.,след което престава да функционира.Въз основа на архитектурните особонести базиликата е датира не по-късно от IV в.
Има предположения,че Базилика II е била епископски храм.Близо до олтарната ниша,е открит в зазидан гроб представител на висшето духовенство,най-вероятно епископ.В множество гробове под пода на църквата са намерени мъртъвци,погребани облечени в златен брокат.При други скелети са установени изменения,породени от ревматичи заболявания,което навежда на мисълта,че тук може би се е намирал един раннохристиянски приют за хора с физически аномалии.
Понастоящем раннохристиянската базилика,както и други паметници в археологическия обект "Карасура",се нуждае от реставрация и консервация.
Третата раннохристиянска църква - в северното предградие на крепостта, все още не е напълно проучена и материали за нея не са побликувани.

Използвана литература:
1.Нели Чанева-Дечевска-Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в.,София,1999 г.
2.Сайт на Археологическо дружество-Чирпан: http://web.orbitel.bg/willow/karasura/index.html