ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базиликите на Одесос - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Предшественикът на днешна Варна – късноантичният град Одесос започва да изживява пореден възход от IV в., след като тези земи попадат в пределите на Източната Римска империя (Византия) със столица Константинопол, а недалечният възроден Марционопол (дн. гр. Девня) става главен град на провинция Втора Мизия. При това положение населението на Одесос се увеличава, идват нови преселници от Мала Азия, Сирия, и др. Обновена е старата инфраструктура - издигната е нова, по-голяма крепостна стена и се строят красиви обществени сгради. По това време градът става един от най-важните търговски центрове на ранна Византия.
Нагръден кръст от християнски ОдесосПрез този период – ранновизантийския (IV – VI в.) християнството все повече се разпространява, въпреки че сред местното селско население традиционните тракийски култове се запазват до началото на V в. Голяма роля за утвърждаването на християнството в Одесос изиграват преселниците от източните провинции и най-вече от Мала Азия и Сирия. Повечето от тях са търговци и занаятчии, но се срещат и църковни лица. Така например сред известните имена на свещенослужители присъства и това на аба Маркилий, за който се предполага, че е бил ръководител на сирийската църковна община в града. Тогава Одесос се издига в епископски център, като в него и околностите му се строят много раннохристиянски Схема на раннохристянски паметници от Одесос върху съвременната карта на Варна и Варненскобазилики, украсени с многоцветни мозайки и стенописи. Според досега направените проучвания, само в границите на късноантичния град е имало шест базилики, а недалеч от крепостните стени – поне още толкова. Важни паметници, свързани с християнството в Одесос, са и надгробните паметници от V – VI в. Разкрити са над 70 такива, които всъщност представляват най-голямата сбирка от раннохристиянски паметници, произхождащи от българските земи.
През VI в. реален ръководител на Одесос е църквата в лицето на своята глава – епископът. Това положение вероятно се запазва до замирането на града по време на император Ираклий (610 – 641 г.). В края на VІ и началото на VІІ в. нашествия на авари, славяни и други опустошават и обезлюдяват земите между Хемус (Стара планина) и р. Дунав, които постепенно са изоставени от Византия, като Одесос, най-солидната опора на античната култура в региона, се предава последен. Предполага се, че градът е превзет и разорен в 614 г., при което цялата му богатата ранннохристиянска култура е унищожена, а мястото му остава незаселено за няколко века.
На градската територия на днешна Варна са известни следните ранновизантийски църкви:

Епископската базилика на Одесос, единствената, която може да се види днес- Базилика на ул. „Хан Крум“ (N43°12'06'' E27°55'05''), известна като Епископската базилика, е най-големият и представителен раннохристиянски храм в района на Варна. Разкрита е случайно през 1914 г., а сондажно е проучена от археолога М. Милчев през 1949 г. Паметникът е изцяло разкопан археологически през 1969 – 1973 г. от Д. Димитров, А. Кузев и М. Лазаров. Чрез направените археологически проучвания се установява, че базиликата е изпълнявала функциите на главен епископски храм на раннохристиянския Одесос.
В архитектурно отношение сградата представлява голяма трикорабна базилика със синтрон в апсидата, с нартекс (притвор), екзонартекс и вероятно с атрий (вътрешен двор от запад). Дължината ѝ е 40 м, а ширината 16 м. На места зидовете ѝ са запазени на височина до 1,60 м. До северозападния ъгъл на базиликата навярно допълнително е бил пристроен кръгъл баптистерий (кръщелня). Поради гъстотата на съвременното градски застрояване са останали неразкрити части от екзонартекса, южния кораб, баптистерия и атрия.
Стенописен фрагмент от Епископската базиликаУстановени са два строителни периода. Първият датира от втората половина или края на IV в. От тогава са запазени няколко стенописни фрагменти. През този период трикорабният наос е разделен от масивни двойни мраморни колони, а подът – покрит с великолепна мозайка, фрагменти от която днес се съхраняват във Варненския археологически музей. През V в. базиликата е разрушена, а по-късно, вероятно през VI в., е възстановена в първоначалния си план, като подовото ѝ ниво е издигнато. На мястото на колоните е изградена стена от големи, вторично употребени квадри, за да носят новия стилобат. Подът на новата църква е покрит с мраморни плочи, а нартексът и екзонртексът – с големи квадратни тухли. Тогава, в пода пред олтарното пространство е вграден Подова мозайка от базиликатареликварий, за който е преизползвана една двойна колона от първия период. Освен това, в южния кораб е вградена тухлена засводена гробница, а към северната стена на сградата са долепени няколко помещения, вероятно със селскостопански характер.
Множеството разкрити находки и фрагменти говорят, че църквата е имала изключително богата архитектурна и художествена украса.
Епископската базилика е разрушена по време на варварските нападения от края на VI – началото на VII в.
След разкриването, паметникът е консервиран и от тогава (близо 50 години) по него не се провеждани никакви възстановителни дейности. Периодично се почиства от гъстата растителност, с която е обхванат и въпреки, че се намира в центъра на града не е познат на многобройните посетители на Варна.....

- Базилика на ъгъла на ул. „Цар Симеон“ и ул. „Козлодуй“ (N43°12'02'' E27°54'47''), която е доста голяма, но поради гъстото градско строителство през XIX – XX в. е силно разрушена. Проучена е от археолога Александър Минчев през 1973 г., след като е разкрита при изкоп за строеж на сграда. Но заради малки размери на изкопа са разкопани само малки части от централния и южния кораб. Въпреки това, се разбира, че базиликата е със значителни размери, вероятно трикорабана, и е претърпяла преправки. На същата улица („Козлодуй“), в северозападна посока, през 1961 г. При строеж на жилищна сграда е засечена друга част от базиликата – вероятно нейният нартекс, който е имал същия градеж като останалите разкрити части. Това позволява да се определи нейната приблизителна дължина – около 20-25 м.
Разкритата в базиликата надгробна плоча, експонат в Варненския археологически музейЦърковната сграда е изградена в стил opus-mixtum – от малки каменни блокчета и тухли. Подът на централния кораб е бил покрит с големи квадратни тухли. В източната част на същия кораб по пода е била изградена засводена тухлена гробница, частично повредена още през древността. В нея е бил погребан висш църковен служител или ктитор, с достатъчни заслуги, за да бъде погребан в църквата. Входът на гробницата е бил затворен с мраморна надгробна плоча с надпис, фрагменти от която са намерени на място. Надписът е в мерена реч на латински, което е рядко явление за елинофонския Одесос, но за съжаление името името на погребания не е запазено (В. Бешевлиев. Старохристиянските надписи от Варна като исторически извори. В: ИНМВ, 19(34), 1983).
При разкопките от 1961 г. е открит фрагмент от капител, а при тези от 1973 г. - мраморна олтарна плоча (Д. Овчаров и М. Ваклинова. Ранновизантийски паметници от българските земи (IV – VII в.). С., 1978, с. 42, рис. 80.) и малък кампферов капител.
Надписът, посочените находки и малобройна фрагментирана керамика позволяват базиликата да се датира към V – VI  в.

- Базилика на ъгъла на ул. „Цар Калоян“ и „Княз Дондуков“ (N43°12'02,5'' E27°55'07'') - намирала се е в непосредствена близост североизточно от римските терми. За съществуването на тази църква се разбира, след като при строеж на жилищна сграда през 50-те години са забелязани масивни зидове на антична постройка и мраморна колона с релефен кръст.  Изкопите на строежа са наблюдавани от археолога Д. Димитров, но за съжаление не са направени разкопки. Няколко години по-късно, при разкопките на термите, на около 20 м от това място е намерен фрагмент от теодосиански капител.
Тъй като базиликата не е разкопана, не могат да се направят заключения за нейния план и размери. Въз основа на разкритата архитектурна пластика, археологът Ал. Минчев датира църквата към VI  в.

- Базилика на ул. „Сан Стефано“ и  ул. „Черноризец Храбър“ (N43°11'56'' E27°55'08''), на чието място е имало античен храм, който през късната античност е преустроен в църква. Открити при разкопки части от силно разрушена сграда са носели следи от многобройни преправки, като на най-високото ниво е открит фрагментиран ранновизантийски капител с монограм, характерен за VI  в. (М. Мирчев. За античните храмове на Одесос. В: ИНМВ, III (XVIII), 1967, с. 24.).
Въз основа на възстановения план на по-ранния – езически (дорийски) храм се предполага, че църквата не е била с големи размери. Според Ал. Минчев християнският храм е бил построен вероятно след разрушаването на античния храм (или по-скоро е преправен) някъде към края на IV – началото на V в., а през VI  в. е претърпял ново преустройство.

- Базилика под сградата на ул. „Св. Климент“ № 18 (N43°12'05'' E27°54'00''). Проучена е от Д. Димитров през 1963 г. при изкопите за основите на сградата. По-голяма част от нея и олтарното ѝ пространство са останали под улицата. Въз основа на разкопаното се разбира, че става въпрос за голяма трикорабна базилика с монументална мраморна украса. На мястото са открити мраморна колона с релефен кръст и капители. Под нивото ѝ са разкопани и гробници от предримския некропол на Одесос. Поради малкото открити материали, базиликата е датирана най-общо в V – VI  в.

- Базилика на ул. „Цариброд“ и ул. „Цар Симеон“ (N43°12'01'' E27°54'47'') е последната (шеста) известна, попадаща в рамките на късноантичната крепостна стена на Одесос. Проучена е през 1982 г. от М. Лазаров, при което се установява че е била много голяма трикорабна базилика, но за съжаление доста разрушена. Разкопани са само запазените части на централния и северния кораб, които са били покрити с тухлен под. Въз основа на наличните данни тази базилика е датирана към V – VI в.

- Базилика на ул. „Поп Богомил“ (N43°12'01'' E27°54'36,7'') е седмата разкрита на територията на днешна Варна, но през късната античност се е намирала на около 1 км от западната крепостна стена. Разкрита е при благоустройствени работи през 1950 г., когато са открити зид с масивни каменни блокове, мраморна олтарна маса с кръстове от двете страни и зидана засводена гробница, ограбена още в древността (М. Мирчев. Една старохристиянска гробница. - ИВАД, VIII, 1951, с. 121.).
Планът на църквата не е изяснен, тъй като не е било възможно да се проведат разкопки на по-голяма площ. Въз основа на намерените детайли църквата се отнася към V – VI в.




Източници:
1. Александър Минчев. Ранното християнство в Одесос и околностите му. В: ИНМВ, 22 (37), 1986, с. 31 – 42.
2. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 172 – 173.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"