ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базиликите на Никополис ад Нестум - гр. Гоце Делчев
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Гоце Делчев
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Гоцеделчевска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянските базилики се намират в района на римския град Никополис ад Нестум, чиито руини отстоят на около 6 км североизточно от град Гоце Делчев. Укрепената част на древния град е разположен на равнинно място в землището на село Гърмен, в местностите „Марчов чифлик“, „Долен Хисарлък“ и „Хисарлъка“, така че част (северната) от територията му е застроена с къщи от селото.


За Никополис ад Нестум:

Проучване:
Руините на древният град стърчали векове наред след разрушаването му. И не случайно една от местностите, върху които е разположен е известна като „Хисарлък“ - турска дума за крепост. Един от първите изследователи на старината е българският учен Васил Кънчов, който я описва в своя пътепис „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“, издаден през 1894-1896 г. Ученият съобщава за стари стени на височина до 1-2 м и повече, а между развалините – за наличие на „няколко църквици [оброчища]: «Св. Неделя» на северната част на разрушения град, «Св. Константин», «Св. Богородица», по западната част, и други“, които са били поддържани от местното българско население.
Първото археологическо проучване на Никополис ад Нестум се провежда едва през 1980 г. и продължава редовно (ежегодно) до 1986 г. Разкопките се осъществяват от екип със следните специалисти: А. Димитрова-Милчева, М. Ваклинова, Г. Кузманов и арх. К. Вачева. През този период изцяло са проучени: южна крепостна стена (дълга е почти 200 м и запазена до 3 – 4 м височина) с четири цилиндрични кули, порта, фланкирана от две квадратни кули и баня. Разкрита е и част от западна крепостна стена с голяма U-образна кула, както и част от източната с правоъгълна кула. Започнато е и проучване на богато жилище, разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град. След приключването на разкопките, архитектурните структури са консервирани.
След първоначалното разкриване обектът край с. Гърмен е обявен за Национален археологически резерват.
Археологическото проучване на Никополис ад Нестум е подновено след 20-годишно прекъсване през 2007 г. То се извършва по проект на община Гърмен „Градът на победата на р. Места“, финансиран по Програма ФАР „Трансгранично сътрудничество България – Гърция 2004“. Ръководител на подновените разкопки е археоложката Цветана Комитова (РИМ-Благоевград). Археологическото проучване продължава и през следващите години, като в периода 2012 – 2015 г. ръководител на обекта е археоложката Маргарита Ваклинова (НАИМ-БАН), заедно с Ц. Комитова. През това време разкопките се финансират от Министерството на културата, след сключен договор между последното и Националния археологически институт с музей към БАН.
Проучванията през 2007-2014 г., за период от цели осем години, основно са съсредоточени върху представителната сграда (вила) в югоизточния ъгъл на укрепения град, при което не е разкрита изцяло.
Едновременно с археологическите разкопки са направени и известни стъпки по реставрацията и социализацията на обекта. Община Гърмен кандидатства (2010 г.) и спечелва проект по Оперативна програма Регионално развитие за надграждане  – „Консервация и реставрация на археологически обект Никополис ад Нестум – част от перистилна сграда и прилежащата ѝ крепостна стена”. Чрез проекта е консервирана и реставрирана източната крепостна стена и част от представителната сграда (вила). Изградена е специална сграда за туристически атракции, в която трябва да се представят възстановки на грънчарска работилница и облекла от римската епоха.

История:
В резултата на извършените през годините археологически проучвания се установява, че на територията на Никополис ад Нестум съществува живот през следните исторически периоди: римска епоха (ІІ – ІII в.), ранновизантийска епоха (IV – VІ в.), средновековие (Х – ХІІІ в.) и османски период (до ХІХ в.).

Никополис ад Нестум е основан от император Траян в чест на победата му над даките в 106 г. върху старо тракийско селище. В превод от латински името му означава „град на победата, разположен при Нестос“. Градът е разположен на кръстопът, на който се пресичат главни пътища – единият, идващ от юг свързва Егейския бряг (Виа Егнация) с Филипополис (дн. Пловдив) през Родопите и Тракийската низина, а другият, отправящ се в западна посока през Пирин, осъществява връзка с долината на Струма. Освен тези пътища, от града тръгва и път на север, към горното течение на Места и Разложката котловина. Стратегическото разположение на Никополис ад Нестум благоприятства за формирането му като голям икономически, политически и културен център.
Никополис ад Нестум се споменава в съчинение на античния географ Клавдий Птолемей (100-160 г.).
От времето на император Комод (180-192 г.) до управлението на император Каракала (211-217) в града се секат монети. Намерени монети и оброчни релефи свидетелстват за характерния през римската епоха култ към божествата: Зевс, Плутон, Хермес, Тракийския конник, Асклепий и Хигия, както и към речния бог Места и почитаните от траките Арес и Дионис.
Никополис ад Нестум изживява голям разцвет след влизането на тези земи в границите на Източната Римска Империя (Византия) през IV в., особено при управлението на император Юстиниан I (527-565). През ранновизантийската епоха, след приемането на християнството за официална религия в империята (началото на IV в.), градът се издига в епископско средище (вероятно още през IV в.). Изявяването му като църковен център е засвидетелстван с наличието на множество раннохристиянски базилики, разкрити на територията на късноантичния град и в неговата периферия.
В края на VI в. градът, заедно с всичките му културни достояния, е разрушен от славяни и авари.
Макар и да претърпява значителен удар, след време Византия успява да укрепи позициите си в Неврокопския край, а заедно с това и да проповядва християнство сред местното население. През втората половина на VIII в. епископската катедра в Никополис ад Нестум е вече възстановена.
През 30-те години на IX в., когато войските на кан Пресиян (836-852) проникват в долината на Места, вероятно голяма част от завареното население е било вече християнско. Може да се предположи, че след приемането на християнството от българския владетел Борис I (852-889), Никополис ад Нестум се изявява като църковно средище и в епархия към независимата българска архиепископия, тъй като на Деветия църковен събор (879-890) решава да изключи българските епархии от Константинополската патриашия.
По време на византийското иго, от 971 г. до 1196 г., градът отново попада под властта на Константинопол и става църковен център. В църковните списъци от този период Никополис ад Нестум е упоменат като седалище на архиепископ.
През развитото средновековие (X-XIII в.) градът носи името Никопол. Отново е включен в пределите на възобновената българска държава някъде около 1200 г., при цар Калоян. Никопол просъществува до началото на XIII век, когато е разрушен при Четвъртия кръстоносен поход, след което не се съвзема. След това, до края на Второто българско царство (края на XIV в.) тези земи попадат ту в български ръце, ту във византийски (и в пределите на Латинската империя), и дори под властта на независими феодали. Предполага се, че през първите десетилетия на XIII в. Неврокопско влиза във владение на деспот Алексий Слав, чието седалище е недалечният град Мелник.
През късното средновековие (XVI-XVII в.), по време на османското робство върху част от средновековния Никопол възниква българско селище, което турците наричат Хисарлък (Исарлък), във връзка с намиращите се в близост руини от крепост, за които околното население било запазило името „Никопол“. През 1934 г. селото е прекръстено на Заграде, а в 1959 г. е слято със село Гърмен. Днес на територията на някогашното село е разположен квартал Заграде на с. Гърмен. Едновременно със с. Хисарлък е съществувало и друго селище – Марчов чифлик, което се е намирало върху югоизточната част на укрепения късноантичен и средновековен град. То се състояло от 40 бедни къщици, в които живеели българи, работещи в чифлика на неврокопски бей. След освобождението на Неврокопския край в 1912 г. чифлигарското село Марчов чифлик било разтурено, а мястото му е оставено да пустее до наши дни.

Архитектура:
Античният град Никополис ад Нестум се е простирал на една значителна за онази епоха територия. През IV  в. част от града е била укрепена с масивен крепостен зид, който описвайки формата на неправилен многоъгълник, е ограждал пространство от 13 хектара. Изпълнението на зидарията е в стил opus mixtum - лицевите страни на зида са изградена от редуващи се пояси камъни и четири реда тухли, споени с хоросан, смесен със счукана тухла, а вътрешността е запълнена с речни камъни и същия вид хоросан. На този етап (до 2015 г.) са разчистени общо 280 м крепостна стена, чиято височина варира от 1-2 м до 3-4 м, а дебелината ѝ – от 2,40 до 2,80 м. Източната стена е разкрита частично (проследена е по протежение на 100 м), от югоизточния ъгъл на крепостта, който е подсилен с кръгла кула, до правоъгълна кула (отстои на около 60 м от ъгъла), която през средновековието е била използвана с друга цел. Изцяло разкрита е южната стена, на която има две кръгли кули (на чупките) и широка порта (4 м отвор), която е разположена в 40-метрова полукръгла ниша, вдадена навътре и фланкирана с две квадратни кули. Ъгълът между южната и западната стена също е подсилен с кръгла кула. Разкрита е част от западната крепостна стена с голяма U-образна кула и двураменна стълба. Не е разкрита северната стена, която попада под къщите на кв. Заграде на с. Гърмен.

За сега във вътрешността на укрепения град са проучени две сгради – антична баня и представителна гражданска постройка (вила).
Богатото жилище (сграда I) е разположено в югоизточния ъгъл на укрепения град до югоизточната ъглова кула и заема площ от около 1 декар. Изградено е преди да бъде съградена крепостната стена. Разкритите при разкопките културни пластове с богат находков материал свидетелстват за многократно преустройство и дълговременно съществуване на сградата - през периодите: ІІ–VІ в., Х–ХІІІ в. и ХVІІ–ХІХ в.
До 2015 г. са разкрити общо 15 помещения, при което планът на сградата е изяснен. Първоначално различни по размер помещения са били разположени около вътрешен квадратен двор, в чийто център е имало басейн (имплувий). Едно помещение (№11) в представителната част на вилата е доста изискано. Подът му, на площ от 40 кв. м, е бил покрит с красива четирицветна мозайка. Тази мозайка е първата открита засега в укрепената част на града. С изграждането на крепостната стена (IV в.) подовото ниво на сградата е било повдигнато и са издигнати стилобати за колонада, обграждаща двора отвсякъде. Предполага се, че сградата е била разрушена при земетресение (вероятно в края на ІV – първата половина на V в.). След настъпилия катаклизъм теренът на сградата наново е използван, при което в източната ѝ част е издигната църква с плитката и малка по размери апсида. Църквата и помещенията около нея са разрушени при славянски нашествия от началото на VІІ в. Част от помещенията на сградата са преизползвани от средата на X в. до XIII в. От този период са разкрити множество находки: печат на византийски сановник от ХІ в. – вестиарий и протонотарий Йоан Панарет, византийски монети, керамика и други предмети. През ХVІІ–ХІХ в. върху руините на сградата се развива турски чифлик, около който се образува малкото селце Марчов чифлик.
След цялостното ѝ разкриване, сградата е частично реставрирана и консервирана.
Банята (термите) е разположена в непосредствена близост до южната крепостна стена. Нейното изграждане е станало преди укрепването на града в IV в. След разоряването на Никополис ад Нестум в края на VІ - началото на VІІ в., част от сградата е била използвана през средновековната епоха. През XI-XII в. някои помещения са били преустроени в работилници за керамика и обработка на цветни метали. Такава дейност е засвидетелствана и на други места в укрепения град. През средновековието в правоъгълната кула на източната крепостна стена е била поместена пещ за керамика. Керамичното производство е доказан поминък през всичките епохи. То продължава дори и в рамките на турския чифлик. През османския период в района на  разрушените терми и средновековни работилници е била изградена малка еднокорабна църква (XVII-XVIII в.), вероятно обслужвала християнски некропол, от който са открити няколко гроба.


За църквите на Никополис ад Нестум:
Епископското достойнство на ранновизантийския град и изявяването му като голямо духовно средище е засвидетелствано с няколко раннохристиянски църкви, функционирали в периода IV – VI в. За сега представителни базилики са разкрити извън рамките на укрепения град – на територията на късноантичния Никополис ад Нестум и извън нея, които несъмнено са гравитирали към християнския център. Тъй като е проучена съвсем малка част от вътрешността на укреплението, в него е открита само една църква, свързана с раннохристиянския период. Има предположения за наличие и на други църкви в укрепения град и извън него, но без да са разкрити и проучени, тяхното съществуване за сега остава в сферата на хипотетичното.
Известните раннохристянски храмове, имащи пряко отношение с Никополис ад Нестум са следните:

Базилика №1:
Намира се на около 2,5 км югоизточно от укрепената част на Никополис ад Нестум и на 3 км югозападно от центъра на с. Гърмен (приблизителни координати: 41°34′26″N 23°48′01″E). Разположена е в местността „Грамадите“, на около 50 м в ляво от пътя Гоце Делчев – Дъбница.
На това място отдавна е била намерена мозайка, която постепенно е разрушена при обработка на почвата. Паметникът е проучван за първи път през 60-те години на XX в., когато археоложката Д. Стоянова-Серафимова прави частични сондажи. Базиликата е изцяло разкопана през 1978-1979 г. от археоложките В. Попова-Мороз и Ю. Божинова. Култовата сграда е поставена под №1 поради реда на откриването ѝ – първият разкрит раннохристиянски храм в района на  Никополис ад Нестум.
В резултат на археологическото проучване се установява, че църковната сграда представлява трикорабна базилика от еленистически тип с една полукръгла апсида, неразчленен нартекс (притвор) и атрий (вътрешен двор). Размерите на постройката са: дължина – 40,20 м; ширина – 14,70 м; дебелина на стените – 0,65 м. Пред апсидата е развита голяма бема (издигната платформа), която претърпява по-късни преустройства. В апсидата допълнително е изграден синтрон с епископски трон. Централният кораб е разделен от страничните посредством стилобати с колони, от които са открити няколко бази. Предполага се, че атрият е имал портици. Южно до църквата и атрия верижно са долепени четири помещения, вероятно принадлежали на възникнал по-късно манастир.
Градежът на базиликата е от типа opus mixtum – ломени камъни, споени с хоросан, в който има счукани тухли. Подът на по-голяма част от храма е бил постлан с многоцветни мозайки. Представени са преплитащи се кръгове и елипси, а в тях – риби, птици, растителни и геометрични орнаменти. Върху някои стени са били запазени следи от стенописи в стил al fresco.
В южния кораб на базиликата са разкрити два късноантични християнски гробове, оформени с керамични плочи и със стреховидно покритие, а извън нея – гроб, оформен с гранитни плочи. Разкрити са и следи от пещи, части от водопровод, строителни материали и др. Църквата е построена в местност, изобилстваща с материали от римската епоха: оброчни плочки, монети и керамика.
Базиликата в м. „Грамадите“ е претърпяла два строителни периода. Първоначалният ѝ градеж се датира към края на IV – началото на на V в. Вторият строителен период се отнася към втората половина на V – първата половина на VI в. Стенописите се отнасят към двата периода, а мозайките и синтронът към втория период. Храмът е разрушен през втората половина на VI в., при славянските нашествия, когато е разорен и Никополис ад Нестум.
Днес от този представителен паметник няма никакви видими белези. Целият терен е разоран и превърнат в нива.

Базилика №2:
Разкрита е в центъра на село Гърмен, на около 800 м източно по права линия от крепостните стени на Никополис ад Нестум (приблизителни координати: 41°35′44″N 23°48′27″E).
През 1978 г. при прокарване на канал работници попадат на мозаичен под и късове от стенописи. Още същата година са проведени спасителни разкопки от екип археолози с ръководители В. Попова-Мороз и Ю. Божинова. Сградата е разположена под ъгъл спрямо минаващата над нея улица и обкръжаващите ѝ съвременни постройки и поради това нито едно от помещенията на базиликата не е разкрито изцяло.
Въпреки тези обстоятелствата, в резултат на археологическото проучване се установява, че култовата сграда представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида и еднопространствен нартекс от запад. В апсидата допълнително е бил изграден многостъпален синтрон. В средата на олтарното пространство е имало бела с ниска каменна преграда. Базиликата има тесни странични кораби, ограничени към централния кораб със стилобати, върху които са се издигали колони.
Градежът на основите на сградата е от ломени камъни, споени с бял хоросан. На места са използвани и тухли. Подът на централният кораб е застлан с полихромна мозайка, а бемата е облицована с мраморни плочи. Освен това са разкрити парчета от нападала стенна мозайка с богата гама на смалтови камъчета, сред които има и варак.
От разкритите стенописни фрагменти в долните части на стените се разбира, че цялата вътрешност на базиликата е била изписана със стенописи в стил в стил al fresco. Запазените фрески са аварийно свалени и пренесени на нова основа.
От североизток до базиликата е разкрита погребална камера с пет гробници. Шеста гробница е изградена в източната част на северния кораб.
По време на разкопките е разкрито изобилие от находки: фрагменти от ажурна мраморна преграда, архитектурни детайли, керамика, монети и др.
Базиликата е изградена през втората половина или в края на IV в. Разрушена е във втората половина на VI в. при опустошаването на града от славяните.
Днес базиликата не е експонирана.

Църква в югоизточния край на укрепения град:
За съществуването на тази църква се разбира през 2012 г., при археологическо проучване на представителната градска вила. До 2015 г. е разкрита източната ѝ част, което позволява да се изясни нейният план.
Църквата е еднокорабна със сравнително малка и плитка апсида (отворът е 1,65 м) и е широка 9 м. Установени са два срещуположни входа в източните краища на северната и южната стена. Подът е настлан с мраморни плочи. Източната ѝ стена застъпва част от западния стилобат на портика на по-ранната сграда, която е била разрушена най-вероятно от земетресение от края на ІV – първата половина на V в. Църковната постройка е изградена върху бивше помещение от вилата, като е вместена между две други по-ранни помещения - помещение 14 (от север) и помещение 13 (от юг).
В насипа във вътрешността и източно от апсидата е открит плътен масив с разнородни материали: части от колонки, архитрав, парапетни плочи, капител с релефни кръстове, монети, бронзов кръст за кандило, голямо количество стъкла от прозорци, керемиди и късове от овъглени греди, които подсказват, че църквата е разрушена при пожар. С особено значение от находките е най- късната от намерените монети - на Маврикий Тиберий (емисия от 591–592 г.), която позволява да се датира пожара и краят на съществуването на църквата – края на VI в.
През средновековието северното пространство на църквата е било използвано за жилище, което се датира от намерени в насипа византийски монети от  клас А1 (970-976), малко керамика и части от характерни накити. Монета на Исак ІІ Ангел (1185-1195 г.) свидетелства, че жилището е просъществувало до към края на XII – началото на XIII в., когато всъщност бива разрушен средновековният град Никопол.




Източници:
1. Кънчов, Васил. Град Неврокоп и Nicopolis ad Nestum. В: Избрани произведения, Том I, София, 1970 г., с. 253-256.
2. Попова-Мороз, В. Спасителни разкопки на базилика №1 и базилика №2 в с. Гърмен, Благоевградски окръг. В: АОР през 1978 г., София, 1979 г., с. 56-57.
3. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки по Никополис ад Нестум. В: АОР през 1980 г., София, 1981 г., 63-64.
4. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки по Никополис ад Нестум. В: АОР през 1981 г., София, 1982 г., 50-51.
5. Димитрова-Милчева, Ал.; Ваклинова, М.; Кузманов, Г.; Вачева, К. Разкопки в Никополис ад Нестум. В: АОР през 1982 г., София, 1983 г., 61-62.
6. Дремсизова-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г., с. 61-62.
7. Чанева-Дечевска, Н. Раннохристиянската архитектура в България /IV-VI в./. УИ „Св. Климент Охридски', София, 1999 г., с. 314-316.
8. Комитова, Цветана. Археологически проучвания в Никополис ад Нестум. В: АОР през 2007 г., София, 2008 г., 386-390.
9. Комитова, Цветана. Археологическо проучване в Никополис ад Нестум. В: АОР през 2008 г., София, 2009 г., 369-370.
10.  Комитова, Цветана. Археологическо проучване на Никополис ад Нестум. В: АОР през 2009 г., София, 2010 г., 380-381.
11.  Комитова, Цветана. Резултати от археологическото проучване на античния град Никополис ад Нестум. В: АОР през 2010 г., София, 2011 г., 326-328.
12.  Комитова, Цветана. Никополис ад Нестум. В: АОР през 2011 г., София, 2012 г.
13.  Ваклинова, Маргарита; Комитова, Цветана. Античен и средновековен град Никополис ад Нестум, с. Гърмен, Благоевградска област. В: АОР през 2012 г., София, 2013 г., 312-314.
14.  Ваклинова, Маргарита; Комитова, Цветана. Сграда I в нтичния и средновековен град Nicopolis ad Nestum, с. Гърмен, Област Благоевград. В: АОР през 2014 г., София, 2015 г., 469-471.
15.  Petrova, Svetla. Nicopolis ad Nestum/Mestum. IN: Roman Cities in Bulgaria, Volume I, Academic publishing house Prof. Marin Drinov, Sofia, 2012.
16. Използвани са снимки от архива на Диана Минчева - http://haiduk-tourist.blogspot.com

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"