ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика в крепостта "Хисарлъка" - гр. Кюстендил
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кюстендил
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Кюстендил
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Кюстендилска
СТАТУС: Недействаща, паметник на културата
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Късноантичната и средновековна крепост „Хисарлъка“ се намира на най-високата равнинна част на едноименния хълм (крайно североизточно разклонение на Осоговска планина), издигащ се непосредствено югоизточно от град Кюстендил. Раннохристиянската базилика е разположена в северната част на укреплението, в близост до крепостната стена.

За крепостта:

I. Проучване и реставрация:
Първите археологически проучвания на крепостта датират от началото на XX в., проведени от видния български учен и изследовател, кюстендилеца акад. Йордан Иванов. Те всъщност са и едни от първите организирани археологически изследвания в България. Разкопките продължават няколко кампании от 1906 до 1912 г. със съдействието на Софийското археологическо дружество и Кюстендилската градска община. Преди започването на това първо проучване нямало видими следи от руини, с изключение на обрушен строителен материал на най-високото място при триъгълнити кули. Обрасло с храсти и дървета, през 1901 г. възвишението е залесено с борова гора.
С първите разкопки Й. Иванов установява формата и плана на крепостта с по-голяма част стената и прилежащите ѝ елементи. Разкрива единични сгради във вътрешността – баня, помещения покрай куртината в южния край и Разкриването на крепостта в началото на XX в.раннохристиянската базилика. В подножието на хълма и неговите склонове ученият изследва части от храмове на римските здравоносни божества Асклепий, Хигия и Телесфор; архитектурни детайли с посветителни надписи на Зевс, Хера, Сабазий и др., статуи, част от мозайка и оброчни плочки, свързани с култа към лечебните пауталийски води.
Състоянието на крепостната стена при второто археологическо проучване (60 - 70-те год.)Проучването на крепостта е подновено след почти 50-годишно прекъсване, когато през 1961 г. при строеж на хотел-ресторант „Хисарлъка“ попадат на част от северната крепостна стена. Това дава повод на Окръжния исторически музей през 1966 г. да започне системни разкопки, които продължават до 1978 г. Научни ръководители на разкопките от този период са археоложките Зл. Гочева и Людмила Слокоска. Проучванията доизясняват, допълват и коригират плана на крепостта. Разграничени са строителни периоди и датировката на фортификационното съоръжение. Крепостната стена е почти изцяло проучена (непроучени остават само онези части, попадащи под пътя и хотела). В резултат „Хисарлъка“ се нарежда сред малкото цялостно проучени крепости в страната. През 1968 г. крепостта  обявена за е архитектурно-строителен паметник на културата с категория „национално значение“ (ДВ, бр. 77/1968 г.).
Наред с разкопките, през 1968 – 1973 г. е извършвана консервация на разкритите архитектурни структури. Следващата консервация на крепостта е направена едва през 2011 г., когато по европейска програма (бенефициент е РИМ – Кюстендил) се изгражда около 70 метра консервационен надзид на източната стена.
Момент от реставрацията на "Хисарлъка", есента на 2014 г.След като в продължения на десетилетия не са извършвани по-съществени възстановителни работи, през 2014 г. започват мащабни дейности по реставрация, консервация и експониране на крепостта, осъществени по проект, изцяло съобразен с резултатите от проведените през годините археологически проучвания. Наречен „Акрополът на Пауталия - пътешествие през вековете“, проектът е дело на арх. Юлий Фърков с екип: инж. Антон Малеев – Реставрираната крепост, южната стена конструкции, инж. Георги Пейчев – технология на консервацията, инж. К. Починков – художествено осветление, инж. Мила Паунска – ВиК и др. Проектът е финансиран със средства от публичната инвестиционна европейската програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“, а за изпълнител е определен Консорциум „Кюстендил“. Извършени в периода юли 2014 – есента на 2015 г., възстановителните работи по крепостта Кула на западната стенавключват частично възстановяване на крепостните стени и цялостно на три от бойните кули с височина 14 метра, в които е предвидено да бъдат разположени музейни експозиции. Заедно с това се изграждат и лапидариум и театрон с 300 места. Последните са разположени при раннохристиянската базилика, чието частично възстановяване е съпроводено с археологическо проучване.

II. История:
Построяването на крепостта е датирано към края на ІV в. - началото на V в. сл.Хр. и се свързва със усилената строителна дейност на централната власт, продиктувана от зачестилите варварски нашествия  (значителни са хунските инвазии от първите десетилетия до средата на V в.). Укреплението възниква на стратегическа височина, на мястото на акропола на античния град Пауталия, където e настанено военно поделение, което да се грижи за сигурността на гражданите. Съобразена с цялостната стратегия на Рим за организиране на отбрана, крепостта Хисарлъка е важен пункт от фортификационната система на Кюстендилската котловина, охраняваща планинските проходи и двата пролома на река Стримон. От тукашната крепост се осъществява пряка видимост с други крепости, което позволява размяна на информация със сигнални огньове.
Крепостта претърпява преустройство при император Юстиниан I (527 – 565 г.), чието управление е белязано със засилено крепостно строителство, с оглед на продължаващите и вече по-масирани варварски нашествия. За оправяне и възстановяване на редица порутени и повредени крепости, включително и на Пауталия, съобщава античния писател Прокопий Кесарийски (ок. 500 – ок. 565).
Топаграфската приемственост и разкрити археологически материали, датирани в първата половина IX – началото на X в., свидетелства за функционирането на крепостта и през средновековието. През този период съоръжението претърпява поредно преустройство.
Твърдината е използвана и по времето на Второто българско царство (XII – XIV в.), като през втората половина на XIV в. се превръща в резиденция на владетеля на Велбъждското деспотство Константин Драгаш. Съвременната реставрация е съобразена именно с вида ѝ от това време.
Крепостта бива съборена от османските завоеватели след окончателното завладяване на Константиновото  княжество в началото на XV в., след което никога повече не е въздигната и потъва в забвение.

III. Архитектура:
План на крепостта "Хисарлъка" по Й. Иванов (1906 - 1912 г.)Изграждането на крепостта „Хисарлъка“ през късната античност е съобразено с особеностите на местния ландшафт.  Извисяващият се на 680 м надм. вис. хълм, се спуска стръмно на север и запад, на изток е с полегат склон, а единственият достъп е от юг. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник, удължен в посока югоизток-северозапад, със средни размери 117/175 м и укрепена площ от 21,25 дка. Крепостната стена следва конфигурацията на терена и е с обща дължина 628 м, от които 135 м не са разкрити. В различни сектори от трасето ѝ са разположени четиринадесет кули (четири кръгли, три триъгълни и 7 правоъгълни); две порти и пет потерни. Главната и най-широка порта е на източната стена, близо до югоизточната кръгла кула. План по Л. Слокоска (1961, 1966 - 1978 г.)Първоначалното ѝ устройство е на двукрила врата, впоследствие е преустроена в спускаща, а по-късно стеснена и затворена изобщо. Всички потерни за пешеходци са в непосредствена близост до кули, които ги охраняват. Те са с малка ширина, с гранитен праг и еднокрила врата с хоризонтална греда за залостване от вътрешна страна. За подсигуряване на по-добра охрана и възможност за наблюдение, крепостната стена при всички кули и порти е уширена. Еднораменни и двураменни стълбища са водели до широките площадки в горния край на стената. Вътрешността на уширението в южната стена е оформено със засводени ниши.
Южната стена, най-широка и здраво подсилена (изглед отвътреКрепостната стена, в зависимост от терена, има различни ширини – от 1,60 до 3,00 м. Най-широка е южната стена (секторът при двете триъгълни кули), където е най-достъпното място на крепостта, а най-тясна е западната стена (1,60 м), продиктувано от стръмния терен, усилена с контрафорси – правоъгълни уширения от външната страна. Предполагаемата височина на стената е 10 м, а височината на кулите 12 м (трите изцяло възстановени кули са доизградени на Кръгла кула на югозападния ъгъл, напълно възстановена14 м височина). Техниката на градеж е „opus mixtum“ – смесена зидария с ритмично сменящи се каменни и тухлени пояси от 4 или 5 реда тухли. Спойката е хоросан със счукани тухли. При мазилка на водопроводи е използван водоустойчив хоросан – червен, със стрити на прах тухли. Каменната зидария е редова от средно голям, ломен местен камък. Нивото на терена се Потерна - вход за пешеходци при една от кулитеограничава с отстъп – уширение от 8 до 20 см. Около камъните хоросанът е оформен в мазилка. В оригиналния градеж на крепостта тухлата освен в поясите е използвана и за оформяне на страниците на входове, на порти, потерни, кули, сводове и ниши. В късните ремонти – преправки е използвана без ред, между каменната зидария.
Крепостта е снабдена с водопровод, идващ от юг, от Осоговска планина. Има правоъгълен светъл отвор, засводен в горния край. Разкрит е в субструкцията на южната стена между триъгълни кули №8 и №9.
Археологическите разкопки регистрират различни строителни периоди на крепостта, свързани с времето на използуване, изявени с преустройства на порти, покачване на нива, ремонти по външно и вътрешно лице.
Застъпване на кули от два различни периода - триъгълна и правоъгълна кула (№7) на южната стенаЗа разлика от крепостната стена вътрешността на „Хисарлъка“ е слабо проучена. Изключение правят разкритите в началото и втората половина на XX в. няколко сгради край куртината (жилищни и стопански помещения, бани, казарми), в това число и доразкритата при реставрацията (2014 г.) раннохристиянска базилика.


За базиликата:
Базиликата, известна като „Епископската“, се намира на североизточната част на крепостта "Хисарлъка", над съвременния път, идващ от града. Разположена е на тераса със северно изложение.

I. Проучване и реставрация:
За първи път раннохристиянската църква е разкопана, проучена и заснета от акад. Йордан Иванов през 1906 - 1912 г. До започването на мащабната реставрация през 2014 г. старината е напълно неразличима, затрупана и обрасла с растителност (намира се под алея, изградена от речни камъни през 1966 г.). Във връзка с изграждането на лапидарий с театрон, включващ и експонирането на архитектурни останки на базиликата (№1), се извършва редовно  археологическо проучване. Реализирането на последното се осъществява по договор на РИМ-Кюстендил с Министерство на културата от екип с научен ръководител Дойчин Грозданов (РИМ - Кюстендил), зам. ръководител д-р Галина Грозданова (НАИМ-БАН), Орлин Рачев (РИМ - Перник) и Диана Стоянчова (докторант в СУ „Св. Климент Охридски").

Плана на базиликата (по Й. Иванов)При първото проучване в началото на XX в. планът на базиликата се е очертавал само в основи, с изключение на южната стена, която била запазена до 1,50 височина. Според плана на Й. Иванов базиликата е трикорабна с нартекс от запад и дълбока подковообразна апсида със синтрон от изток. Общите ѝ външни размери са: дължина - 29,5 м (без апсидта), ширина -17 м. От югоизток е прилепено правоъгълно помещение, което вероятно е служело за баптистерий. На източната стена (южно от апсидата) има врата с гранитен праг, вероятно използвана от свещениците. Стените на сградата са от смесен градеж - използвани са камъни и тухли, както и материали от разрушен езически храм (на Аполон), издигал се на същото място преди строежа на църквата. Въз основа на първите археологически открития базиликата е датирана от времето на император Юстиниан I Велики (първата половина на VI в.).
Общ план на разкритите архитектурни структури през 2014 г.В резултат на археологическото проучване, проведено в периода 19.08 - 30.09.2014 г., се доизяснява планът на базиликата и някои други подробности. Установява се значително нарушаване на целостта на паметника, спрямо състоянието му от преди 100 години. Цялата северозападна част на базиликата е компрометирана от изкопни работи във връзка с изграждането на глинен водопровод, който захранва чешма, намираща се югоизточно. От базилика са запазени в субструкция част от апсидата (южната дъга) и пет правоъгълни постамента за колони, разделящи наоса от южния кораб. Вероятно при по-късно преустройство пространствата между колоните са били зазидани, за което свидетелстват основите на преградните зидове. Останките на този преграден зид между южния кораб и наоса също са запазени в субструкция. От западния зид на южния кораб е запазена Състоянието на базиликата при последното разкопаванечаст с дължина 0,55 м, от южния зид на южния кораб на базиликата – участък с идентична дължина от 0,55 м. Освен тези останки, в югозападния ъгъл е разкрита малка част от каменната настилка на южния кораб. Наблюденията показват, че правоъгълното югоизточното помещение, от което в наше време са запазени основите на северната и западна стена, се е намирало вътре в южния кораб, а не е външно, както e по плана на Й. Иванов.
Разкритата апсидаМаксималната запазена височина на архитектурните останки на базиликата е 0,40 м, при дължина 25 м (заедно с апсидата). Градежът им е от ломени камъни със спойка от песъклив жълт хоросан, като са фундирани до скала. Деструкциите, разкрити под пода на наоса, които достигат до скала, показват че след археологическото проучване от 1906-1912 г., базиликата се е саморазрушила. От пласта с деструкции произхожда и фрагмент от мозайка.
Подемният археологически материал се състои от: монети, сечени в периода от края на II в. до VI в. и ХII–ХIII в. (византийски корубести монети); предмети от бита; Изглед от югелементи на костюма – тока тип Сукидава и др.; предмети от въоръжението.
Липсата на сигурна стратитграфска среда не дава възможност за по-прецизно датиране на базиликата. На базата на плана и наличния подемен археологически материал се допуска, че долната хронологичеса граница на изграждането ѝ може да се свали в края на IV – началото на V в.

Съобразно резултатите от археологическото проучване базиликата е частично възстановена, задно с реставрацията на крепостта по проекта „Акрополът на Пауталия - пътешествие през вековете“. Най-високо е надградена апсидата със синтрон, както и надлъжните стени. Нивото на олтарното пространство е леко повдигнато. Планът на наоса на базиликата между оградните зидове е маркиран на нивото на настилката посредством плочи (тухли) в различен цвят, форма и размер. Подът на олтара и централния кораб е настлан с римски тухли в червен цвят, на страничните кораби с плочки в сиво-зеленикав цвят, а стълбовете, разделящи централния от страничните кораби (по четири от двете страни), са очертани с тъмно сини цепени плочи. На мястото на баптистерия (кръщелната) в източния край на южния кораб е разположена чешма за ритуално измиване с малък водоем (използван е капак от античен саркофаг). Наличието на нартекс от запад е загатнато с тесни зидове.
Самата базилика е оформена като сцена за театрон, като от южната ѝ страна са създадени около 300 места за сядане. Това я превръща в подобие на амфитеатър, където се провеждат представления, концерти и чествания. От тук се разкрива и прекрасна гледка към града и неговата живописна околност.
До базиликата е поместен и лапидариум - терен, на който е представена каменна пластика и артефакти – бази, капители, колони, епиграфски надписи от базиликата, предхождащия я езически храм и крепостта.

II. История:
Както разкриват археологическите проучвания и историческите извори, може да се приеме че базиликата е изградена още в IV в., не много дълго след официалното признаване на християнството в Римската империя (с Миланския едикт от 313 г.). Наличието на синтрон в апсидата предполага епископски достойнства на храма. По всяка вероятност базиликата е била главен храм и седалище на архиерея на раннохристиянската Пауталийската епископия (IV – VI в.). Неминуемо е била разрушена или поне силно увредена по време на варварските нашествия от края на VI – началото на VII в. По-късно, след приемането на християнството в българската държава (IX в.) базиликата е преизградена и вероятно е станала главен храм в епископския център Велбъжд, който наследява диоцеза на старата Пауталийска епископия. Епископската църква е унищожена от османските завоеватели заедно с разоряването на крепостта в началото на XV в. Впоследствие, през тъмните векове на османското робство местното българско население, съхраняващо спомена за епископския храм, превръща мястото в оброчище, наред с намиращия се под него оброк „Св. 40 мъченици“ и други такива из околността.




Източници:
1. Иванов, Й. Кюстендилският Хисарлък и неговите старини. – Известия на Българското археологическо дружество, VII, 1920, 66-123;
2. Гочева, З. – Разкопки на Хисарлъка в Кюстендил. – Музеи и паметници на културата, 1966 г., 4, с.53;
3. Гочева, З. – Крепост в местността Хисарлъка в град Кюстендил. – Известия на историческото дружество, XXVII, 1970 г., с.225 и сл.;
4. Слокоска, Л. – Античната история на гр. Кюстендил и края според историческите извори и археологическите материали. Сборник Кюстендил и Кюстендилско, София, 1973 г., с.25-56;
5. Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.22;
6. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с. 326-7;
7. Слокоска, Л. Акрополът на Пауталия. -В: Музеен вестник, издание на РИМ – Кюстендил, бр.13, 2011 г.;
8. Дойчин Грозданов, Галина Грозданова. Резултати от редовно археологическо проучване на обект раннохристиянска базилика №1 в късноантичната и средновековна крепост на хълма Хисарлъка в гр. Кюстендил. АОР през 2014 г., София, 2015 г., с.498-499;
9. Русева – Слокоска, Л. и Фърков, Ю. Kъсноантичната крепост на хълма Хисарлъка. Гр. Кюстендил. – Разкопки и проучвания, 42. НАИМ при БАН. София, 2016;
10. Осведомител – арх. Юлий Фърков
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"