Раннохристиянският манастирски комплекс се намира на около 4 км североизточно от с. Нова махала, Община Батак в местността „Църковен рид“. Разположен е в най-високата част на полегат хълм от Баташка планина, на 1386 м н. вис. До мястото води много лош черен път (изровен е от пороите), достъпен само за най-високо проходими джипове.
История:
От незапомнени времена това свято място е известно на християнската общност в района на Батак като „Църковен рид“. До началото на XX век на хълма е имало параклис. Тези обстоятелства привличат вниманието на специалисти и през 1987 г. на обекта е проведено цялостно археологическо проучване, като ръководители на разкопките са били К. Меламед, А. Меламед и С. Кънев.
В резултат е установено, че на мястото през ранновизантийската епоха (IV-VI в.), в близост до тракийско светилище, е бил изграден манастирски комплекс с базилика. Тукашният случай е потвърждение на историческите събития от епохата. Известно е, че в края на IV в. тракийското племе беси, населявало тази част на Родопите, приема християнството и дори стават едни от най-ревностните му последователи. Така, че изборът за построяването на християнския храм в близост до древното езическо светилище не е случаен. Раннохристиянският манастир е просъществувал до VI в., когато е бил разрушен при славянските нашествия. Обителта е възстановена в края на X век, когато Родопите са включени в политическото влияние на Българската държава. Тогава върху раннохристиянската базилика е изградена отново църква, издигнати са манастирски сгради и камбанария. А пространството около манастира и над старото езическо светилище е използвано за некропол. По-късно, към края на XII век, районът става пограничен и по време на военни действия между България и Византия манастирът е отново разрушен. През XVII век върху останките на църквата е изграден малък параклис, просъществувал като постройка до началото на XX век. Това подсказва, че през XVII в. в близост все още е съществувало християнско селище, чието население се е черкувало в параклиса. Вероятно при помохамеданчването на българите в Чепинско (1666 г.) селището, чието име не е известно, е било унищожено, жителите му, които не приели исляма, са избягали и са се заселили другаде, а параклисът потънал в забрава.
Всички тези факти за святото, показващи дългата му история, потвърждават и особеното му значение и ценност за историята и културата, не само за Баташкия край, но и за цяла България. Обектът при „Църковен рид“ е един нагледен пример за приемственост между отделни култури и епохи.
И като е толкова ценен, какво сме направили в наше време за съхраняването на паметника? Отговорът е – АБСОЛЮТНО НИЩО!
След като приключили археологическите разкопки, обектът не е бил консервиран и защитен. Така през последвалите години той е привличал любопитството на иманярите, които периодично са го преравяли. Отделно щети са нанесли и суровите климатични условия в планината. Вследствие на изложените обстоятелства, днес, това което е било разкрито и запазено от манастирския комплекс, е почти напълно разрушено. Архитектурните структури са унищожени и затрупани, не може да се проследят дори и очертанията им.
Архитектура:
В архитектурно отношение археологическият обект в м. „Църковен рид“ представлява манастирски комплекс, състоящ се от църква, камбанария, манастирски сгради и некропол. Базиликата е еднокорабна, едноапсидна с баптистерий (кръщелна) от северната страна. При проучването на църковната постройка са установени 4 различни строителни периода в хронологически рамки обхващащи времето от края на IV век до около XVII век.
Край манастирския комплекс е разкрит некропол с множество погребения, които са извършвани чрез трупополагане по християнски обичай. При повечето гробове гробната яма е оградена с каменни плочи. В погребалния инвентар на гробището са открити разнообразни предмети.
Източници:
1. К. Меламед, А. Меламед, С. Кънев. Църква в местността Църковен рид край с. Нова Махала, Пазарджишко.–
АОР през 1987 г. Благоевград, 1988 г., 187-188.
2. А. Меламед. Светилище и некропол до раннохристиянския манастир край с. Нова махала, Баташко.–Археология, 1993, с. 36-46.
3. Петър Петров – Графична реконструкция на манастирския комплекс, В: Интернет сайт „Петроварт“ - www.petrovart.net