Крепостта "Шишманово кале" се намира на 1,5 км югоизточно от село Доспей и на около 3 км югозападно от гр. Самоков. Разположена е в северното подножие на Шишмановия рид от Доспейска планина (Лакатишка Рила) на левия бряг на р. Бели Искър, вдясно от пътя за с. Мала църква и с. Говедарци. В района на крепостта са разкрити две раннохристиянски базилики – една в нейното подградие, а друга в съседство, на малка височина в западна посока.

За крепостта:
Разположено на височина от северния склона на хълма Шишманов връх, "Шишманово кале" заема изключително стратегическа позиция. Източно от него се намира местността – възвишението “Пашаница” и на практика двете местности ограждат т.нар. “Дервишов проход” (Шишманов проход). Двата хълма представляват една естествена порта към прохода и в стари времена са използвани за охрана. Историческата височина е добре закътана между другите по-високи хълмове от югозапад и изток, което го защитава от ветровете и течението на реката. Много важна подробност е, че от нейната позиция се наблюдава цялото Самоковско поле и има визуална връзка с всички крепости от Витоша, Плана, Верила. Край крепостта са се пресичали два пътя: единият от Константинопол, Филипопол (Пловдив) към Пауталия (Кюстендил) и Адриатическото крайбрежие, известен като Далматинския (Драчки) път, а другият от Сердика към Македония. Вторият е най-прекият в тази посока, като директно пресича Рила планина. Върху него в началото на XX в. е прокаран т.нар „Кайзеров път“ (днес известен планински преход).

Проучване:
„Шишманово кале“ е първият археологически обект, споменат в българската публицистика. Освен видният български книжовник от Самоков Константин Фотинов, за историческото място пишат възрожденците Иван Богоров и Ефрем Каранов, споменава се и в други ръкописи от предосвобожденската епоха. Крепостта попада в полезрението на съвременната наука едва през 2004 г., когато започват системни археологически разкопки. Проучването се води от екип с ръководител Веселин Хаджиангелов (ГИМ – Самоков) и заместник ръководител Анастасия Чолакова (НАИМ – БАН), като първият етап обхваща шест археологически сезона (до 2009 г.). През това време от общо обследвани 50 декара се установява, че обектът заема малко повече от половината (25-30 дка), от които биват разкопани около 15%. Проучването на крепостта е подновено от археолога Веселин Хаджиангелов през 2015 г.
Археологическите разкопки позволяват да се изясняват доста подробности от древната история, не само на мястото, но и въобще за Самоковския край. Паралелно с тях, чрез прилагането на налагащ се интердисциплинарен подход, съществен принос в проучването на крепостта има и изследването на местните предания и легенди (от асоциацията "Онгъл", ръководено от д-р Константин Рангочев). В основата на всички фолклорни и книжовни разкази за калето стои една легенда за последната битка (с турците ) на цар Иван Шишман.  Преданието разказва, че именно тук е гробът на последния владетел на Търновското царство: "В разгорелия се бой му била отрязана главата, но тъй като бил с изключително здраво телосложение продължил да се движи напред още няколко метра, като размахвал меча..., а отсечената му на хълма глава, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени „Цареви кладенци“". Някои изследователи изказват предположения, че при твърдината в бой с турците, е загинал не царят, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Въпросът за научната достоверност на тези твърдения е открит и дискусионен, и ако за легендарните сведения учените хранят съмнения, то археологическата наука вече е категорична: “Шишманово кале” е средновековният Самоков – значителен български град от периода ХІІ-ХІV в.

Архитектура:
Хълмът Шишманов връх, върху който е разположена крепостта, е издължен в посока север-юг, като от изток и запад е ограден със стръмни и отвесни на места склонове. От запад покрай хълма минава поток, оформил дълбоко корито. Твърдината има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Най-лесния подход към нея е от юг, през тясна седловина.
В резултат на археологическите проучвания се установява, че „Шишманово кале“ представлява цял град (антично и късноантично селище и по-късен средновековен град), който се състои от подградие и същински град, ограден с крепостни стени и цитадела. Установени са границите на града, оградени от крепостен зид, като е локализирана една от градските порти. Разкрити са стопански помещения и работилници за железодобив и останки от пещ за топене на рудата, както и множество заготовки от разтопеното желязо и отпадъчни продукти – шлака и стопилки. Локализирана е и цитадела, т.е. Вътрешният град. Още при теренно обхождане на най-високата тераса са регистрирани останки от стена с допълнително ограждане. Вероятно става въпрос за частично запазени останки от кула или от жилището на кастрофилакса или от средновековния замък на владетеля на крепостта.
В подножието на цитаделата, извън крепостните стени е открит раннохристиянски култов център, включващ комплекс от две раннохристиянски базилики, датирани към V-VI в., като над едната, известна с топонима „Петрова църква“, през средновековието се развива манастирски комплекс.

История:
Първоначално на стратегическата височина, с обзор върху цялото самоковско поле, съществува тракийско селище, което се разраства след идването на римляните. Впоследствие селището е укрепено с крепостен зид, а над него е изградена крепостта. Находките разкриват, че античното селище е населявано от романизирани траки и известен брой готи. Разкритите работилници за железодобив с останки от пещ за топене на рудата, отпадъчни продукти - шлака и стопилки и множество заготовки от разтопеното желязо, недвусмислено говорят за заетостта на тукашното население в рудодобива и металодобива още през античността. Последната информация нарежда тукашното селище сред най-старите селища с железодобив на Балканите.
В късната античност (IV – VI в.) в крепостта квартирува римски гарнизон, самостоятелна част или възможно от дислоцираната в Германея (Сапарева баня) 2-ра луценсийска кохорта (Cohors II Lucensium). Към същия период са датирани двете раннохристиянски базилики – едната, известна като „Петрова църква“, долепена до крепостната стена, а другата, намираща се на съседния хълм, определена като епископска.
Така изнесените факти дават да се разбере, че крепостта „Шишманово кале“ е важно и стратегическо селище (град) със стопанска натовареност, а през късната античност и духовно – църковно средище, вероятно център на епископия. Въз основа на направените открития, учените имат сериозни основания за да приемат, че именно тази крепост е най-старият предшественик на днешния град Самоков.
Крепостта продължава да съществува и през средновековието, след опустошаването на тези земи от авари и славяни в VI – VII в. Макар да не са открити трайни следи от населяване, крепостта се ползва и през VII – VIII в. През 789 - 809 г. българите превземат крепостите в района, несъмнено и тукашната. Постепенно по-голяма част от населението слиза в по-равните части на източния бряг на р. Искър. Селището продължава живота си и в периода XI - XII в., към който се датира откритата керамика в повърхностните пластове на почвата. Към XII - XIV в. се отнасят разкритите основни части на крепостта с две крепостни стени, части от други сгради, кулата-цитадела и пoдградието. На практика за науката става известен цял град от Второто българско царство, чието население е продължавало да се занимава с рудодобив и металодобив.
В долната част на средновековния град е локализирана и частично разкрита голяма българска църква от XII - XIV в., изградена върху раннохристиянската базилика („Петрова църква"). Средновековният култов паметник е поредното доказателство за дълбоко застъпената християнска религиозна практика в Самоковския регион.
Кога бива окончателно напуснат градът-крепост, чието население по всяка вероятност основава ново селище на мястото на днешния град, все още не може да се каже с точност.


За базиликите:
Раннохристиянските църкви са разположени на два съседни хълма – едната, известна като „Петрова църква“, е долепена до крепостната стена (отвътре), а другата, наречена Епископска базилика, се намира на около 200 м в северозападна посока.

Първата базилика е разкрита в процеса на археологическото проучване на крепостта, при разкопаване на култово място, отколе известно с фолклорно-книжовния топоним „Петрова църква". Засега е частично разкрита -  източният ѝ край с част от апсидата, поради което все още не е изяснен цялостният ѝ план. Градежът на църквата е от ломени и речни камъни, споени с хоросан.
Значимо откритие при тази базилика е локализирането и частичното разкопаване на голяма средновековна църква от XII – XIV в., която почти изцяло ляга върху основите на по-ранния храм. Макар и засега частично проучена, нейният градеж и архитектурна декорация напомня на някои църкви от Червен, Мелник и др. В непосредствена близост на храма са разкрити основи на сгради, които по всяка вероятност са принадлежали на манастирски комплекс.

Втората базилика, разположена извън крепостната стена на северозападния хълм, се отличава с интересна архитектура и планово решение. По план е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад, но допълнително изграден от южната ѝ страна параклис с апсида, от чиято западна страна също е развит притвор, създава впечатление, че църквата е двукорабна. Входът към храма е от юг, от към южния притвор. На изток храмът завършва с голяма полукръгла апсида, широка, колкото е широчината на наоса. Отвън е укрепена с четири пиластъра, служещи като контрафорси, а от вътрешната и страна има синтрон (пейка) с трон, предназначен за епископ, което навежда на мисълта, че в храма е служил епископ. Много е вероятно седалището на архиерея да се е намирало в района на крепостта. В подкрепа на тази хипотеза сочи и разкрит до църквата гроб, принадлежащ на висш духовник.
Откритите при базиликата находки дават основание на специалистите – археолози да излязат със становището, че този храм е изграден от живеелите в крепостта готи-федерати.

Разкриването на „Петрова църква" като култов паметник от ранното християнство и Второто Българско царство, както и на Епископската базилика, налага ново мислене по отношение на християнската религиозна практика в Самоковския регион. Струпването на няколко християнски храма от сравнително отдалечени епохи (късната античност и развитото средновековие) на едно място навежда на мисълта за значимото място на Самоков като религиозен център. Това от своя страна отваря въпроса за възникването на Самоковската митрополия и седалището на нейния църковен ръководител. Доскоро беше утвърдено мнението, че Самоковска епархия възниква в късния XVI в., но тукашните открития правят сериозни опровержения, при което началото може да се търси в ранните векове на християнството (IV – V в.).




Използвана литература:
1. Веселин Хаджиангелов, А. Чолакова. Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. , София, 2008, 443 – 446.
2. В. Хаджиангелов, А. Чолакова, Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: АОР през 2008 г. , София, 2009. 457 – 460.
3. В. Хаджиангелов, А. Чолакова, Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: АОР през 2009 г. , София, 2010., 365 – 368.
4. В. Хаджиангелов, М. Христов, Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: АОР през 2015 г. , София, 2016., 534 – 536.
5. Веселин Хаджиангелов – Адаптиране на археологически паметници за нуждите на културния туризъм. Проучвания на обект “Шишманово кале” при гр. Самоков – проект и реализация. „ЕТНОЛОГИЯ URBANA“ - Годишник на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, 2005 г.