ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилики при "Шишманово кале" - с. Доспей
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област София
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Доспей
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Самоковска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Крепостта "Шишманово кале" се намира на 1,5 км югоизточно от село Доспей и на около 3 км югозападно от гр. Самоков. Разположена е в северното подножие на Шишмановия рид от Доспейска планина (Лакатишка Рила) на левия бряг на р. Бели Искър, вдясно от пътя за с. Мала църква и с. Говедарци. В района на крепостта са разкрити две раннохристиянски базилики – една в нейното подградие, а друга в съседство, на малка височина в западна посока.

За крепостта:
Разположено на височина от северния склона на хълма Шишманов връх, "Шишманово кале" заема изключително стратегическа позиция. Източно от него се намира местността – възвишението “Пашаница” и на практика двете местности ограждат т.нар. “Дервишов проход” (Шишманов проход). Двата хълма представляват една естествена порта към прохода и в стари времена са използвани за охрана. Историческата височина е добре закътана между другите по-високи хълмове от югозапад и изток, което го защитава от ветровете и течението на реката. Много важна подробност е, че от нейната позиция се наблюдава цялото Самоковско поле и има визуална връзка с всички крепости от Витоша, Плана, Верила. Край крепостта са се пресичали два пътя: единият от Константинопол, Филипопол (Пловдив) към Пауталия (Кюстендил) и Адриатическото крайбрежие, известен като Далматинския (Драчки) път, а другият от Сердика към Македония. Вторият е най-прекият в тази посока, като директно пресича Рила планина. Върху него в началото на XX в. е прокаран т.нар „Кайзеров път“ (днес известен планински преход).

Проучване:
„Шишманово кале“ е първият археологически обект, споменат в българската публицистика. Освен видният български книжовник от Самоков Константин Фотинов, за историческото място пишат възрожденците Иван Богоров и Ефрем Каранов, споменава се и в други ръкописи от предосвобожденската епоха. Крепостта попада в полезрението на съвременната наука едва през 2004 г., когато започват системни археологически разкопки. Проучването се води от екип с ръководител Веселин Хаджиангелов (ГИМ – Самоков) и заместник ръководител Анастасия Чолакова (НАИМ – БАН), като първият етап обхваща шест археологически сезона (до 2009 г.). През това време от общо обследвани 50 декара се установява, че обектът заема малко повече от половината (25-30 дка), от които биват разкопани около 15%. Проучването на крепостта е подновено от археолога Веселин Хаджиангелов през 2015 г.
Археологическите разкопки позволяват да се изясняват доста подробности от древната история, не само на мястото, но и въобще за Самоковския край. Паралелно с тях, чрез прилагането на налагащ се интердисциплинарен подход, съществен принос в проучването на крепостта има и изследването на местните предания и легенди (от асоциацията "Онгъл", ръководено от д-р Константин Рангочев). В основата на всички фолклорни и книжовни разкази за калето стои една легенда за последната битка (с турците ) на цар Иван Шишман.  Преданието разказва, че именно тук е гробът на последния владетел на Търновското царство: "В разгорелия се бой му била отрязана главата, но тъй като бил с изключително здраво телосложение продължил да се движи напред още няколко метра, като размахвал меча..., а отсечената му на хълма глава, след като паднала се претъркулила седем пъти, така се появили седем извора, наречени „Цареви кладенци“". Някои изследователи изказват предположения, че при твърдината в бой с турците, е загинал не царят, а неговият брат Иван Асен V Шишман. Въпросът за научната достоверност на тези твърдения е открит и дискусионен, и ако за легендарните сведения учените хранят съмнения, то археологическата наука вече е категорична: “Шишманово кале” е средновековният Самоков – значителен български град от периода ХІІ-ХІV в.

Архитектура:
План-схема на крепостта "Шишманово кале"Хълмът Шишманов връх, върху който е разположена крепостта, е издължен в посока север-юг, като от изток и запад е ограден със стръмни и отвесни на места склонове. От запад покрай хълма минава поток, оформил дълбоко корито. Твърдината има неправилна форма, следваща конфигурацията на терена. Най-лесния подход към нея е от юг, през тясна седловина.
В резултат на археологическите проучвания се установява, че „Шишманово кале“ представлява цял град (антично и късноантично селище и по-късен средновековен град), който се състои от подградие и същински град, ограден с крепостни стени и цитадела. Установени са границите на града, оградени от крепостен зид, като е локализирана една от градските порти. Разкрити са стопански помещения и работилници за железодобив и останки от пещ за топене на рудата, както и множество заготовки от разтопеното желязо и отпадъчни продукти – шлака и стопилки. Локализирана е и цитадела, т.е. Вътрешният град. Още при теренно обхождане на най-високата тераса са регистрирани останки от стена с допълнително ограждане. Вероятно става въпрос за частично запазени останки от кула или от жилището на кастрофилакса или от средновековния замък на владетеля на крепостта.
В подножието на цитаделата, извън крепостните стени е открит раннохристиянски култов център, включващ комплекс от две раннохристиянски базилики, датирани към V-VI в., като над едната, известна с топонима „Петрова църква“, през средновековието се развива манастирски комплекс.

История:
Първоначално на стратегическата височина, с обзор върху цялото самоковско поле, съществува тракийско селище, което се разраства след идването на римляните. Впоследствие селището е укрепено с крепостен зид, а над него е изградена крепостта. Находките разкриват, че античното селище е населявано от романизирани траки и известен брой готи. Разкритите работилници за железодобив с останки от пещ за топене на рудата, отпадъчни продукти - шлака и стопилки и множество заготовки от разтопеното желязо, недвусмислено говорят за заетостта на тукашното население в рудодобива и металодобива още през античността. Последната информация нарежда тукашното селище сред най-старите селища с железодобив на Балканите.
В късната античност (IV – VI в.) в крепостта квартирува римски гарнизон, самостоятелна част или възможно от дислоцираната в Германея (Сапарева баня) 2-ра луценсийска кохорта (Cohors II Lucensium). Към същия период са датирани двете раннохристиянски базилики – едната, известна като „Петрова църква“, долепена до крепостната стена, а другата, намираща се на съседния хълм, определена като епископска.
Така изнесените факти дават да се разбере, че крепостта „Шишманово кале“ е важно и стратегическо селище (град) със стопанска натовареност, а през късната античност и духовно – църковно средище, вероятно център на епископия. Въз основа на направените открития, учените имат сериозни основания за да приемат, че именно тази крепост е най-старият предшественик на днешния град Самоков.
Крепостта продължава да съществува и през средновековието, след опустошаването на тези земи от авари и славяни в VI – VII в. Макар да не са открити трайни следи от населяване, крепостта се ползва и през VII – VIII в. През 789 - 809 г. българите превземат крепостите в района, несъмнено и тукашната. Постепенно по-голяма част от населението слиза в по-равните части на източния бряг на р. Искър. Селището продължава живота си и в периода XI - XII в., към който се датира откритата керамика в повърхностните пластове на почвата. Към XII - XIV в. се отнасят разкритите основни части на крепостта с две крепостни стени, части от други сгради, кулата-цитадела и пoдградието. На практика за науката става известен цял град от Второто българско царство, чието население е продължавало да се занимава с рудодобив и металодобив.
В долната част на средновековния град е локализирана и частично разкрита голяма българска църква от XII - XIV в., изградена върху раннохристиянската базилика („Петрова църква"). Средновековният култов паметник е поредното доказателство за дълбоко застъпената християнска религиозна практика в Самоковския регион.
Кога бива окончателно напуснат градът-крепост, чието население по всяка вероятност основава ново селище на мястото на днешния град, все още не може да се каже с точност.


За базиликите:
Раннохристиянските църкви са разположени на два съседни хълма – едната, известна като „Петрова църква“, е долепена до крепостната стена (отвътре), а другата, наречена Епископска базилика, се намира на около 200 м в северозападна посока.

План на базиликата (по А. Каменаров)Първата базилика е разкрита в процеса на археологическото проучване на крепостта, при разкопаване на култово място, отколе известно с фолклорно-книжовния топоним „Петрова църква". Засега е частично разкрита -  източният ѝ край с част от апсидата, поради което все още не е изяснен цялостният ѝ план. Градежът на църквата е от ломени и речни камъни, споени с хоросан.
Значимо откритие при тази базилика е локализирането и частичното разкопаване на голяма средновековна църква от XII – XIV в., която почти изцяло ляга върху основите на по-ранния храм. Макар и засега частично проучена, нейният градеж и архитектурна декорация напомня на някои църкви от Червен, Мелник и др. В непосредствена близост на храма са разкрити основи на сгради, които по всяка вероятност са принадлежали на манастирски комплекс.

Епископската базиликаВтората базилика, разположена извън крепостната стена на северозападния хълм, се отличава с интересна архитектура и планово решение. По план е еднокорабна, едноапсидна с притвор от запад, но допълнително изграден от южната ѝ страна параклис с апсида, от чиято западна страна също е развит притвор, създава впечатление, че църквата е двукорабна. Входът към храма е от юг, от към южния притвор. На изток храмът завършва с голяма полукръгла апсида, широка, колкото е широчината на наоса. Отвън е укрепена с четири пиластъра, служещи като контрафорси, а от вътрешната и страна има синтрон (пейка) с трон, предназначен за епископ, което навежда на мисълта, че в храма е служил епископ. Много е вероятно седалището на архиерея да се е намирало в района на крепостта. В подкрепа на тази хипотеза сочи и разкрит до църквата гроб, принадлежащ на висш духовник.
Откритите при базиликата находки дават основание на специалистите – археолози да излязат със становището, че този храм е изграден от живеелите в крепостта готи-федерати.

Разкриването на „Петрова църква" като култов паметник от ранното християнство и Второто Българско царство, както и на Епископската базилика, налага ново мислене по отношение на християнската религиозна практика в Самоковския регион. Струпването на няколко християнски храма от сравнително отдалечени епохи (късната античност и развитото средновековие) на едно място навежда на мисълта за значимото място на Самоков като религиозен център. Това от своя страна отваря въпроса за възникването на Самоковската митрополия и седалището на нейния църковен ръководител. Доскоро беше утвърдено мнението, че Самоковска епархия възниква в късния XVI в., но тукашните открития правят сериозни опровержения, при което началото може да се търси в ранните векове на християнството (IV – V в.).




Използвана литература:
1. Веселин Хаджиангелов, А. Чолакова. Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: Археологически открития и разкопки през 2007 г. , София, 2008, 443 – 446.
2. В. Хаджиангелов, А. Чолакова, Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: АОР през 2008 г. , София, 2009. 457 – 460.
3. В. Хаджиангелов, А. Чолакова, Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: АОР през 2009 г. , София, 2010., 365 – 368.
4. В. Хаджиангелов, М. Христов, Археологически проучвания на обект „Шишманово кале” при гр. Самоков. – В: АОР през 2015 г. , София, 2016., 534 – 536.
5. Веселин Хаджиангелов – Адаптиране на археологически паметници за нуждите на културния туризъм. Проучвания на обект “Шишманово кале” при гр. Самоков – проект и реализация. „ЕТНОЛОГИЯ URBANA“ - Годишник на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл“, 2005 г.

 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"