Раннохристиянската базилика се намира в най-източната част на нос Свети Атанас край град Бяла, в чертите на късноантична крепост.

За крепостта:
Късноантичната крепост на нос Св. Атанас става известна за науката още в края на XIX в. Забелязана е при изследване на старините по Черноморското крайбрежие от братята Х. и К. Шкорпил, които впоследствие я описват в своя статия от 1892 г. Следва дълъг период, през който районът остава извън вниманието на археолозите. Едва през 70 – 80-те години на ХХ в. в залива южно от носа се провеждат подводни археологически проучвания, предизвикани от някои сведения от историческите извори. Според древногръцкия географ и историк Страбон, тук някъде – между Одесос и Навлохос, се е намирал един от многото градове, известни с името Лариса.
От петдесетте години на ХХ в. до към края на същия век в южната част на носа съществува военно поделение, което е главен фактор мястото да не бъде проучвано, от една страна, а от друга – да не става обект на иманярски набези. Това обстоятелство спомага за относително добрата запазеност на намиращите се на носа археологически паметници и находки. Впоследствие почти цялата брегова линия край Бяла, която е била горски фонд, става частна собственост, като при строеж на сгради новите собственици все по-често попадат на археологически структури.
След провеждане на теренни археологически обхождания, при които се изяснява предполагаемото трасе на укрепителната линия, през лятото на 2009 г. започват редовни археологически разкопки, които продължават и до днес (2016 г.). Те се водят от екип на Варненския археологически музей с ръководители Валери Йотов и Александър Минчев.
След цялостно проучване на раннохристиянската базилика и други археологически обекти около нея, комплекс от три сгради, включващ базилика, баптистерий и винарна, е частично възстановен по проект “Консервация, реставрация, експониране и социализация на Антично селище и късноантична крепост на нос „Св. Атанас”. Проектът е реализиран за период от две години (2011 – 2013 г.) с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз и община Бяла.

Проведените проучвания на нос Свети Атанас позволяват не само да се изясни архитектурно-плановата схема на крепостта, но и да се осветят съществено моменти от нейната история.
Укреплението е разположено върху естествено защитен къс суша, вклинен в морето, с почти отвесни брегове от североизток и юг.  От към сушата е било защитено с укрепителна линия (стена), затваряща носа от североизточния до южния склон и пространство с площ от около 40 дка. Крепостната стена (запазена само в основи) представлява двулицев каменен зид с ширина 1,80 м. Пред нея има ров, който е характерен за военната укрепителна практика през античността и средновековието. Крепостната стена е била снабдена с порта, вероятно фланкирана с полукръгли кули.
Освен раннохристиянската базилика, която част от цял църковен комплекс, във вътрешността на крепостта са разкрити и няколко други сгради и съоръжения: езически храм от еленистическата епоха (III – II в. пр. Хр.), стопански, жилищни и складови постройки, винарна, пещ за керамични съдове и др.

Наличните данни свидетелстват за обитаване и сакрално използване на нос Св. Атанас през различни исторически периоди. Към най-ранният културен хоризонт се отнася тракийски култов център (представен е с храм и повече от 70 култови ями), който е функционирал от класическата до късноелинистическата епоха  (VI – I в. сл. Хр.). От римския период  е открито светилище (или депо), свързано с митичния герой полубог Херакъл (II–III в.). От него произхождат шест мраморни статуетки, скулптурни композиции и оброчна плоча.
През късната античност (ІV – началото на VІІ в.) на носа се оформя малък пристанищен град със сакрална (християнски комплекс), търговска и жилищна зона. При византийските императори Анастасий (491 – 518 г.) и Юстиниан І (527 – 565) селището е укрепено, така че се превръща в стратегически пункт от голямата военно-отбранителна система, изградена като предпазна мярка срещу варварските нашествия.
Разкритата винарна насочва към извода, че отглеждането на лозя и производството на вино е било едно от основните занимания на населението в крепостта и околностите ѝ.
Следи от силен пожар, открити в почти всички археологически структури,  подсказват, че крепостта е била опустошена, след което потънала в забрава. Най-вероятно е споделила съдбата на много други крепости и селища в района, разрушени при аваро-славянските нашествия от края на VІ – началото на VІІ в.

За базиликата:
Раннохристиянската базилика е разположена в източния край на носа, непосредствено до отвесния морски бряг.
Култовата християнска сграда е изградена върху специално изравнен терен. Установени са по-ранни пластове – част от жилище и култова яма от елинистическия период, навярно от ІІІ в. пр. Хр. В насипа за изравняване на терена са намерени фрагменти римска керамика и късноримски монети.
По план черквата представлява трикорабна, едноапсидна базилика с нартекс (притвор) от запад и външни размери: дължина - 22,50 м и ширина - 14 м. В източната част на сградата са открити две разновременни апсиди – една (по-ранната) с по-малък радиус, от която е запазен само един сегмент от югоизток и втора, използвана до края на съществуването на църквата. Това показва, че църквата има поне два етапа на градеж и използване. На трети етап в апсидата е изграден тристъпален синтрон с епископски престол (вграден в средата на синтрона камък), което показва, че в определен момент църквата става епископален център – резиденция.  Олтарът на храма е едноделен. Бемата (издигната платформа в олтарното пространство) е затворена от П-образна олтарна преграда. В центъра на бемата е запазена основата на олтарната маса, а части от нея, които позволяват цялостната ѝ реконструкция, са открити до външното югоизточно лице на апсидата, вероятно укрити или складирани, за да бъдат запазени.
Североизточно от апсидата е имало помещение, към което е водел вход с дървена врата в източната стена на северния кораб. Южно от апсидата са открити частично запазени основи на силно разрушено правоъгълно помещение с неясно предназначение.
Характерна особеност на тази църква е, че в северната (лявата) част на нартекса има параклис с малка апсида. Под нивото на тухлената му настилка е открита разрушена кръщелна – кръгъл басейн (писцина) с по две (три) стъпала от запад и от изток, което показва, че тя е действала през първия етап от съществуването на църквата.
В насипа над разрушената кръщелна и южно от нея са открити фрагменти от хидрофобната ѝ мазилка, както и от стенописи, в това число образ на светец (Христос като млад?), части от надписи на латински и др. Фрагменти от стенописи са разкрити и в западната част на северния кораб, попаднали там вероятно преди изграждането на малката апсида.
Стените на базиликата са изградени от добре обработени камъни, изравнявани на места с тухли, на хоросанова спойка. Северният зид, широк 1 м, е запазен на височина до 1,40 м, а южният предимно в основи, има ширина 0,80 м. Подът на базиликата е бил покрит с керамични плочи.
Първият период на градеж на църквата е навярно в самия край на ІV или в първата половина на V в., а вторият – вероятно от втората половина – края на V в. Тогава първата църква е била срината до основи и по-късно е изградена отново – със същия план, но с по-дълбока апсида. Двата етапа на църквата се доказват и от два разновременни пода, регистрирани на 15 см един над друг. Вторият период се разграничава на два етапа, свързани с преустройство на олтарното пространство, при който е бил изграден синтронът с епископски трон. Може би тогава северната част на притвора е била преустроена в параклис с малка апсида, на мястото на по-ранен вход към северния кораб.
Въз основа на най-късните монетни находки в сградата, нейното разрушаване, както и на крепостта, трябва да се свърже с аваро-славянското нашествие през 614 г. – по времето на император Ираклий.

Към комплекса на базиликата принадлежат и други сгради (обекти): сграда с кръщелна (баптистерий), „Аязмо“ и жилище на главния свещенослижител.
Кръщелната, наречена №2 (№1 е тази в нартекса на базиликата), се намира северно от базиликата и представлява триделна сграда. В най-източното ѝ помещение е разположен кръстовиден баптистерий с басейн, изграден върху друг, по-ранен. Късният баптистерий (определян като „Б“) се отнася към типа „кръст в кръст“, а по-ранният (определян като „А“) е на дълбочина 1 м под горния и се отнася към тип „кръг в правоъгълник“. В средата на кръстовидната, изградена от тухли с хоросан, структура има басейн, който е еднакъв по форма с басейна на баптистерий №1. Този басейн е обмазан с гладка хидрофобна замазка от розов хоросан, к акто и при баптистерий №1. По-ранният от тия два баптистерия (№2: А) е изграден след разрушаването на баптистерий №1 – навярно в средата на V в. Вероятно в първата половина на VІ в. е бил изграден горният – кръстовиден баптистерий №2: Б, който с няколко поправки е бил използван до първите десетилетия на VІІ в. Като се има предвид историческата картина на ранната християнизация в градовете, крепостите и селищата по Западното Черноморско крайбрежие, както и размерите и формата на описаните по-горе структури, може да се приеме със сигурност, че баптистерий №1 е бил използван в първите десетилетия на покръстване на местното население – предимно на възрастни хора. По тази причина басейнът му е с по-големи размери и дълбочина. Приблизително със същите размери (но ориентиран север–юг) е и следващият като хронология баптистерий №2: А. Най-късният баптистерий №2: Б, е с по-малък размер на басейна – навярно вече за кръщаване основно на новородени.
Жилището на главния свещенослужител (епископ ?) е разположено южно от базиликата, има петоъгълна форма и се състои от три помещения. Постройката е с размери: дължина - 16 м и ширина 5,30 м, с дебелина на зидовете 0,50- 0,55 м. Разкритите фрагменти от покривната конструкция и други структури са основание да се допусне, че става дума за двуетажна сграда. Входът е бил от изток. Източната и западните части на помещението са били стопански, а средната част, в която е имало огнище - жилищна (?). Сградата е използвано навярно повече от столетие.
„Аязмото” се намира на 7,50 м североизточно от баптистерий №2 и представлява четириъгълна шахта с размери 1,50 на
1,50 м. В пълнежа на кладенеца (достигната е дълбочина до 5 м , без да се стигне дъното) са открити предимно фрагменти от тухли и керемиди. По аналогия с други подобни съоръжения в близост до базилики, много е възможно това съоръжение да не е ползвано просто за снабдяване с вода, а и като свещен водоизточник – „аязмо”.



Източници:
1. Валери Йотов, Александър Минчев. Късноантична крепост на нос Св. Атанас до град  Бяла, Варненско. В: АОР през 2009 г., София, 2010, 283–285.
2. В. Йотов, Ал. Минчев. Късноантична крепост на нос Св. Атанас до град  Бяла. В: АОР през 2010 г., София, 2011, 243–245.
3. В. Йотов, Ал. Минчев. Късноантична крепост на нос Св. Атанас до град  Бяла, Област Варна. В: АОР през 2011 г., София, 2012, 229–230.
4. В. Йотов, Ал. Минчев. Късноантична крепост (V-VI в.) на нос Св. Атанас до град  Бяла. В: АОР през 2012 г., София, 2013, 216–217.
5. В. Йотов, Ал. Минчев. Късноантична крепост (V-VI в.) на нос Св. Атанас до град  Бяла, Област Варна. В: АОР през 2013 г., София, 2014, 218–219.
6. В. Йотов, Ал. Минчев. Късноантична крепост (V-VI в.) на нос Св. Атанас до град  Бяла, Област Варна. В: АОР през 2014 г., София, 2015, 289–290.