Раннохристиянската базилика се намира в местността „Арменка“, между днешните асеновградски квартали Долни Воден и Горни Воден. Разположена е върху височина, южно от Долни Воден, на левия бряг на Сингел дере и в близост до язовир Долни Воден.

История:
Древната християнска църква е проучена по време на археологически изследвания и разкопки, проведени в района през 1964 г. под ръководството на Росица Морева и Петър Детев от Окръжен археологически музей в гр. Пловдив.
В резултат на изследванията се установява, че базиликата е построена през втората половина на IV в. в близост (на около 300 м източно) от антично селище, простиращо се на площ от около 250 дка. Църквата обслужвала жителите на това немалко селище, чието име все още е неизвестно. Тя е разрушена най-вероятно по време на аваро-славянските нашествия в края на VI в. По-късно, през X-XI в. около руините на базиликата възниква известното от историческите извори селище Захариу. Счита се, че то е било заселено по времето на византийския император Йоан Цимисхий (969-975 г.) с арменци и грузинци от източните провинции на Византия, с цел жителите му да се противодействат на помощта, която оказва местното българско население на българската държава, както и да спомогнат за разпространяване на християнството. Дошлите тук арменци и грузинци, които са ревностни християни, си построяват своя църква, върху основите на раннохристиянската. Селището Захариу, заедно с църквата му, просъществува до към третата четвърт на  XIV в., когато бива опустошено от османските нашествия, тъй като жителите му оказали силна съпротива. След това оцелелите потърсили убежище из околните селища, а изпепеленото им селище потъва в забрава, за да може векове по-късно археолозите да се натъкнат на неговите останки.

Архитектура:
Раннохристиянската църква представлява удължена трикорабна базилика с голяма полукръгла апсида и с нартекс. Вътрешните ѝ размери са: дължина – 25,60 м; ширина – 17 м. Наосът е бил свързан с нартекса посредством единичен централно разположен отвор, чийто мраморен праг е запазен. Изказано е предположение, че църквата е имала атрий (вътрешен двор).
По време на разкопките сградата е била разрушена до субструкция, с изключение на западната ѝ стена. Разкрити са две бази за колони от северния стилобат (преградна стена между корабите) и една – от южния. Подпорите са били смесени – от колони и от стълбове. Покритието на църквата е било с дървен покрив.
Градежът на базиликата в основите е от ломени и речни камъни, споени с хоросан, а нагоре е бил смесен – от редове камъни и тухли. Подовата настилка е била изпълнена от квадратни тухли, които са образували геометрични композиции, а самите тухли са имали орнаменти. Част от тази настилка е била запазена само в централни кораб.
Базиликата е имала стенописи, но е разкрита само хоросановата мазилка, служеща за тяхна подложка. Намерените мраморни колони, капители, бази, части от олтарна преграда и други фрагменти свидетелстват, че вътрешната украса на храма е била богата.
На мястото на централния кораб на старохристиянската базилика по-късно е изградена средновековна църква, чиито надлъжни стени са долепени до стилобатите на кораба. Тя има издължена правоъгълна форма, една апсида на изток, а размерите ѝ са 15,80 х 8,10 м. Градена е изцяло с ломен камък, споен с жълт хоросан.  Планът ѝ наподобава този на крепостната църква „Св. Богородица – Петричка“ в Асеновата крепост и костницата на Бачковския манастир. Откритите средновековни материали я датират към XI – XIV в., което е и периодът на съществуване на средновековното селище Захариу, намирало се около нея.


Източници:
1. Морева, Р. Старохристиянска базилика и средновековна църква при с. Долни Воден, Пловдивски окръг. - сп. Археология, 1983 г., кн. № 4.
2. Чанева-Дечевска, Нели. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.