ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика в крепостта "Вратица" - гр. Враца
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Враца
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Враца
ЕПАРХИЯ: Врачанска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Врачанска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската базилика се намира в крепостта "Вратица", в местността "Градище", в прохода "Вратцата", югозападно от гр. Враца в посока с. Згориград.
Крепостта е тракийска, антична, късноантична и средновековна. Има предположения, че тук е била столицата на тракийското племе „Трибали”. Доказано е, че е имало тракийско селище и крепост, която е преграждала входа към цялата згориградска долина, като при нападение я е превръщала в защитено място за цялото население, живеещо извън нея. Още тогава е оценено мястото. В следващите векове римляни, византийци и българи са го доизграждали и надграждали, издигали са допълнителни помощни укреления и крепости, за да става крепостта все по-непревземаема. По вемето на византийския император Юстиниан (527-565) са възобновявани голям брой стари крепости и построявани на нови. Има голяма вероятност описаната от придворния историк на император Юстиниан - Прокопий Кесарийски крепост Валве, да е именно укреплението при Враца.
Намерените артефакти в крепостта и най-вече разкритата наскоро раннохристиянска базилика, дава основание да се твърди, че античното селище, създадено, за да държи под контрол подстъпите към медните мини във Врачанския балкан, прераства в крепост именно по времето на император Юстиниан. Изграждането на храма свидетелства и, че тази крепост не е имала само военно предназначение. Селището е играело важна роля в духовния живот на северозападните територии на Балканския полуостров, включени в рамките на Ранна Византия. Построяването на църквата вероятно е свързано с утвърждаването на християнството в земите на тракийското племе трибали.
През Българското средновековие проходът Вратцата и местността Градище са укрепени със сложна система от отбранителни съоръжения. Значимостта на средновековния град Враца се определя от каменен надпис от XIII в. В него за първи път се споменава името Вратица. Надписът дава възможност да се разбере, че в района на крепостта при Вратцата е бил изграден царски манастир още по времето на цар Асен I (1187-1196), че този манастир при друг владетел от Асеновата династия – най-вероятно при Михаил II Асен, е бил богато надарен, което показва важната роля на тукашната крепост в политическия живот на Втората българска държава.
Има голяма вериятност раннохристиянската базилика от VI в. да е била преизградена през средновековието, като е изпълнявала функцията на главен храм в споменатия Царски манастир.
 
Раннохристиянската базилика е открита през археологически сезон 2010 г. от екип с ръководител Нарцис Торбов - археолог от Регонален исторически музей гр. Враца.
Раннохристиянската църква е еднокорабна, едноапсидна и с размери - дължината на наоса (без апсидата) е 6,35 м, а ширината е около 6 м. Апсидата отвън е петстенна (с дължина на всяка стена 2.20 м), отвътре е полукръгла (с приблизителен диаметър 4.50 м), запазена е на височина над 1,50 м. Стените на църквата са изградени от добре одялани варовикови камъни и пясъчник, споени с бял варов разтвор. Дебелината на зида е 1-1.25 м.
Според археолозите, не може да бъде разкрито външното лице на северната стена на църквата поради обстоятелството, че през Средновековието непосредствено до нея е изграден зид и нейното разкриване би довело до разрушаването му. В западна посока тя е демонтирана – камъните са взети и използвани за по-късни градежи. Основите на южната стена на храма, поради голямата денвилация и ерозията на терена, са запазени е само в субструкция.
Въз основа на намерените археологически материали - монети, накити и керамика, може да се предположи, че църквата е изградена през VI  в., по времето на император Юстиниан I. Разрушена е при заселването на славяните на Балканския полуостров. През средновековието върху нея са издигнати други постройки, част от които са рухнали по време на османския период и от ерозията на планинския склон.

Източници:
1. В.Иванова. Два надписа от Асеновци - Батошевският и Врачанският, ИАИ, 15, 1946 г., 114-145
2. Нарцис Торбов, Александра Петрова - Проучване на антична и средновековна крепост в м. Градище край прохода Вратцата, АОР 2010, БАН, София, 2011 г., 292-293

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"