ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилики в античния град Никополис ад Иструм
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Велико Търново
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Никюп
ЕПАРХИЯ: Великотърновска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Великотърновска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Нереставриран
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Античният град Никополис ад Иструм се намира на 18 км северно от Велико Търново и на 3 км югоизточно от село Никюп. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на река Росица, веднага в ляво след моста на пътя Велико Търново – Русе. Сред останките на древния град, който има статут на археологически резерват, досега са разкрити две раннохристиянски базилики. И двата храма са били изградени в югоизточно укрепено разширение на града, възникнало през късната античност (IV – VI в.).

За  Никополис ад Иструм:
Аеро снимка на останките от Римския градИсторическото място е един от най-големите археологически обекти в България (общата му площ е 21,55 ха). Неговото проучване започва в далечната 1900 г., под ръководството на французина Жорж Сьор, и продължава периодично до днес. Системни археологически разкопки позволяват до голяма степен да се изясни както планът на града така и неговата история, от основаването му до наше време.

Градът е основан през ІІ век от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Първоначално към името му е прибавено "ад Хемум" (към Хемус – Стара планина), както е споменат в "География" на Клавдий Птолемей, после популярно станало "ад Иструм" (към Истрос), а по времето на император Диоклетиан (284-305 г.) е известен под слятата форма "Nicopolistro". Официалното име на града, което се среща върху епиграфските паметници, в латинския му вариант е "Ulpia Nicopolis ad Istrum". В превод означава "Улпиевия град на победата към Дунав". Добавката "Улпиа", производна от бащиното име на император Траян, получили много новоосновани или покровителствани от него градове.
От началото на II в. до средата на IV в. Никополис е най-значителния градски център във вътрешността на областта Mизия между река Дунав и Стара планина. Първоначално се намира в границите на провинция Тракия, но в 193 г. е прехвърлен към провинция Долна Мизия. Градът е изграден на стратегическо място, където се пресичат два от важните пътища в Долна Мизия. Единият започва от Одесос (Варна) и през Марцианопол (Девня), Никополис ад Иструм, Мелта (Ловеч) и Сердика (София) се свързва със западните римски провинции. Другият започва от Нове (Свищов) и през проходите на Хемус (Стара планина), Кабиле (Ямбол), Византион (Истамбул) и през проливите осъществява връзка с малоазийските провинции на империята.

Никополис ад Иструм е организиран по подобие на градовете в Мала Азия – Ефес, Никея и Никомедия. Начело на градското управление стои Съвет на архонтите, ръководен от първия архонт, който упражнява съдебната власт. Специална колегия от жреци се грижи за честването на култа към императора и към божествата с гръко-римски и източен произход: Зевс, Хера, Атина, Херакъл, Асклепий, Дионис, Митра и др.
Етническият състав на населението е пъстър. В града живеят преселници от Мала Азия, траки, римски ветерани. Официалният език е гръцкият. Най-голям икономически разцвет Никополис ад Иструм преживява по време на управлението на династията на Северите (средата на II – първата третина на III в.). В градската монетарница са отсечени и пуснати в обръщение над 1000 типа бронзови монети. Върху редица от тях са изобразени съществуващи в Никополис храмове (езически), обществени сгради, фортификационни съоръжения. За развлечение на населението тук са се провеждали гладиаторски борби и лов на диви животни.
Градът е планиран по т. нар. “ортогонална система”, при която улиците са прави, ориентирани по посоките на света и се пресичат под прав ъгъл. При планирането са определени местата на комплекса на агората (градския площад), двете главни улични артерии – кардо максимус (север-юг) и декуманус максимус (изток-запад), обществените сгради, пазарът, жилищните квартали. Значителна част от тях са разкрити при археологически проучвания.
Градският площад (агората) е център на икономическия, културен и религиозен живот в града. В центъра се е издигала конна статуя на императора. Източната част е ареата (площадът), заобиколен от три страни с монументална йонийска колонада. Между колоните са били поставени бронзови и мраморни статуи на императори, членове на фамилиите им, видни граждани. На северната страна на ареята се е намирала гражданска трикорабна базилика. Тя е използвана за обществени нужди - търговски сделки, правораздаване и пр. От изток и юг на ареята са се намирали магазини. В западната част на агората се е намирала сградата на булевтериона (градския съвет). Южно от булевтериона се намира малък театър (одеон). Извън комплекса на агората, от източната страна е разположена голяма обществена сграда, която според открит надпис е носела наименованието “термоперипатос”. В нея е имало магазини, и отопляема зала за разходки. В северната част на града се е намирала обществена баня.
Първоначално градът не е имал крепостни стени. Такива са изградени след опустошителното нападение на костобоките през 172 г. Стените ограждат пространство с правоъгълна форма и се извисявали на височина 8 м. Те били снабдени с кули, достигащи на височина до 12 м и с добре защитени порти (по една на всяка страна). Главната порта на града е разположена от запад, в посока към Рим и се наричала “порта романа”. От портите към градския площад водят улици, настлани с големи варовикови плочи и ограничени с бордюри. Под уличната настилка са изградени канали за отпадъчните води. Четири улици оформят един квартал (инсула), обикновенно с размери 30 х 70 м.
Никополис ад Иструм е бил добре водоснабден. На 200 м западно от града се виждат останките на воден резервоар-колектор. Последният е бил пълнен от специално изграден водопровод с дължина 25 км, който пресичал долината на река Росица по висока 18 м и дълга 3000 м аркада. Началото му е при пещерата край с. Мусина. Конструктивният му капацитет е 16 000 л на денонощие. Водопроводният канал е минавал през село Дичин, където част от него е останал запазен. Запазени са и няколко антични кладенци на територията на самия град.  Водата от резервоара е отвеждала за частните и обществени сгради, бани и тоалетни чрез градска водопроводна система. Допълнително количество вода са осигурявали два по-малки водопровода идващи от северозапад и кладенци.
Некрополът на града е разположен от двете страни на пътя водещ към Нове и около комуникацията водеща в западна посока. От него са запазени 121 могили. Починалите са погребвани зидани тухлени и каменни гробници и саркофази. На юг от града на река Росица е имало пристанище (непроучвано). В градската територия на Никополис ад Иструм са проучени няколко вили, селища и центрове за керамично производство.

През втората половина на III в. Никополис е опустошен от готите и за известно време неговата околност се превръща в тяхно обиталище. Известно е, че в IV в. готите започват да се заселват на Балканите като федерати на Римската империя. Наличните данни сочат, че околностите на града минават под властта на германското племе, бягащо от раздвижилия се във Великото преселение на народите Изток.
Според историческите извори при Никополис ад Иструм след голяма битка с римляните са унищожени около 30 000 готи. Особено важни са данните, които дава гръцкия историк Дексип, живял и творил по времето на императорите Валентиниан, Галиен, Клавдий ІІ и Аврелиан, т.е. през третата четвърт на ІІІ век, между 253 и 275 година. Той разказва за писмо на император Деций до гражданите на Филипопол, в което за пример за подражание посочва Никополис. Тъй като градът е бил обсаждан дълго време, в резултат на това явно са пострадали както близката околност, така и по-далечните селища и вили. Ценен източник на информация са и резултатите от археологическите проучвания. Разкопките в късноантичното укрепление в югоизточната част на Никополис дават категорични доказателства за разрушения и след това построяването на нови сгради и комплекси. Още по-многобройни са писмените сведения за Никополис от третата четвърт на ІV век. На първо място са данните на римския историк Амиан Марцелин, който пише своето съчинение в периода от 353 до 378 г. Той споменава обсадата на града от готите и техните укрепления през 378 година.  Готският историк Йорданес († 552) дава сведения най-вече за времето ІV-VІ век. От него знаем за готите на Вулфила (311-383) от последната четвърт на ІV век, за така наречените малготи, и че те живеят “и до днес”, както пише авторът, т. е. до 551 год., когато завършва съчинението си, в Никополската област в полите на Хемимонт. Градът се свързва и с превода на библията на готски през IV в. от вестготския епископ Вулфила. Неговият превод частично е оцелял в препис от VІ в., така наречения „Сребърен кодекс”, съставен вероятно за Теодорих Велики в Италия и съхраняван днес в Упсала, Швеция. Някои автори изказват предположения, че именно край (в) Никополис Вулфила е създал готската азбука, а с това и германския литературен език, ползвайки латински и гръцки букви, както и рунни знаци, а други изследователи дори търсят връзка между азбуката на Вулфила и глаголицата.
През IV в. романизираните жители на самия град вече принадлежат към универсалната християнска Църква, конституирана от Константин Велики и Никейския събор, докато готите и придружаващите ги варвари извън градските стени се придържат към арианската версия на християнството.  
След изтощително въстание, прераснало във война, завършила с победоносна битка при Адрианопол (378 г.), в която римската армия е разгромена, а самият император Валент е убит, балканските готи постепенно се изтеглят на запад и основават нови кралства в Италия и Испания. В първата половина на V век Никополис най-вероятно остава изолиран в буферната зона, създадена от хуните между техните владения и временно свилата се зад Хемус Източна империя.

Графична възстановка на ранновизантийското укрепено селищеНикополис ад Иструм е възстановяван oт византийците през V- VI в. заедно с други крепости на север от Стара планина. През ранновизантийската епоха градът се изявява като епископско седалище. При българо-британска археологическа експедиция, проведена в югоизточното разширения на града през 1985-1992 г., се разкриват многобройни свидетелства за активен живот през този период. Около средата на V в. възстановеното селище, разположено югоизточно от римския си предшественик, е оградено с масивна каменна крепостна стена. Разкрити са порти и кули, сред които най-интересни са южната порта със запазен зидан канал под настилката на входа, както и източната – с централен вход и петоъгълна кула.
През втората половина на V и през VІ в. в същия район са изградени две християнски базилики (голяма трикорабна и малка еднокорабна). Тук вероятно се е намирало седалището на епископите Марцел и Аманций, за които споменават изворите. Има данни за работилници за обработка на кост и на стъкло.
Късноантичното селище е разрушено в края на VІ и началото на VІІ век от авари и славяни. След известно прекъсване, върху руините възниква българско селище (ІХ век). Проучени са землянки, разкрити са многобройни предмети на бита. Впоследствие мястото е  окончателно напуснато и потъва в забвението на вековете. През османското робство останките от античното и късноантично селище се превръщат в основен източник на строителен материал за изграждане на възникналото в близост село Никюп. И днес из селото могат да се видят дялани камъни, колони, постаменти и други архитектурни елементи с произход от древния град.


За базиликите:
Двете раннохристиянски базилики са разкрити и проучени по време на съвместните българо-английски археологически разкопки (1985-1992 г). Култовите сгради са проучени от английския екип (от Университета в Нотингам), който изцяло работи в т.нар. Югоизточно разширение (Anexq Castellum), представляващо града през ранновизантийската епоха (V-VI в.). Първо е разкрита по-голямата базилика (1986 г.), а по-малката през 1988 г. Понастоящем (2019 г.) двата паметника не са консервирани и експонирани.

Голямата базилика:
План на Голямата базиликаПо план църквата е трикорабна с нартекс от запад и една апсида от изток, полукръгла отвътре с диаметър 5,60 м и тристенна отвън. Сградата е с общи размери 25,40 х 17,60 м. Две колонади с дървени стълбове, лягащи върху стилобати, са отделяли централния кораб от страничните. Зидовете в голямата си част са запазени в субструкция – разкрито е голямо разрушение вследствие ограбване на материала, извършено след като храмът вече не е функционирал. Намерен е обгорял дървен материал, свидетелстващ за опожаряване на базиликата. Подът е настлан с тухли, а покривът е имал дървена конструкция. Отделни мраморни парчета подсказват за съществувала олтарна преграда. В централния кораб е имало амвон. Намерени са изключително много фрагменти от цветно стъкло (предимно прозоречно, но и от кандилници).
Графична реконструкция на базиликатаГолямата базилика има един строителен период. След разрушаването ѝ в края на VI – VII в. при аваро-славянското нашествие не е възстановявана. Оцелелият градеж е използван вторично за строителен материал. В очертанията на сградата и около нея са разкрити землянки, отнасящи се към IX – X в. и късното средновековие, дори и към по-сетнешно време (XVIII-XIX в.).
Въз основа на архитектурните особености и разкритите материали базиликата е датирана към късния V и ранен VI в.

Малката базилика:
Тази ранновизантийска църква е разкрита в югоизточната част на кастела, недалеч от голямата базилика (в югоизточна посока). При разкриването ѝ археолозите се натъкват на силно разрушени стени с ограбен материал, но все пак е установен контурът на сградата и нейните размери – 19 х 7,50 м. По план църквата е еднокорабна с нартекс от запад и апсида от изток. Открит е под, настлан с тухли и амвон. До югоизточния ъгъл са разкрити основи на по-малко помещение – вероятно диаконикон или кръщелня. Открито е и място, заградено с тухли, предназначено за реликварий, който за съжаление не е намерен.
Малката базилика, както и голямата, не е претърпяла ремонти и има един строителен период. Датирана е в широките граници от V -  VI в.
 


Източници:
1. Теофил Иванов, Л. Слокоска, П. Георгиев, Р. Иванов, Г. Кабакчиева, В. Начева /София/, И. Църов, Ц. Вълков и К. Ставракиев /В. Търново/ България/, А. Поултър, П. Стрейнч, М. Даусън /Нотингам/, Д. Шепърд,  Д. Баушер и Р. Фокнер /Лондон/ Англия/. Разкопки в Никополис ад Иструм. В: АОР за 1985 г., Велико Търново, 1986 г;
2. Т. Иванов, Л. Слокоска, П. Георгиев, Р. Иванов, Г. Кабакчиева, Кр. Вачева, В. Начева (София), И. Църов, Ц. Вълков и П. Владкова (В. Търново) - България, А. Поултър, П. Стрейнч, М. Даусън, Д. Шепърд,  Д. Баушер, Р. Фокнер, М. Бийч, Д. Кенет и А. Патън (Нотингам, Лондон) – Англия. Разкопки в Никополис ад Иструм (Българо-английска експедиция). В: АОР за 1986 г., Разград, 1987 г;
3. Л. Слокоска, Т. Иванов, П. Георгиев, Р. Иванов, Г. Кабакчиева, Кр. Вачева, В. Начева, С. Гошев /София/, И. Църов, П. Владкова (В. Търново) - България, А. Поултър, П. Стрейнч, Т. Благ, Дж. Шепърд, Р. Фокнер и специализанти (Нотингам, Лондон) – Англия. Разкопки в Никополис ад Иструм (Българо-английска експедиция). В: АОР за 1987 г., Благоевград, 1988 г;
4. Л. Слокоска, Т. Иванов, П. Георгиев, Р. Иванов, Г. Кабакчиева, Кр. Вачева, В. Начева, С. Гошев, С. Нинов, Цв. Попова, Г. Мавров /София/, И. Църов, П. Владкова (В. Търново), А. Поултър, П. Стрейнч, Р. Фокнър, А. Блеър, Т. Карбин, Г. Еванс, Е. Шепард и специализанти – Англия. Разкопки в Никополис ад Иструм (Българо-английска експедиция). В: АОР за 1988 г., Кърджали, 1989 г;
5. Л. Слокоска, П. Георгиев, Р. Иванов, К. Вачев (София), И. Църов, П. Владкова (В. Търново), А. Поултър (Нотингам). Разкопки в Никополис ад Иструм. В: АОР през 1992 - 1993 г., Велико Търново, 1994 г;
6. Интернет сайт на РИМ Велико Търново – https://museumvt.com;
7. „Археолози откриха данни за присъствието на готи в Никополис ад Иструм край Велико Търново“ - интервю с археоложката Павлина Владкова (РИМ В. Търново) на радио „Фокус“ - http://www.focus-news.net/;
8. Местен осведомител – Йорданка Атанасова (кмет на с. Никюп).
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"